1403.2007
На 1 януари 2007 г. започна нов етап в борбата между колекционерите на континентални първенци. Група новозеландци стигна до най-високия връх на Антарктида – Маунт Винсън, по твърде необикновен маршрут.
Дънкън Чесъл (Duncan Chessell), Роб Норт (Rob North), Питър Уийкс (Peter Weeks) и Роб Джексън (Rob Jackson) започнаха изкачването си на 11 декември 2006 г. от базата “Пейтриът Хилз”. Те тръгнаха от нея със ски и в режим на пълна автономност преминаха 300 км до брега на Тихия океан. Оттам, т. е. от морското равнище, те стартираха – отново със ски – към сърцето на масива Ълсуърт. Там предприеха същинското изкачване на Винсън. По този начин за първи път в историята този връх бе достигнат от кота нула до 4897 м, без никакви транспортни средства и без странична помощ във вид на заброски от въздуха.
Така бе направена важна крачка за установяване на нов стандарт в колекционирането на континентални първенци. Днес е трудно да се каже кой първи го е измислил. Но за първи път, при това на Еверест, го осъществи австралиецът Тим Маккартни-Снейп (Tim Macartney-Snape) през 1990 г., след като тръгна от брега на Бенгалския залив в Индия, прекоси целия полуостров Индустан и преодоля сам Класическия маршрут откъм Непал. На това невероятно приключение е посветен филмът на режисьора Майкъл Дилън (Michael Dillon) “Еверест от брега на морето”, (“Everest – sea to summit”, 1993 г., Австралия, 60’). Той е показван в България по време на кинопанорамата от филми за Еверест, посветени на 50-годишнината от първото му изкачване през май 2003 г. и като част от ретроспективната програма на Третия международен фестивал на планинарския филм в Сливен през есента на същата година.
За избралите предизвикателството да изкачат най-високите точки на земните материци по този начин най-труден от техническа гледна точка ще е тъкмо Винсън. За стигане до подножието му е нужно преодоляването на неколкостотин километра по ледовете на Антарктида, което изисква много солидна подготовка и е опасно дори за най-добре подготвените. Няма да е лесно и на Маккинли в Аляска, където всички да свикнали да използват услугите на местните авиационни фирми. В останалите случаи подходът до началото на маршрутите за изкачване е по-скоро въпрос на време и на солидна физическа подготовка - например стигането до Елбрус от брега на Черно море. Подобно нещо е по силите само на истински пътешественици. За щастие броят им по света с всяка изминала година се увеличава.
Дънкън Чесъл (Duncan Chessell), Роб Норт (Rob North), Питър Уийкс (Peter Weeks) и Роб Джексън (Rob Jackson) започнаха изкачването си на 11 декември 2006 г. от базата “Пейтриът Хилз”. Те тръгнаха от нея със ски и в режим на пълна автономност преминаха 300 км до брега на Тихия океан. Оттам, т. е. от морското равнище, те стартираха – отново със ски – към сърцето на масива Ълсуърт. Там предприеха същинското изкачване на Винсън. По този начин за първи път в историята този връх бе достигнат от кота нула до 4897 м, без никакви транспортни средства и без странична помощ във вид на заброски от въздуха.
Така бе направена важна крачка за установяване на нов стандарт в колекционирането на континентални първенци. Днес е трудно да се каже кой първи го е измислил. Но за първи път, при това на Еверест, го осъществи австралиецът Тим Маккартни-Снейп (Tim Macartney-Snape) през 1990 г., след като тръгна от брега на Бенгалския залив в Индия, прекоси целия полуостров Индустан и преодоля сам Класическия маршрут откъм Непал. На това невероятно приключение е посветен филмът на режисьора Майкъл Дилън (Michael Dillon) “Еверест от брега на морето”, (“Everest – sea to summit”, 1993 г., Австралия, 60’). Той е показван в България по време на кинопанорамата от филми за Еверест, посветени на 50-годишнината от първото му изкачване през май 2003 г. и като част от ретроспективната програма на Третия международен фестивал на планинарския филм в Сливен през есента на същата година.
За избралите предизвикателството да изкачат най-високите точки на земните материци по този начин най-труден от техническа гледна точка ще е тъкмо Винсън. За стигане до подножието му е нужно преодоляването на неколкостотин километра по ледовете на Антарктида, което изисква много солидна подготовка и е опасно дори за най-добре подготвените. Няма да е лесно и на Маккинли в Аляска, където всички да свикнали да използват услугите на местните авиационни фирми. В останалите случаи подходът до началото на маршрутите за изкачване е по-скоро въпрос на време и на солидна физическа подготовка - например стигането до Елбрус от брега на Черно море. Подобно нещо е по силите само на истински пътешественици. За щастие броят им по света с всяка изминала година се увеличава.
Добави коментар