0903.2007
Този сезон в района на Серо Торе (Cerro Torre) преминава под знака на опитите за намиране на начин да бъде заобиколена “стълбата от спитове”, надупчена под ръководството на Чезаре Маестри (Cesare Maestri) при опита му през 1970 г.
Според мнението на повечето катерачи по света това изкачване е било акт на насилие върху планината, на вандализъм и узурпаторство.
Нека припомним, че групата на Маестри от 10 души е дупчила стената с компресор, който е носила със себе си. Оттам и името на този маршрут – “През Компресора” или “Compressor Route”. Става дума за пробиването на около 450 отвора. Така е открит пътят към върха, който остава неизкачен, защото върховата ледена “гъба” се оказва непреодолима. И до днес този маршрут си остава най-спорният в целия масив. Оценката му е VI 5.10c A2 70°, 900 м.
В настоящия момент не се признават нито “първото изкачване” на върха от свръзката Маестри-Тони Егер (Toni Egger) през 1959 г., нито пък постигнатото при втория опит. Между другото, по мнението на Ермано Салватера (Ermanno Salvaterra)* първите изкачили Серо Торе са неговите сънародници Даниеле Чиапа (Daniele Chiappa), Марио Конти (Mario Conti), Касимиро Ферари (Casimiro Ferrari) и Пино Негри (Pino Negri), които през 1974 г. стигат до връхната точка по маршрут, който върви по западната стена. Това мнение е общоприето сред познавачите на тази проблематика и хроникьорите на събитията в Патагония.
Най-сериозен опит за решаване на споменатия проблем – заобикалянето на “стълбата от спитове”, на 18 февруари т. г. направи американската свръзка Зак Смит (Zack Smith)-Джош Уортън (Josh Wharton)**. Да го решат им попречи времето – според честите посетители на района най-лошото от много години насам.
При непрекъснато влошаване двамата американци преминаха по варианта на Салватера и Мауро Мабони (Mauro Mabboni) от 1999 г. (едно въже A2 и две 5.10+), който позволява да се избегне 80-метровия траверс (само по него има наковани 200 спита!) девет въжета преди върха.
След стигането до ледените кули, откъдето през 1999 г. Салватера и Мабони продължават по “пътеката на спитовете”, американците тръгнаха направо, по 60-метрова заледена камина. И точно на това място природата показа своята сила. Вихрите и студът върнаха Смит и Уортън в “правия път”. Както съобщава Джош, “вятърът се мъчеше да ни откъсне от стената, блъскайки във всички посоки нашите въжета и стълбички”. На последните четири въжета (120 м) от headwall-а те бяха принудени да се върнат към спитовете, демонстрирайки необикновена твърдост, за да стигнат до върха.
По този начин американците продължиха със още 100 метра сагата “По Компресора без спитове”, започната от Салватера и Мабони. Според Уортън, при подходящо време използването на изкуствени опорни точки може да се ограничи до 30 метра от терена. И тогава от накованите от Маестри 450 спита в употреба биха останали не повече от 20. Но това коренно би променило достъпността до Серо Торе и трудността на “Compressor Route”.
В условията на крайно лошото време и на доминиращата в Патагония “тема на сезона”, катерачите в района на Ел Чалтен продължиха дискусията дали спитовете по маршрута “През Компресора” да бъдат премахнати, или да бъдат оставени. По всяка вероятността скуката и предразполагащото към раздразнителност бездействие бяха причина спорът да се изостри до такава степен, че в даден момент се стигна до ръкопашни схватки. Всичко е завърши тихо и мирно, след като беше предложено спорът да се реши по демократичен начин – чрез гласуване. Болшинството все пак беше против премахването на спитовете. От уважение към историята и за да не се изпада до нивото на тези, които са ги поставили. Едно от мненията гласи: “Не бива да се пренебрегват такива маршрути, както не бива се разрушават паметници. Те са свидетелство за нашата съзнателност и за културата на дадено време”...
---------------------------------
* Ермано Салватера е автор на първото изкачване на Серо Торе през зимата и на два нови маршрута по знаменитата кула – в това число и на първото изкатерване по линията на мнимото първо изкачване на Маестри, опровергано в крайна сметка от пълната липса на каквито и да било следи и от трудностите по стената, които са били непосилни за екипа от 1959 г. За това разказва филмът на Ермано Салватера, Роландо Гариботи, Алесандро Белтрами “Серро Торе – сборището на ветровете”, (“Cerro Torre, el arca de los vientos”, Italy, 2006, Ermanno Salvaterra, Rolando Garibotti, Alessandro Beltrami, 20’), който беше част от програмата на Шестия международен фестивал на планинарския филм в Банско през декември 2006 г., а по-късно бе показан в София и Велико Търново.
** Джош Уортън е едно от големите имена в американското big wall катерене. През 2004 г. с Кели Кърдс (Kelly Cordes) той премина премиерно, при това в алпийски стил, югозападното ребро на Голямата кула на Транго (Great Trango Tower, 6286 м). Новият маршрут бе наречен “Azeem Ridge” и има оценка 5.11 R/X, A2, M6. През 2006 г. Джош Уортън и Бийн Бауърс (Bean Bowers) направиха първо изкачване без употреба на изкуствени опорни точки по знаменитото североизточно ребро на Фицрой (Fitz Roy или El Chalten, 3405 м), познато като Реброто Горета (Goretta Ridge) или Реброто на Касарото (Cassaroto Ridge). То е изкатерено за първи път соло (5.11, A2, 1200 м) през 1979 г. от знаменития италианец Ренато Касарото (Renato Cassaroto), който му дава името на съпругата си Горета.
По материали от
Alpinist и Climbing
Според мнението на повечето катерачи по света това изкачване е било акт на насилие върху планината, на вандализъм и узурпаторство.
Нека припомним, че групата на Маестри от 10 души е дупчила стената с компресор, който е носила със себе си. Оттам и името на този маршрут – “През Компресора” или “Compressor Route”. Става дума за пробиването на около 450 отвора. Така е открит пътят към върха, който остава неизкачен, защото върховата ледена “гъба” се оказва непреодолима. И до днес този маршрут си остава най-спорният в целия масив. Оценката му е VI 5.10c A2 70°, 900 м.
В настоящия момент не се признават нито “първото изкачване” на върха от свръзката Маестри-Тони Егер (Toni Egger) през 1959 г., нито пък постигнатото при втория опит. Между другото, по мнението на Ермано Салватера (Ermanno Salvaterra)* първите изкачили Серо Торе са неговите сънародници Даниеле Чиапа (Daniele Chiappa), Марио Конти (Mario Conti), Касимиро Ферари (Casimiro Ferrari) и Пино Негри (Pino Negri), които през 1974 г. стигат до връхната точка по маршрут, който върви по западната стена. Това мнение е общоприето сред познавачите на тази проблематика и хроникьорите на събитията в Патагония.
Най-сериозен опит за решаване на споменатия проблем – заобикалянето на “стълбата от спитове”, на 18 февруари т. г. направи американската свръзка Зак Смит (Zack Smith)-Джош Уортън (Josh Wharton)**. Да го решат им попречи времето – според честите посетители на района най-лошото от много години насам.
При непрекъснато влошаване двамата американци преминаха по варианта на Салватера и Мауро Мабони (Mauro Mabboni) от 1999 г. (едно въже A2 и две 5.10+), който позволява да се избегне 80-метровия траверс (само по него има наковани 200 спита!) девет въжета преди върха.
След стигането до ледените кули, откъдето през 1999 г. Салватера и Мабони продължават по “пътеката на спитовете”, американците тръгнаха направо, по 60-метрова заледена камина. И точно на това място природата показа своята сила. Вихрите и студът върнаха Смит и Уортън в “правия път”. Както съобщава Джош, “вятърът се мъчеше да ни откъсне от стената, блъскайки във всички посоки нашите въжета и стълбички”. На последните четири въжета (120 м) от headwall-а те бяха принудени да се върнат към спитовете, демонстрирайки необикновена твърдост, за да стигнат до върха.
По този начин американците продължиха със още 100 метра сагата “По Компресора без спитове”, започната от Салватера и Мабони. Според Уортън, при подходящо време използването на изкуствени опорни точки може да се ограничи до 30 метра от терена. И тогава от накованите от Маестри 450 спита в употреба биха останали не повече от 20. Но това коренно би променило достъпността до Серо Торе и трудността на “Compressor Route”.
В условията на крайно лошото време и на доминиращата в Патагония “тема на сезона”, катерачите в района на Ел Чалтен продължиха дискусията дали спитовете по маршрута “През Компресора” да бъдат премахнати, или да бъдат оставени. По всяка вероятността скуката и предразполагащото към раздразнителност бездействие бяха причина спорът да се изостри до такава степен, че в даден момент се стигна до ръкопашни схватки. Всичко е завърши тихо и мирно, след като беше предложено спорът да се реши по демократичен начин – чрез гласуване. Болшинството все пак беше против премахването на спитовете. От уважение към историята и за да не се изпада до нивото на тези, които са ги поставили. Едно от мненията гласи: “Не бива да се пренебрегват такива маршрути, както не бива се разрушават паметници. Те са свидетелство за нашата съзнателност и за културата на дадено време”...
---------------------------------
* Ермано Салватера е автор на първото изкачване на Серо Торе през зимата и на два нови маршрута по знаменитата кула – в това число и на първото изкатерване по линията на мнимото първо изкачване на Маестри, опровергано в крайна сметка от пълната липса на каквито и да било следи и от трудностите по стената, които са били непосилни за екипа от 1959 г. За това разказва филмът на Ермано Салватера, Роландо Гариботи, Алесандро Белтрами “Серро Торе – сборището на ветровете”, (“Cerro Torre, el arca de los vientos”, Italy, 2006, Ermanno Salvaterra, Rolando Garibotti, Alessandro Beltrami, 20’), който беше част от програмата на Шестия международен фестивал на планинарския филм в Банско през декември 2006 г., а по-късно бе показан в София и Велико Търново.
** Джош Уортън е едно от големите имена в американското big wall катерене. През 2004 г. с Кели Кърдс (Kelly Cordes) той премина премиерно, при това в алпийски стил, югозападното ребро на Голямата кула на Транго (Great Trango Tower, 6286 м). Новият маршрут бе наречен “Azeem Ridge” и има оценка 5.11 R/X, A2, M6. През 2006 г. Джош Уортън и Бийн Бауърс (Bean Bowers) направиха първо изкачване без употреба на изкуствени опорни точки по знаменитото североизточно ребро на Фицрой (Fitz Roy или El Chalten, 3405 м), познато като Реброто Горета (Goretta Ridge) или Реброто на Касарото (Cassaroto Ridge). То е изкатерено за първи път соло (5.11, A2, 1200 м) през 1979 г. от знаменития италианец Ренато Касарото (Renato Cassaroto), който му дава името на съпругата си Горета.
По материали от
Alpinist и Climbing
Добави коментар