0203.2007
Тези дни на сайта Climbandmore се появи интересно интервю с един от най-известните и най-нашумелите боулдър-катерачи с света – австриеца Бернд Цангерл (Bernd Zangerl)*.
Ти стигна до боулдъринга по своеобразен път – от алпинизма през спортното катерене. С какво те привлече толкова много, че реши да му посветиш цялото си внимание?
- Просто той е най-добрата разновидност на катеренето. Изисква и сила, и концентрация. То ме принуждава да накарам тялото си да стигне до границата на своите възможности. Да извършвам изключително сложни движения. И в същото време не съм толкова напрегнат, както при спортното катерене. Просто бях хипнотизиран от някои проблеми на Фред Никол, на които даже не можех да се закрепя, и се появи безумно желание да ги изкатеря. Цялата прелест на боулдъринга е в това, че непрекъснато си между съмишленици, постоянно посещаваш нови и интересни райони, разработваш нови проекти или пък седиш на кафе и разговаряш за важни и съкровени неща. Харесва ми да наблюдавам новите фантастични проблеми, без да съм сигурен дали някога ще се справя с тях.
Нека поговорим за спортното катерене в кариерата ти. Най-високата категория, която си преминавал, е 8с. Кога се случи това и колко време се беше занимавал с катерене?
- Изкатерих “Tai Chi” през октомври 1999 г. Преди това три години се бях занимавал с катерене.
Как мислиш – би ли могъл да постигнеш нещо повече в спортното катерене или притежаваш ярко изразени способности да занимаваш с боулдъринг и можеш да напредваш само в тази дисциплина?
- Не знам за какво имам способности и предпоставки. Струва ми се, че е важно това, което наистина те интересува и ти харесва повече от всичко. И ако изпитваш удоволствие, автоматично ще започнеш да катериш по-добре и да ставаш по-силен. До 1999 г. разчитах на своята издръжливост и тогава се запознах с боулдъринга. Мисля, че бих могъл да катеря и по-трудни спортни маршрути. Но засега повече ми харесва да правя сложни прехващания и да търся за себе си най-трудните движения. И в същото време ми харесва другата, лишена от напрежение, страна на боулдъринга.
Фред Никол също предпочете боулдъринга, след като дълги години преди това беше катерил спортни маршрути. Не ти ли иска да опиташ силите си на боулдърингови спортни маршрути, или вече си правил това?
- Може би ще отделя време на подобни маршрути. Иска ми се да пробвам какво мога на някои от туровете на Волфганг Гюлих, които се смятат за “класика в жанра”. Имам и свой проект за маршрут, който все някога ще изкача. Но не съм способен да катеря подобни турове със същата енергия и мотивация, която изразходвам на боулдър-проблемите. В момента имам страшно много боулдър-проекти, които просто чакат. Така че, първо ще обърна внимание на тях. А след това – ще видим...
В момента боулдърингът се радва на изключителна популярност. Някои твърдят, че това е така, защото за стигане до ниво 8С се изисква значително по-малко време, отколкото за достигането на ниво 9а (особено ако става дума за първи изкатервания). Но и едното, и другото в еднаква степен те правят известен. Съгласен ли си с това мнение?
- Не мисля, че изкатерването на проблем 8С е по-лесно от изкатерването на 9а. Ще отбележа, че има много повече маршрути 9а отколкото проблеми 8С. Опитвал съм се на такъв маршрут и мога да го премина на части. За моите “осмици це” трябваше да полагам огромни усилия, за да натрупам сила и да направя едно-единствено движение. “Dreamtime” малко се отличава от останалите – за него е нужна по-голяма издръжливост. Маршрутите изискват именно издръжливост и още веднъж издръжливост. А за издръжливост се тренира по-лесно отколкото за сила. Поне при мене е така.
А и въобще не си струва да се сравняват неща, които се намират на границата на възможното. Да вземем някои проблеми 8B с две или три прехващания. Знам няколко, които нямат повторение. Мнозина би трябвало отначало да разгадаят тези движения, а после да се хвалят със своите 8B + и 8C .
Разбира се, чудесно е човек да се занимава и с едното, и с другото. Особено за усъвършенстване на техниката и за повишаване на издръжливостта. Но в края на краищата всичко си остава въпрос на лично предпочитание.
Имал ли си и имаш ли кумири сред катерачите и боулдъристите? Имам предвид хора, на чиито катерачни възможности, човешки качества и житейска философия си се възхищавал?
- Когато започнах да катеря, се прекланях пред Волфганг Гюлих, Бен Муун, Джери Мофат. След това – пред Фред Никол и неговите проблеми. Сега нямам кумири... Може би моите приятели Щайни и Диди. Те имат семейства, затънали са до уши в работа и в ангажименти, но енергията им да катерят боулдъри не секва.
Някои от най-известните боулдър-катерачи – такива като Джон Гил в миналото и Крис Шарма днес, подчертават духовният аспект на боулдъринга. Какво мислиш по този въпрос?
- Боулдърингът е много важна част от живота ми. И, разбира се, той има своите “духовни аспекти”, когато си напълно концентриран за преодоляването на някой боулдър-проблем. Но това няма нищо общо с религията.
Боулдърингът е твърде особена, твърде специфична обществена дейност. Катерачите могат да се трудят над някакъв проблем, взаимно да се мотивират и добре да прекарват времето си. Но човек може да се занимава и в пълна изолация и в пълна самота – само ти и скочището (crash pad). Какво ще избере? Може би и едното, и другото – в зависимост от настроението? Сам или с най-добрите си приятели.
Ти, както и Фред Никол, не се интересуваш от участия в състезания. Защо?
- В нашето общество и без друго има страшно много конкуренция и съревнователни елементи. Поради това състезанията въобще не ме интересуват. За мене боулдърингът означава възможност да изляза от къщи, да се насладя на природата и да се заема с търсенето на най-сложните движения. Това са моите собствени състезания.
Сигурно и в момента работиш над много сериозни проекти...
- Проектите са много, а времето – прекалено малко.
“Катерачна поезия”, “постоянно страдание”, “най-чистата и най-елегантната разновидност на катеренето” – кое от тези определения за боулдъринга би избрал?
- “Поезия на боулдъринга”.
ClimbAndMore.com, 11.02.2007
-------------------------
* Приближение към личността на този необикновен човек е филмът “Мементо” – боулдъринг, линията на живота върху камък” (Австрия, 2005, Гералд Салмина, 44’, “Memento – A Boulder Life Line”, Austria, 2005, Gerald Salmina, 44’0, показан в програмата на Шестия международен фестивал на планинарския филм в Банско (14-17 декември 2006 г.), на Ехото от Фестивала в София (януари 2007 г. ) и на Прегледа на планинарски филми във Велико Търново (февруари 2007 г.).
Ти стигна до боулдъринга по своеобразен път – от алпинизма през спортното катерене. С какво те привлече толкова много, че реши да му посветиш цялото си внимание?
- Просто той е най-добрата разновидност на катеренето. Изисква и сила, и концентрация. То ме принуждава да накарам тялото си да стигне до границата на своите възможности. Да извършвам изключително сложни движения. И в същото време не съм толкова напрегнат, както при спортното катерене. Просто бях хипнотизиран от някои проблеми на Фред Никол, на които даже не можех да се закрепя, и се появи безумно желание да ги изкатеря. Цялата прелест на боулдъринга е в това, че непрекъснато си между съмишленици, постоянно посещаваш нови и интересни райони, разработваш нови проекти или пък седиш на кафе и разговаряш за важни и съкровени неща. Харесва ми да наблюдавам новите фантастични проблеми, без да съм сигурен дали някога ще се справя с тях.
Нека поговорим за спортното катерене в кариерата ти. Най-високата категория, която си преминавал, е 8с. Кога се случи това и колко време се беше занимавал с катерене?
- Изкатерих “Tai Chi” през октомври 1999 г. Преди това три години се бях занимавал с катерене.
Как мислиш – би ли могъл да постигнеш нещо повече в спортното катерене или притежаваш ярко изразени способности да занимаваш с боулдъринг и можеш да напредваш само в тази дисциплина?
- Не знам за какво имам способности и предпоставки. Струва ми се, че е важно това, което наистина те интересува и ти харесва повече от всичко. И ако изпитваш удоволствие, автоматично ще започнеш да катериш по-добре и да ставаш по-силен. До 1999 г. разчитах на своята издръжливост и тогава се запознах с боулдъринга. Мисля, че бих могъл да катеря и по-трудни спортни маршрути. Но засега повече ми харесва да правя сложни прехващания и да търся за себе си най-трудните движения. И в същото време ми харесва другата, лишена от напрежение, страна на боулдъринга.
Фред Никол също предпочете боулдъринга, след като дълги години преди това беше катерил спортни маршрути. Не ти ли иска да опиташ силите си на боулдърингови спортни маршрути, или вече си правил това?
- Може би ще отделя време на подобни маршрути. Иска ми се да пробвам какво мога на някои от туровете на Волфганг Гюлих, които се смятат за “класика в жанра”. Имам и свой проект за маршрут, който все някога ще изкача. Но не съм способен да катеря подобни турове със същата енергия и мотивация, която изразходвам на боулдър-проблемите. В момента имам страшно много боулдър-проекти, които просто чакат. Така че, първо ще обърна внимание на тях. А след това – ще видим...
В момента боулдърингът се радва на изключителна популярност. Някои твърдят, че това е така, защото за стигане до ниво 8С се изисква значително по-малко време, отколкото за достигането на ниво 9а (особено ако става дума за първи изкатервания). Но и едното, и другото в еднаква степен те правят известен. Съгласен ли си с това мнение?
- Не мисля, че изкатерването на проблем 8С е по-лесно от изкатерването на 9а. Ще отбележа, че има много повече маршрути 9а отколкото проблеми 8С. Опитвал съм се на такъв маршрут и мога да го премина на части. За моите “осмици це” трябваше да полагам огромни усилия, за да натрупам сила и да направя едно-единствено движение. “Dreamtime” малко се отличава от останалите – за него е нужна по-голяма издръжливост. Маршрутите изискват именно издръжливост и още веднъж издръжливост. А за издръжливост се тренира по-лесно отколкото за сила. Поне при мене е така.
А и въобще не си струва да се сравняват неща, които се намират на границата на възможното. Да вземем някои проблеми 8B с две или три прехващания. Знам няколко, които нямат повторение. Мнозина би трябвало отначало да разгадаят тези движения, а после да се хвалят със своите 8B + и 8C .
Разбира се, чудесно е човек да се занимава и с едното, и с другото. Особено за усъвършенстване на техниката и за повишаване на издръжливостта. Но в края на краищата всичко си остава въпрос на лично предпочитание.
Имал ли си и имаш ли кумири сред катерачите и боулдъристите? Имам предвид хора, на чиито катерачни възможности, човешки качества и житейска философия си се възхищавал?
- Когато започнах да катеря, се прекланях пред Волфганг Гюлих, Бен Муун, Джери Мофат. След това – пред Фред Никол и неговите проблеми. Сега нямам кумири... Може би моите приятели Щайни и Диди. Те имат семейства, затънали са до уши в работа и в ангажименти, но енергията им да катерят боулдъри не секва.
Някои от най-известните боулдър-катерачи – такива като Джон Гил в миналото и Крис Шарма днес, подчертават духовният аспект на боулдъринга. Какво мислиш по този въпрос?
- Боулдърингът е много важна част от живота ми. И, разбира се, той има своите “духовни аспекти”, когато си напълно концентриран за преодоляването на някой боулдър-проблем. Но това няма нищо общо с религията.
Боулдърингът е твърде особена, твърде специфична обществена дейност. Катерачите могат да се трудят над някакъв проблем, взаимно да се мотивират и добре да прекарват времето си. Но човек може да се занимава и в пълна изолация и в пълна самота – само ти и скочището (crash pad). Какво ще избере? Може би и едното, и другото – в зависимост от настроението? Сам или с най-добрите си приятели.
Ти, както и Фред Никол, не се интересуваш от участия в състезания. Защо?
- В нашето общество и без друго има страшно много конкуренция и съревнователни елементи. Поради това състезанията въобще не ме интересуват. За мене боулдърингът означава възможност да изляза от къщи, да се насладя на природата и да се заема с търсенето на най-сложните движения. Това са моите собствени състезания.
Сигурно и в момента работиш над много сериозни проекти...
- Проектите са много, а времето – прекалено малко.
“Катерачна поезия”, “постоянно страдание”, “най-чистата и най-елегантната разновидност на катеренето” – кое от тези определения за боулдъринга би избрал?
- “Поезия на боулдъринга”.
ClimbAndMore.com, 11.02.2007
-------------------------
* Приближение към личността на този необикновен човек е филмът “Мементо” – боулдъринг, линията на живота върху камък” (Австрия, 2005, Гералд Салмина, 44’, “Memento – A Boulder Life Line”, Austria, 2005, Gerald Salmina, 44’0, показан в програмата на Шестия международен фестивал на планинарския филм в Банско (14-17 декември 2006 г.), на Ехото от Фестивала в София (януари 2007 г. ) и на Прегледа на планинарски филми във Велико Търново (февруари 2007 г.).
Добави коментар