“Току-що се връщам от Испания – уморен след няколко дни катерене. Това беше моето трето едноседмично посещение в Сиурана напоследък. При първото просто релаксирах след изкатерването на “Rhapsody”.

Тогава ми бе интересно да разбера дали “Rhapsody” действително е 8c+ , затова намерих един забележителен тур с оценка 8c+ - “L’ odi Social”, който имаше същата дължина и наклон. Поех по него доста уверено и реших, че “Rhapsody” действително е 8c+. Но не успях да завърша с успех опитите си до края на седмицата. След връщането у дома мисълта, че турът с трудност 8c+ по варовик е напълно по силите ми, трайно се настани в главата ми и аз реших да се върна в Сиурана при първа възможност.

Разбира се, днес 8c+ не е граница на възможностите на световния катерачен елит, поне в областта на спортното катерене. Но ми се струва, че могат да се намерят твърде малко универсални катерачи, които биха могли да преминат такъв тур. В ранните години на моите занимания с катерене това ниво беше много рядко и беше по силите на най-упоритите, най-силните и най-последователните. И макар че става дума само за някаква безсмислена цифра, за мене тогава това беше нещо вдъхновяващо. И то ме караше яростно да тренирам на своите непълни 20 г. Мисълта за това, че самият мога да премина такъв маршрут днес, много ми помогна да преодолея поредните препятствия и да организирам нещата така, че да остана достатъчно дълго в Сиурана.

Прекарах нови пет дни на “L’ odi” през ноември 2006 г., но трябваше да платя цената за опита си да направя твърде много неща през 2006-а. След като цяла година не бях работил, а бях тренирал на “Rhapsody”, нямах друг избор освен през лятото и есента да помисля за прехраната си. Затова формата ми не беше особено добра и можех да разчитам единствено на преодоляването с много труд на ключовото място.

Последният път отидох в Сиурана с приятелката ми Клеър. Знаех всички прехващания. Условията бяха подходящи за шотландския ни темперамент – ние не сме почитатели на горещините. Разполагах с девет дни. Достатъчно време, за да привикна към варовика, да повиша формата и да се заема с осигуровката. На втория ден направих последното трудно прехващане, а няколко дни по-късно успях да се включа в най-горната осигуровка.

Както винаги, когато ми се случва да се катеря в знаменити катерачни райони, бях едновременно смутен и вдъхновен от катерачите от световна класа в съседство. Разбира се, никога не съм удовлетворен от постигнатото и стигането до ново равнище винаги ме кара да мисля за следващо! И с всяка нова категория все по-ясно разбирам, че не секва желанието да узная мога ли да стигна още по-далеко. Мисля, че имам достатъчно мотивация и, може би, сили, за да започна работа над 9а.

Нямам никакви илюзии, че радикално трябва да променя начина си на живот. Дяволски ми се иска да опитам и да видя дали мога, или не. В същото време трябва да бъда внимателен, защото моите цели в катеренето по лед, в традиционното катерене и боулдъринга са много високи и също изискват много усилия. Но за мене определени неща през 2007 г. ще са по-лесни и по-прости, отколкото през 2006-а и това ще ми помогне да се справя с физическите натоварвания.

Но в късия период от време, преди да пристъпя към осъществяване на казаното по-горе, просто се наслаждавам на спомена за деветте дни, прекарани с Клеър на едно чудесно място и презареждам батериите след постигнатото 8с+”.

Дейв Маклеод (Dave Macleod)