Интервю с Шеркан Еркан (Шеко, 25 г.) - най-добрият катерач на Турция. Той има в актива си много турове с оценка 8а и повече, а така също и най-трудния маршрут в нашата южна съседка – 8с+.

Харесва му катеренето по естествен релеф и можете да го видите на най-различни места по света. Шеко е роден в Истанбул и е започнал да се катери на 14 г. по скалите в околностите на родния му град.

Как, кога и защо започна да се катериш?
- Веднъж се разхождах из каньона недалеко от Истанбул и видях катерачи по скалните му стени. Стана ми безкрайно интересно да наблюдавам как се движат по отвесите. Беше невероятно! И се оказах под скалите, за да поговоря с тях... Така започнах. Това се случи преди 11 години.

Твоят любим катерачен район в Турция и в света?
- Много ми харесва да се катеря в Гейикбаири (Geyikbayiri). Там има много турове. Районът е с огромен потенциал. Той ми е най-близко до сърцето. Но навсякъде в Турция се чувствам добре. Много ми харесват условията за катерене в Андалусия (Испания).

Катерил ли си трудни маршрути там?
- У дома, в Турция, съм преминавал един тур 8c+, два 8c, два 8b+, един 8b/+, три 8b и много други. В Испания съм катерил маршрути, които може би не са особено трудни за суперзвездите, но на мене ми беше доста тежко...

Имаш ли треньор? Как изглежда тренировъчната ти програма? Как тренираш за катерене по скали?
- Нямам треньор, но много общувам с останалите катерачи. Полагам много сили, за да отстранявам своите недостатъци. Често се концентрирам върху боулдъринга, защото той е катерене в чист вид. Работя за координация и сила. И не спирам да се катеря.

Как би описал своя стил?
- Харесват ми маршрути, които изискват гъвкавост и необичайни движения....

Какво ти харесва най-много в катеренето?
- Ами, да се катеря и да се забавлявам с моите приятели, да се шегуваме и да се надсмиваме над собствената си слабост.
Любимият ти катерачен спомен?
- Спомням си нещо, което се случи в Сиуарана (Испания). Четири дни осигурявах един мой приятел, а след това тръгнах по маршрута “El Membre” (8c) и на втория ден го преминах. Това беше огромна изненада за мене.

Твоите цели?
- Нямам някаква конкретна цел. Аз не съм между най-добрите катерачи и маршрутите, които съм изкатерил досега, не са били моя цел, а само малки крачки напред.

Имаш ли кумир?
- В Испания, на един от кръговете за Световната купа, се запознах със световния шампион Томаш Мразек. След състезанието отидохме на купон. Нещо от типа на текно-инферно. Томаш се оказа изключително дружелюбен човек и невероятен професионалист. Мисля, че той е нещо като каубой сред катерачната общност.

Катерил си боулдъри в Бале (Bale), Западна Турция. Участвал ли си в състезания по боулдъринг?
- Сериозно започнах да се занимавам с тази дисциплина на катеренето преди около две години. Тя ме научи на много неща. А освен това е и много забавно. В Западна Турция открихме отлично място за боулдъринг. То изглежда безкрайно и се отличава с необикновена красота. Бил съм на няколко състезания по боулдъринг в Германия. Може би в бъдеще ще съм по-активен.

Какво най-силно те мотивира в катеренето? Категориите на трудност, красотата на околната природа, приятелството или спортната надпревара?
- Силно ме мотивират приятелите ми. Освен това за мене е много важна красотата на маршрутите. От това получавам електрически импулси до всички точки на тялото ми. Силовото катерене ми дава усещане за полет. Категориите? Много малка част от мотивацията ми се диктува от тях. Разбира се, искам да катеря маршрути с висока категория, но когато преминавам някой труден тур, за мене е много по-важно как се движа по скалата и как се чувствам. Така че категорията е само малък, пикантен детайл. И нищо повече.

Добра и лоша особеност на катеренето?
- За мене катеренето е “история без край”. След завършването на някой труден маршрут задължително ми се иска да опитам силите си на някой следващ, още по-труден. Заедно с това откривам нови факти и така започва нова глава с споменатата безкрайна история. Друг аспект е, че катеренето играе важна социална роля за мене. То ме прави по-внимателен към хората, по-грижлив към природата. Катеренето ми позволи да опозная себе си, своите силни и слаби страни. А неприятна страна? Опитах се да правя хватки и установих, че това е най-лошият начин да прекарваш времето си....

Какво се надяваш да постигнеш?
- Надявам се да продължа да се катеря, да повишавам нивото си и да не губя време по този път заради травми. Също така ме се иска да участвам в голямо състезания.

СzechСlimbing.com,
4 февруари 2007 г.