Със своите 17 000 маршрута на над 1100 скални кули Саксонска Швейцария по долината на Елба в околностите на Дрезден, наричана в Германия Елбзандщайнгебирге (Elbsandsteingebirge), е най-големият компактен катерачен район в Европа и може би и в света.

През 2005 г. към съществуващите бяха прибавени 334 нови маршрута, от които най-много – 52 – се появиха в Билетал (Bielatal). Туровете с оценка XIIa се увеличиха с шест, а тези от XIIb категория – с три (“Mönch Meditation”, “Riesenechse Break jour Bridges down” и “Blasketurm Mutation”). Автор и на трите е Томас Виленберг (Thomas Willenberg).

2006 г. също беше богата на забележителни катерачни събития. Една от интересните линии бе прокарана на Фийрлинг (Vierling) отново от Томас Виленберг – “Schmidt' s Katze” (XIIa RP, 30 октомври 2006 г.).

Към спорните и нерешени въпроси в Саксонска Швейцария и до днес си остава отношението към магнезия. От гледна точка на тамошната етика и общоприетите правила използването му е недопустимо. Но от момента, в който магнезият стана популярен, някои започнаха да го използват тайничко. Днес ситуацията е твърде гротескна. Част от катерачите, за да могат спокойно да бъркат в торбичките си, избират отдалечени и уединени турове или избягват да се катерят през празничните дни, когато напливът е много голям. По думите на чеха Рихард Литохлеб (Richard Litochleb), през уикендите на туровете с категория над IXa въобще няма хора.

Една от важните “дисциплини” в Саксонска Швейцария е колекционирането на изкачвания – понастоящем “Короната на Саксония” включва изкатерване на 1106 тура. Първи на всички кули в района през 1968 г. стъпи Манфред Кюн (Manfred Kűhn). Тогава “Короната” включваше 913 маршрута. Към днешна дата в актива си я имат 210 души, от които 12 жени. В средата на миналото лято под номер 210 в почетния списък се записа първият чужденец. Това е чехът Павел Черни (Pavel Černý).

През миналата година бяха отбелязани няколко забележителни годишнини. Струва си да ги припомним:
7 април 1906 г., Вилдер Копф (Wilder Kopf) – “Alter Weg” (VI), Оливър Пери-Смит (Oliver Perry-Smith) и Рудолф Ферман (Rudolf Fehrmann),
27 май 1906 г., Юнгфер (Jungfer) – “Alter Weg” (VII) Валтер Хьониг (Walter Hönig, тогава 17-годишен), Оливър Пери-Смит и Вили Баудиш, първи маршрут от VII категория,.
24 юни 1906 г., Шпанангелтурм (Spannagelturm) – “Perrykante” (VIIb), Оливър Пери-Смит и Артур Хойер (Arthur Hoyer), първи маршрут VIIb,
3 септември 1906 г., Драйфингертурм (Dreifingerturm) – “Südriss” (VIIb), Рудолф Ферман, Оливър Пери Смит,
9 септември 1906 г., Тойфелстурм (Teufelsturm) – “Alter Weg” (VIIb/ VIIc). Оливър Пери Смит, Валтер Хьониг, Артут Хойер, Рудолф Ферман.

През 70-те и 80-те години на ХХ век посещенията на български групи в Саксонска Швейцария бяха нещо обикновено.