3001.2007
Получихме трагична вест от групата алпинисти от АК "Млад дихател", които правят опит за зимно изкачване на Северната стена на Матерхорн, Швейцария. Иван Ненков, Филип Жазмати и Тихомир Стоянов са загинали при падане в основата на стената.
Информацията е получена по телефона от Веселина Шишкова, която е придружавала тримата и ги е чакала в Цермат. До там те са пътували с лека кола.
Ето това което е известно до момента.
Тримата тръгват по 1100-метровата стена в петък, 26 януари 2007 г. В 19 ч в събота Тихомир е говорил по телефона си с България и е съобщил, че се намират на около 100 м под заслона Солвей и го виждат (този заслон се намира на Швейцарския ръб - отляво на стената, на 4003 м).
Местната спасителна служба е вдигната за издирване от Веселина след като тя продължително време няма връзка с катерещите. Тази сутрин спасителите са достигнали основата на стената и са намерили тримата така като са били обвързани в свръзка, и транспортират телата им надолу.
Да помогне на Веселина Шишкова в тази тежка ситуация утре, 31 януари, за Швейцария със самолет заминава Боян Петров.
Иска ни се всичко това да не е истина!
Сбогом приятели!
Иван Ненков - Гаджото, 27 г.
Филип Жазмати - Фил, 29 г.
Тихомир Стоянов - Тишо, 24 г.
Северната стена на Матерхорн, 4478 м, дясната на снимката
Информацията е получена по телефона от Веселина Шишкова, която е придружавала тримата и ги е чакала в Цермат. До там те са пътували с лека кола.
Ето това което е известно до момента.
Тримата тръгват по 1100-метровата стена в петък, 26 януари 2007 г. В 19 ч в събота Тихомир е говорил по телефона си с България и е съобщил, че се намират на около 100 м под заслона Солвей и го виждат (този заслон се намира на Швейцарския ръб - отляво на стената, на 4003 м).
Местната спасителна служба е вдигната за издирване от Веселина след като тя продължително време няма връзка с катерещите. Тази сутрин спасителите са достигнали основата на стената и са намерили тримата така като са били обвързани в свръзка, и транспортират телата им надолу.
Да помогне на Веселина Шишкова в тази тежка ситуация утре, 31 януари, за Швейцария със самолет заминава Боян Петров.
Иска ни се всичко това да не е истина!
Сбогом приятели!
Иван Ненков - Гаджото, 27 г.
Филип Жазмати - Фил, 29 г.
Тихомир Стоянов - Тишо, 24 г.
Северната стена на Матерхорн, 4478 м, дясната на снимката
49 коментар(а)
СЪРЦЕТО МИ СЕ КЪСА ОТ МЪКА.СБОГОМ СЛАДУРЧЕТА,СБОГОМ ФИФО,СБОГОМ ГАДЖО.ИСКРЕНИ СЪБОЛЕЗНОВАНИЯ НА БЛИЗКИТЕ ИМ.
РАМИ,АКО ИМАШ НУЖДА ОТ ПОМОЩ ЗА КАКВОТО И ДА Е ОБАДИ СЕ!
...tejko e... v pyrviq moment 4etejki tova... shokirashto e, neznaesh kak da reagirsh, kakvo da si mislish. Za jalost e fakt. ...poznavah Tisho, strashno usmihnat i estestven... neveroqten 4ovek. Syboleznovaniq. Mir na praha im. Po4ivaite v mir priqteli.
Gadjo ti be6e istinski primer za tova kak triabva da se sledvat me4tite, ta dori i da zagubi6 jivota si po tozi put...Poklon pred pametta vi mom4eta.Vinagi 6te budete jivi v surcata ni...
Още не мога да осъзная това, което се е случило. Филип беше човек, който срещаш веднаж в живота или нигога не срещаш. Никога няма да спра да те обичам.
Още не мога да осъзная това, което се е случило. Филип беше човек, който срещаш веднаж в живота или нигога не срещаш. Никога няма да спра да те обичам.
Аз съм на 51 години, 36 от тях се занимавам с алпинизъм. Планините и катеренето са една съществена част от това, което съм. Постепенно и близките ми осъзнаха и приеха този факт. За толкова години съм узнал за гибелта на много наши алпинисти - някои от тях известни, други непознати. Но за първи път ми се случва да загинат хора, с които се чувствах близък - Иван Гаджото и Филип (Фил). Запознахме се преди около година при едно съвместно катерене по ледовете на Скакавица. Оттогава се виждахме доста често. Още на Скакавица усетих огромната стръв и амбиция на двамата. Тези момчета тогава нямаха пари за храна и спяха на пода за да спестят по 3 лева на вечер, но след една седмица тръгнаха за първия си опит на стената на Матерхорн. За тях тази стена беше само стъпало към други много по-високи цели, като К2 (за повечето "неделни алпинисти" като мен северната стена на Матерхорн вероятно ще остане далечна мечта). Може да звучи странно, но всеки, свързал живота си завинаги с планината, завижда по малко на хора като Гаджото, Фил и Тишо. Защото те преследвха мечтите си докрай. Има един афоризъм, който на английски се римува и казва горе-долу "Има стари алпинисти и има смели алпинисти, но няма стари смели алпинисти". Това е - ние старите завиждаме по малко на смелите. И се надяваме, че те, смелите, гледайки ни от височина, много по-голяма от тази на Еверест, все пак ще проявят снисхождение към нашето прекалено благоразумие.
Потресена съм...
Искрено съжалявам за тези момчета. Съболезнования на семействата им!
Нека почиват в мир!
Потресен съм! Познавах Тишо, макар и бегло. Мойте съболезнования към близките на загиналите. Тук съм написал нещо лично, свързано с тази нелепа история. http://yblogger.blog.bg/viewpost.php?id=40139
отресен съм! Познавах Тишо, макар и бегло. Мойте съболезнования към близките на загиналите. Тук съм написал нещо лично, свързано с тази нелепа история.
http://yblogger.blog.bg/viewpost.php?id=40139
Когато прочетох за това не можах да повярвам.Не познавах тези момчета.Обичам планината,не се занимавам с алпинизъм,но пък и никога не бих се изказал "абе те си търсят белята алпинистите".Просто тези хора преследват мечтите си и това е достойно за уважение.ПОКЛОН ПРЕД ПАМЕТТА ИМ !!!!!!!!!!!!!!
За Бога!Защо?Толкова млади?Аз съм майка на пещерняк.Много ме боли !Нека Бог да даде мир на душите им!И искренни съболезнования на близките!!!
Всички, които активно се занимаваме с екстремни спортове сме се примирили с това което може да ни се случи. Но когато приятел ни изпревари боли ужасно. Трите усмивки от снимките по горе ме просълзяват и си казвам "но онзи ден пих бира с Фил, не може така..." но е така.
Сбогом приятели, сигурен съм че сега катерите на воля!!!!!!!!! ;(
ALPINIZMOT I PLANINATA OD SEKOGAS NE ZBLIZUVALE SITE LUGE I SITE NARODI.ISKRENO ZALIME ZA NASITE KOLEGI ...
VECNA IM SLAVA
ALPINISTICKO DRUSTVO MATKA SKOPJE,MAKEDONIJA
BLAGODARIM VI PRIQTELI! POJELAVAME VI MNOGO VARHOVE BEZ JERTVI I STASTLIVI MIGOVE! dIHATELITE
qvno ot vsi4ki hora v na6iq klub,na men se padna zlo4estata u4ast da kontaktuvam vas.blagodarq vi za supri4astieto ot imeto na vsi4ki.i sujalqvam 4e saita ni e blokiral v momenta.sega razbiram,4e ima tolkova mnogo hora,poznati i nepoznati,koito spodelqt tugata ni po na6ite neprejalimi priqteli.pi6ete!dihatelite sa s vas!
prosto neznam ot kade dazapochna no filip beshe brat na naj dobrija mi prijatel
i go poznavah mnogo dobre prosto oshte ne iskam da povjarvam che tova se sluchva prosto az njamam dumi za tova neshto koeto see sluchilo no Rami ako prochtesh tova znam che sam daleche v momenta i njama do mojem da se vidim
no iskam da si silen i da ne padash duhom zashtoto brat ti znaeshe kakvo pravi i beshe osaznal kolko opasno e tova koeto pravi iskam da znaesh che mnogote obicham i iskam da znesh che kogato gipisha tija neshta placha zashtoto ne moga da povjarvam che tova ti se sluchva mir na praha im te bjaha mnogo silni duhom.....
Разбрах за трагедията по телефона, случаино, познавах Гадджото, другите бегло. Имаше една магия, нещо силно в тях, нещо недостижимо за мен. ,........................ просто искам да сам с тях за малко.
Когато научих за трагедията, си казах не е истина, непрекъснато мисля за това и все не мога да повярвам,че е реално!От трите момчета познавах Фил, макар и бегло, но ми направи изключително впечатление - невероятно отзивчив, бързомислещ и достоен човек, всички около него го гледаха с възхищение! Трите момчета са едни от малкото хора в България, които се опитваха да постигнат мечтите си, да се борят за тях, да искат да стигнат до върха, не само планинския, но и в живота. За съжаление ни остава, единствено да ги помним и да ги даваме за пример! Защото те живяха един кратък, но достоен живот, живот за мига, защото за съжаление никога не знаеш дали ще има утре :(( Поклон пред светлата им памет!!!
загубихме трима истински радетели на алпинизма, добри приятели и широки души. сбогом момчета.
Това е ужасна трагедия!ПОЧИВАЙТЕ В МИР!!!
ВЕРШИНА
Здесь вам не pавнина, здесь климат иной.
Идут лавины одна за одной.
И здесь за камнепадом pевет камнепад.
И можно свеpнуть, обpыв обогнуть,
Hо мы выбиpаем тpудный путь.
Опасный как военная тpопа.
Hет алых pоз и тpауpных лент.
И не похож на монумент тот камень, что покой тебе подаpил.
Как вечным огнем свеpкает днем веpшина изумpудным льдом.
Котоpую ты так и не покоpил
И пусть говоpят да пусть говоpят,
Hо нет никто не гибнет зpя.
Так лучше уж, чем от водки и от пpостуд.
Дpугие пpийдут сменив уют на pиск и непомеpный тpуд.
Пpойдут тобой не пpойденный маpшpут.
Отвесные стены а ну не зевай.
Ты здесь на везение не уповай.
В гоpах не надежны ни лед ни скала.
Hадеемся только на кpепость pук на pуки дpуга и вбитый кpюк
И молимся чтобы стpаховка не подвела.
Мы pубим ступени ни шагу назад.
И от напpяженья колени дpожат.
И сеpдце готово к веpшине бежать из гpуди,
Весь миp на ладони ты счастлив и нем.
И только немного завидуешь тем -
- дpугим, у котоpых веpшина еще впеpеди.
Владимир Висоцки
Първият път, когато видях Иван, бе ранна януарска утрин, той влезе в хижа Мальовица целият побелял, заскрежен, някакси сияещ, лъчезарен, слизаше някъде от горе, свали ловко раницата си, инвентатът вътре издрънча на пода, върза я върху друга – доста по-голяма раница, очевидно с бивачна екипировка, метна двете на гърба си сякаш не усеща тежестта, излезе бързо, закопча пантите и отпраши. Изчезна в миг надолу . Явно бързаше за работа този ден. Имал е само нощта за Планината...
- Боже мой, значи такива хора наистина има! – казах си тогава. Такъв исках да съм и аз.
Ще пазим светлата Ви памет, Иване, Вие сте Истински пример за нас.
Такива съм си представял, че са алпинистите, такива са те в мечтите ми.
Такива, като Вас.
skrabta za gibelta na tezi momcheta e nestihvasta. ne bqh chlen na kluba, no bqh mnogo blizko do vsichki ot nego i parvci priqtel s Gadjoto. trudno e da se povqrva, che takiva hora kato tqh veche nikoga nqma da gi vidim. palni s energiq, palni s jivot. no spomenat za tezi golemi hora ne moje da ugasne. vseki, kojto pone malko gi poznavashe se e sblaskval s usmihnatite im lica, smeel se e na shegite im i im se e vazhistaval na neslomimiq im duh i vqra. nespravedlivo e tochno takiva hora kato tqh da si otivat tolkova rano, no takava e igrata na jivota. gordeq se s vas, momcheta.Gordeq se, zastoto ne spirahte da gonite mechtite si, nezavisimo ot trudnostite i lisheniqte. vie bqhte istinski stastlivi hora, zaobikoleni ot priqteli i varhove. sega za nas ostava makata , che veche nqma da vi vidim. no az vqrvam, che vie ni gledate, stapili to svoq vrahi nikoga nqma da slezete ot tam.
sbogom , priqteli! Obicham te, Majstore,...ste mi lipsvash, choveche!
Добави коментар