2601.2007
Американската свръзка Кели Кърдс (Kelly Cordes) и Колин Хейли (Colin Haley) премина в алпийски стил комбинация от тура на Марсиньи-Пъркин (Marsigny-Perkin) и класическия маршрут на Серо Торе (Cerro Torre, 3102 м).
Последният (ED 6/A2 85°, 1000 м) следва западната стена на Серо Торе и е прокаран през 1974 г. от италианците Даниеле Чиапа (Daniele Chiappa), Марио Конти (Mario Conti), Касимиро Ферари (Casimiro Ferrari) и Пино Негри (Pino Negri). Всъщност това е първото достоверно, не поставяно под съмнение стигане до върха. Главните трудности по него започват от “Премката на надеждата” (Col of Hope, Col de l'Espérance).
Маршрутът на Марсиньи-Пъркин (или по-точно “A La Recherche du Temps Perdu”*, ED+ 75°/ 90°, 1000 м) бе прокаран през 1994 г. от французина Франсоа Марсиньи (Francois Marsigny) и британеца Анди Пъркин (Andy Perkin). Преди 12 г. тяхната цел беше свързването на нов вариант в долната част с класическия маршрут, с избягване на оригиналния, който е много опасен поради честите срутвания на ледени маси. След преминаването на 800-те метра на новата долна част, Марсиньи и Пъркин бяха спрени на Col of Hope от тридневно влошаване на времето. След него те тръгнаха към върха, но след още един бивак и при пълна липса на храна, предприеха слизане, което им отне нови три дни. За това постижение двамата бяха наградени със “Златен пикел”.
Кърдс и Хейли тръгнаха по-долната част на маршрута (800 м) на 5 януари 2007 г. и буквално го пробягаха с взаимна осигуровка – около 13.30 часа бяха на Col of Hope. След къса почивка се насочиха към ледените отвеси на западната стена. Нощта ги завари на три въжета преди върха. Двамата решиха, че катеренето между надвисналите ледени жандарми през смразяващата патагонска нощ ще бъде прекалено опасно. Затова прекараха шестте часа до разсъмване в ледена пещера, която изкопаха сами.
Трите дълги и опасни (‘сюрреалистични”) въжета до върха им отнеха няколко часа. На самия връх бяха около 15.30 часа на 6 януари. Спуснаха се по “Compressor Route” и на 7 януари, около 02.30 часа, бяха отново на ледника. Изкачването и слизането продължиха около 48 часа.
По този начин се появи великолепна нова линия, при това премината “чисто” (без изкуствени опорни точки) открай докрай. Кели Кърдс с огромно възхищение и уважение се изказа за постижението на италианците през 1974 г.: “През 1974-а съм бил на 6 години, а Колин – на 10. Днес – макар че разполагахме с възможно най-добрата екипировка и знаехме отлично как върви маршрутът, мога да кажа, че West Ridge was pretty f***in' hard.”
---------------------------
*”В търсене на загубеното време” (или “По следите на изгубеното време”) – името на тура е реплика на заглавието на един от най-известните романи на френския писател Марсел Пруст (Marsel Proust, 1871-1922).
Турът следва ледените кулоари отляво на стената към очертаващата се там премка Col de l'Espérance, след това нагоре към върха.
Последният (ED 6/A2 85°, 1000 м) следва западната стена на Серо Торе и е прокаран през 1974 г. от италианците Даниеле Чиапа (Daniele Chiappa), Марио Конти (Mario Conti), Касимиро Ферари (Casimiro Ferrari) и Пино Негри (Pino Negri). Всъщност това е първото достоверно, не поставяно под съмнение стигане до върха. Главните трудности по него започват от “Премката на надеждата” (Col of Hope, Col de l'Espérance).
Маршрутът на Марсиньи-Пъркин (или по-точно “A La Recherche du Temps Perdu”*, ED+ 75°/ 90°, 1000 м) бе прокаран през 1994 г. от французина Франсоа Марсиньи (Francois Marsigny) и британеца Анди Пъркин (Andy Perkin). Преди 12 г. тяхната цел беше свързването на нов вариант в долната част с класическия маршрут, с избягване на оригиналния, който е много опасен поради честите срутвания на ледени маси. След преминаването на 800-те метра на новата долна част, Марсиньи и Пъркин бяха спрени на Col of Hope от тридневно влошаване на времето. След него те тръгнаха към върха, но след още един бивак и при пълна липса на храна, предприеха слизане, което им отне нови три дни. За това постижение двамата бяха наградени със “Златен пикел”.
Кърдс и Хейли тръгнаха по-долната част на маршрута (800 м) на 5 януари 2007 г. и буквално го пробягаха с взаимна осигуровка – около 13.30 часа бяха на Col of Hope. След къса почивка се насочиха към ледените отвеси на западната стена. Нощта ги завари на три въжета преди върха. Двамата решиха, че катеренето между надвисналите ледени жандарми през смразяващата патагонска нощ ще бъде прекалено опасно. Затова прекараха шестте часа до разсъмване в ледена пещера, която изкопаха сами.
Трите дълги и опасни (‘сюрреалистични”) въжета до върха им отнеха няколко часа. На самия връх бяха около 15.30 часа на 6 януари. Спуснаха се по “Compressor Route” и на 7 януари, около 02.30 часа, бяха отново на ледника. Изкачването и слизането продължиха около 48 часа.
По този начин се появи великолепна нова линия, при това премината “чисто” (без изкуствени опорни точки) открай докрай. Кели Кърдс с огромно възхищение и уважение се изказа за постижението на италианците през 1974 г.: “През 1974-а съм бил на 6 години, а Колин – на 10. Днес – макар че разполагахме с възможно най-добрата екипировка и знаехме отлично как върви маршрутът, мога да кажа, че West Ridge was pretty f***in' hard.”
---------------------------
*”В търсене на загубеното време” (или “По следите на изгубеното време”) – името на тура е реплика на заглавието на един от най-известните романи на френския писател Марсел Пруст (Marsel Proust, 1871-1922).
Турът следва ледените кулоари отляво на стената към очертаващата се там премка Col de l'Espérance, след това нагоре към върха.
Добави коментар