0801.2007
Майкъл Риърдън (Michael Reardon) протяга ръка и лови падащ лист. В това не би имало нищо особено, ако не беше фактът, че се намира без осигуровка на отвесна скала, на 12 м от земята.
Повечето катерачи дори не биха помислили да пуснат хватка в такъв момент, камо ли да се катерят соло, без въже. Но има и такива, които преодоляват десетки, понякога и стотици метри по скалните отвеси, снабдени само с еспадрили и торбичка магнезий. Едно непремерено движение – и край...
32-годишният Риърдън е лидер на група катерачи от Южна Калифорния, които наричат себе си “Хора извън закона” (Outlaws). Зад гърба си има интересен житейски опит – опитвал е да стане актьор, завършил е право, свири в известна glam rock банда и е филмов продуцент. . Известен е с това, че по време на катерене използва подкрепата единствено на своя iPod, пълен с фрагменти от парчета на Кид Рок (Kid Rock) и Хенк Уилямс Джуниър (Hank Williamsa Jr). Катери се по толкова трудни и експонирани маршрути, че наблюдаващите го отдолу получават световъртеж.
За живота му се опасяват дори негови колеги от катерачните среди. Когато Уес Гоулдинг (Wes Goulding) чул за соловите му подвизи, позвънил по телефона и му казал: “Само искам да знаеш преди смъртта си, че те обичам. Ти си един от най-добрите ми приятели и страшно ми се иска да не правиш това”.
Но Риърдън твърди, че катеренето без въже и без осигуровка е толкова силно и “чисто” преживяване, позволяващо да се наслаждаващ на всеки миг, че си струва човек да поема този риск. Признава, че рядко си дава сметка за случващото се извън неговата “сфера на концентрация”, в която, в състояние на пълно съсредоточаване, търси опора за своите крака и добри хватки за ръцете си. С една дума – не гледа надолу.
Риърдън има съпруга и 12-годишна дъщеря. Жена му Марси твърди, че не се бои за мъжа си, който се е посветил на free cilmbing-а още преди да се запознаят.
”Дали се разтрепервам? Не. – казва Марси. – Много пъти съм го виждала да се отказва от маршрути, които аз бих изкатерила с високи токчета. Ако скалата е мокра или нещо просто не му пасва, не прави опит. Не се срамува да се откаже и да си тръгне. Не се катери соло поради някакви глупави и комплексарски подбуди, а просто защото така му харесва. Да го наблюдаваш, когато се катери, е невероятно преживяване.”
Риърдън се сблъсква с множество критични гласове. Някои не вярват, че е преминал соло, без осигуровка определени много трудни турове. Или го обвиняват, че прави всичко заради саморекламата и известността. Но Боб Гейнс (Bob Gaines), планински гид и автор на книги за катерене, заявява: “Мнозина се съмняват в успехите на Риърдън, но аз съм го виждал в действие и му вярвам безрезервно. Всичко, което прави е истинско”.
”При катеренето не става дума единствено за стигане до върха. Същността е в стила. Стилът, в който се специализира Риърдън, се смята за най-чистата, най-автентичната и най-трудната форма на катерене. Там всичко е истинско. Там няма лъжа и измама – казва Гейнс. – Това е смел, чист стил на катерене, без никаква гаранция за сигурност и без нищо странично, на което можеш да разчиташ. Трябва да му се посветиш 100%. И нямаш право да се боиш. Ако се прокрадне и най-малкото съмнение, тялото ти се вдървява и цялата ти техника отива по дяволите. И си свършен.”
Катеренето без осигуровка е въпрос на катерачни умения – мнозина катерачи понякога си позволяват да се “позабавляват” без въже. Но Риърдън се изправя пред най-екстремалните предизвикателства.
Маршрутите за катерене се оценяват според степента на техническата им трудност. Според Американската категоризация 5.0 означава най-лесно изкачване, а актуалният връх на трудностите се оценява с 5.15. Също така се смята, че всеки десети любител на катеренето е в състояние да се справи с маршрут 5.12 – разбира се, с осигуровка. По-малко от 5% от всички катерачи могат да преодолеят тур с оценка 5.13. На това ниво на трудност скалата е често надвесена, а хватките са с размер на монета от 10 цента. Риърдън има в актива си маршрути от 5.13 категория – без осигуровка, както може да се предположи.
Най-очевидният въпрос, отнасящ се към постиженията на Риърдън, звучи така: “Защо? Защо прави всичко това?”. Нанси Адлър (Nancy Adler) – професор по психиатрия от Калифорнийския университет в Сан Франциско, която се занимава с проучвания върху човешкото поведение в рискови ситуации, твърди, че хората имат естествена склонност към оптимизъм. “И именно поради това сутрин ни се иска да станем от леглото – казва тя. – А някои хора притежават повече оптимизъм от останалите. А тези, които рискуват, много често не разглеждат и не възприемат поведението си като особено опасно.”
Но Риърдън отхвърля това мнение и твърди, че по време на катерене без осигуровка непрекъснато си дава сметка, че всяка грешка може да му струва живота. Но, според него, има редица други далеч по-рисковани и по-опасни неща, които хората правят всеки ден. При това без да се замислят особено.
”Хората умират от преяждане на спанак” – казва Риърдън. И привежда примера с Джон Бейчър (John Bachar) – автора на редица легендарни солови изкатервания в националния парк “Йосемити”, който получи сериозна контузия на гръбначния стълб при “обикновена” автомобилна катастрофа. Друг известен катерач – Дерек Джърси (Derek Jersey) – загина на Sentinel Rock в Йосемити през 1993 г. Тогава скалата беше мокра след дъжд. Но нещастни случай сред free climber-ъти се случват много рядко.
Някои доказват, че авторите на подобни постижения и любителите на подобни занимания създават допълнителна работа на планинските спасители. Но опитът от Долината Йосемити – пъпът на катерачния свят, обаче посочват, че проблеми най-често се предизвикват от залутани и изгубени сред скалите туристи, а не от катерачите.
”Много малък процент от всичките спасителни акции и още по-малък от нещастните случаи с фатален край е свързан с катерачите – заявява говорителката на Националния парк “Йосемити” Ейдриен Фриймън (Adrienne Freeman). – Въпреки ширещото се мнение, катерачите са хора с чувство за отговорност.” Марк Найлз (Mark Niles), който е снимал повечето от постиженията на Риърдън, добавя: “Не мисля, че Майкъл би искал да загине. Нито пък, че е безумец”.
... Гледам как Риърдън без проблеми преодолява един от туровете в щатския парк “Малибу Крийк” (Malibu Creek)*, а след това се спуска надолу, готов за поредното изпитание. Той казва: “Нямам намерение да загивам на скалите”.
“The New York Times”
Бил Бичър (Bill Becher)
Превод: Петър Атанасов
Към личния сайт на Майкъл Риърдън
----------------------------
*В щата Калифорния - Malibu Creek State Park, 1925 Las Virgenes Road, Calabasas, CA 91302, Tel. (818) 880-0367 (бел. прев.).
Повечето катерачи дори не биха помислили да пуснат хватка в такъв момент, камо ли да се катерят соло, без въже. Но има и такива, които преодоляват десетки, понякога и стотици метри по скалните отвеси, снабдени само с еспадрили и торбичка магнезий. Едно непремерено движение – и край...
32-годишният Риърдън е лидер на група катерачи от Южна Калифорния, които наричат себе си “Хора извън закона” (Outlaws). Зад гърба си има интересен житейски опит – опитвал е да стане актьор, завършил е право, свири в известна glam rock банда и е филмов продуцент. . Известен е с това, че по време на катерене използва подкрепата единствено на своя iPod, пълен с фрагменти от парчета на Кид Рок (Kid Rock) и Хенк Уилямс Джуниър (Hank Williamsa Jr). Катери се по толкова трудни и експонирани маршрути, че наблюдаващите го отдолу получават световъртеж.
За живота му се опасяват дори негови колеги от катерачните среди. Когато Уес Гоулдинг (Wes Goulding) чул за соловите му подвизи, позвънил по телефона и му казал: “Само искам да знаеш преди смъртта си, че те обичам. Ти си един от най-добрите ми приятели и страшно ми се иска да не правиш това”.
Но Риърдън твърди, че катеренето без въже и без осигуровка е толкова силно и “чисто” преживяване, позволяващо да се наслаждаващ на всеки миг, че си струва човек да поема този риск. Признава, че рядко си дава сметка за случващото се извън неговата “сфера на концентрация”, в която, в състояние на пълно съсредоточаване, търси опора за своите крака и добри хватки за ръцете си. С една дума – не гледа надолу.
Риърдън има съпруга и 12-годишна дъщеря. Жена му Марси твърди, че не се бои за мъжа си, който се е посветил на free cilmbing-а още преди да се запознаят.
”Дали се разтрепервам? Не. – казва Марси. – Много пъти съм го виждала да се отказва от маршрути, които аз бих изкатерила с високи токчета. Ако скалата е мокра или нещо просто не му пасва, не прави опит. Не се срамува да се откаже и да си тръгне. Не се катери соло поради някакви глупави и комплексарски подбуди, а просто защото така му харесва. Да го наблюдаваш, когато се катери, е невероятно преживяване.”
Риърдън се сблъсква с множество критични гласове. Някои не вярват, че е преминал соло, без осигуровка определени много трудни турове. Или го обвиняват, че прави всичко заради саморекламата и известността. Но Боб Гейнс (Bob Gaines), планински гид и автор на книги за катерене, заявява: “Мнозина се съмняват в успехите на Риърдън, но аз съм го виждал в действие и му вярвам безрезервно. Всичко, което прави е истинско”.
”При катеренето не става дума единствено за стигане до върха. Същността е в стила. Стилът, в който се специализира Риърдън, се смята за най-чистата, най-автентичната и най-трудната форма на катерене. Там всичко е истинско. Там няма лъжа и измама – казва Гейнс. – Това е смел, чист стил на катерене, без никаква гаранция за сигурност и без нищо странично, на което можеш да разчиташ. Трябва да му се посветиш 100%. И нямаш право да се боиш. Ако се прокрадне и най-малкото съмнение, тялото ти се вдървява и цялата ти техника отива по дяволите. И си свършен.”
Катеренето без осигуровка е въпрос на катерачни умения – мнозина катерачи понякога си позволяват да се “позабавляват” без въже. Но Риърдън се изправя пред най-екстремалните предизвикателства.
Маршрутите за катерене се оценяват според степента на техническата им трудност. Според Американската категоризация 5.0 означава най-лесно изкачване, а актуалният връх на трудностите се оценява с 5.15. Също така се смята, че всеки десети любител на катеренето е в състояние да се справи с маршрут 5.12 – разбира се, с осигуровка. По-малко от 5% от всички катерачи могат да преодолеят тур с оценка 5.13. На това ниво на трудност скалата е често надвесена, а хватките са с размер на монета от 10 цента. Риърдън има в актива си маршрути от 5.13 категория – без осигуровка, както може да се предположи.
Най-очевидният въпрос, отнасящ се към постиженията на Риърдън, звучи така: “Защо? Защо прави всичко това?”. Нанси Адлър (Nancy Adler) – професор по психиатрия от Калифорнийския университет в Сан Франциско, която се занимава с проучвания върху човешкото поведение в рискови ситуации, твърди, че хората имат естествена склонност към оптимизъм. “И именно поради това сутрин ни се иска да станем от леглото – казва тя. – А някои хора притежават повече оптимизъм от останалите. А тези, които рискуват, много често не разглеждат и не възприемат поведението си като особено опасно.”
Но Риърдън отхвърля това мнение и твърди, че по време на катерене без осигуровка непрекъснато си дава сметка, че всяка грешка може да му струва живота. Но, според него, има редица други далеч по-рисковани и по-опасни неща, които хората правят всеки ден. При това без да се замислят особено.
”Хората умират от преяждане на спанак” – казва Риърдън. И привежда примера с Джон Бейчър (John Bachar) – автора на редица легендарни солови изкатервания в националния парк “Йосемити”, който получи сериозна контузия на гръбначния стълб при “обикновена” автомобилна катастрофа. Друг известен катерач – Дерек Джърси (Derek Jersey) – загина на Sentinel Rock в Йосемити през 1993 г. Тогава скалата беше мокра след дъжд. Но нещастни случай сред free climber-ъти се случват много рядко.
Някои доказват, че авторите на подобни постижения и любителите на подобни занимания създават допълнителна работа на планинските спасители. Но опитът от Долината Йосемити – пъпът на катерачния свят, обаче посочват, че проблеми най-често се предизвикват от залутани и изгубени сред скалите туристи, а не от катерачите.
”Много малък процент от всичките спасителни акции и още по-малък от нещастните случаи с фатален край е свързан с катерачите – заявява говорителката на Националния парк “Йосемити” Ейдриен Фриймън (Adrienne Freeman). – Въпреки ширещото се мнение, катерачите са хора с чувство за отговорност.” Марк Найлз (Mark Niles), който е снимал повечето от постиженията на Риърдън, добавя: “Не мисля, че Майкъл би искал да загине. Нито пък, че е безумец”.
... Гледам как Риърдън без проблеми преодолява един от туровете в щатския парк “Малибу Крийк” (Malibu Creek)*, а след това се спуска надолу, готов за поредното изпитание. Той казва: “Нямам намерение да загивам на скалите”.
“The New York Times”
Бил Бичър (Bill Becher)
Превод: Петър Атанасов
Към личния сайт на Майкъл Риърдън
----------------------------
*В щата Калифорния - Malibu Creek State Park, 1925 Las Virgenes Road, Calabasas, CA 91302, Tel. (818) 880-0367 (бел. прев.).
Показани от 1 до 1 от 1 (1 страници)
1 коментар(а)
Считам публикуването на подобни материали за неправилно. Нека геройствата на хората катерещи без осигуровка да си остават тяхно лично предизвикателство и емоция. В противен случай рискуваме те да се превърнат в кумири и да сме свидетели как млади катерачи им подражават.
Добави коментар