В самия край на годината на британския пазар се появи една изключително интересна книга – “Маунт Еверест. Проучването през 1935 г. Забравеното приключение”*.

Оценката не е пресилена, защото от шестте британски предвоенни експедиции на Еверест само на тази през 1935 г. не е посветена пълна монография. За нея дори липсва подробна обобщаваща статия. Ръководителят й Ерик Шиптън (Eric Shipton) в известната си книга “Upon that Mountain” (1943) пише за нея съвсем малко.

А това е била експедиция, която заема изключително място в историята на прокарването на пътя към “Третия полюс”. От участието в нея започва алпийската кариера на 19-годишния тогава Тензинг Норгей. В хода й Шиптън установява, че е възможен пътят през ледопада Кхумбу. Смята се също така, че появата в екипа от 1935 г. на новозеландеца Дан Брайънт (Dan Bryant) води 18 години по-късно до включването на Едмънд Хилари в тима на Джон Хънт. Плюс това експедицията през 35-та намира тялото на Морис Уилсън (Maurice Wilson), а в състава й са двама шерпи, които го придружават при трагичното му начинание година по-рано – през пролетта (преди мусона) на 1934-а.

Тони Астил (Tony Astill) преобръща купища разпръснати документи и създава почти лишена от празноти картина на експедицията. Текстът се предхожда от встъпление на лорд Хънт, написано през 1998 г., малко преди смъртта му. Много важна част от книгата е илюстративният материал – 125 досега непубликувани черно-бели снимки (единственият цветен филм от онова време е изчезнал). Авторът отделя много място на направените тогава теренни изследвания и метеорологични наблюдения и на създаването на картата в мащаб 1:20 000 от топографа Майкъл Спендър (Michael Spender).

На фона на случилото се по време на експедицията се очертава ярката и положителна личност на критикувания в определени кръгове Ерик Ърл Шиптън. Начинанието на Еверест през 1935 г. потвърждава неговата концепция за леки експедиции, опиращи се на приятелски отношения с шерпите и на кухня, използваща изцяло местни продукти (овче месо, сирене, яйца и др.). За Шиптън изкачването на върховете е само една от целите на експедициите в “remote places” (далечни, усамотени места) – той смята географските проучвания за не по-малко важни.

Спряна от преждевременното идване на мусона, експедицията прави първи изкачвания на редица по-ниски върхове – общо 24 (!), от които 7 седемхилядника (най-висок между тях в Кхарта Пху, Karta Phu, 7207 м). “Експедицията през 1935 г. е една от двете (заедно с тази на Хауърд Бюъри, Howard-Bury през 1921 г.), на които дължим днешните познания за тибетската страна на Еверест” – пишат Збигниев Ковалевски (Zbigniew Kowalewski) и Януш Курчаб (Janusz Kurczab) в своята великолепна история на хималайския алпинизъм**.

Книгата на Астил е много важна брънка в богата библиография за най-високия връх на Земята.

В известен смисъл като допълнение към казаното трябва да отбележим и появата на един от руските сайтове на голяма серия снимки от съветско-китайската експедиция на някогашния пик Ленин (7134 м) през лятото на 1958 г., замислена като “маневри” преди планирания за 1959 г. съвместен опит на Еверест от север. “Маневрите” изпълняват очакванията на организаторите. Освен това през декември същата година трима руснаци*** заедно с група китайци предприемат “дълбоко разузнаване” в двете разклонения на долината Ронгбук и съвместно начертават пътя за атака****.

Но през 1960 г. китайците тръгват към върха сами, защото отношенията между Съветския съюз и Китай рязко се влошават и съветските алпинисти са свалени от стълбичката на самолета. Ръководител на експедицията трябвало да бъде опитният алпинист Евгений А. Белецкий. През 1961 г. в Москва той е награден от специално пристигнала китайска делегация с медала “За изкачване на Чомолънгма”. На споменатите по-горе снимки от пик Ленин – портретни и групови – се виждат редица легенди на съветския алпинизъм, като Михаил Хергиани, Кирил Кузмин, Виталий Абалаков и много други.

За декемврийското стигане до подножието на Еверест и за дълго държаната в тайна несъстояла се китайско-съветска експедиция на Еверест пише в неотдавна издадената си книга един от тримата участници в “дълбокото разузнаване” Л. Н. Филимонов.

Юзеф НИКА

-----------------------
*Tony Astill: “Mount Everest. The Reconnaissance 1935. The Forgotten Adventure”. 350 страници, 2006, цена 30 паунда.

**Zbigniew Kowalewski, Janusz Kurczab, “Na szczytach Himalajów”, издателство “Sport i Turystyka”, Warszawa 1983.

***Заслужилите майстори на спорта Eвгений Андрианович Белецкий и Л. Н. Филимонов и майстора на спорта А. И. Ковирков, Л.Н.Филимонов е професор, доктор на физико-математическите науки.

****През есента на 1958 г. на ледника Ронгбук пристига група китайски и съветски алпинисти под ръководството на Сюй Дин. Участниците в нея действат от 15 октомври до 20 декември 1958 г. Те прекарват 46 дни над 4000 м и 14 дни – между 5000 и 6000 м. В процеса на “разузнаването” успяват да се изкачат до Северното седло (Чанг-Ла), да изнесат екипировка и съоръжения и да набележат пътя на по-нататъшното изкачване.

Щурмовите групи изглеждат така:
- първа - китайците Лю Лян Ман, Чжао Го Гуан, Чен Чжун Чан, Ху Даван, тибетците Танзен, Хоумпу и съветският алпинист Л. Н. Филимонов. Те стигат до до около 6900 м,
- втора – китайците Ши Цзин, Ван Фу Чжоу, Пен Шу Ли, Шао Цзи Пин, тибетците Дава, Ванду, руснаците Е. А. Белецкий и А. И. Ковирков. Те също спират на 6900 м.

В състава на разузнавателната група са 10 китайски и 3 съветски алпинисти, 3 метеоролози, 4 топографи, 10 тибетци като високопланински носачи, 4 радисти, обслужващ персонал, керванджии, 350 яка и 50 коня. Същинската експедиция трябвало да се проведе през пролетта на 1959 г. Двете страни – китайската и съветската, енергично се подготвят за изкачването на Еверест, но влошаването на политическите отношения слага край на усилията.

Бележки: Петър Атанасов