0501.2007
На 27 декември 2006 г. алпинисти от секцията на Японския алпийски клуб при Токайския университет* (JAC’s Tokai) изкачиха южната стена на Лхотце (8516 м), без да стигнат до върха. Това е втори опит по нея начело с Осаму Танабе (Osamu Tanabe).
Първият беше през 2001 г. Преди няколко месеца, в рамките на подготовката за това изкачване, екипът направи опит на Шиша Пангма – също без да стъпи на върха.
На 27 декември 2006-а, в 03.35 часа Осаму Танабе, Ямагучи (Yamaguchi) и Пемба Чортен Шерпа (Pemba Chorten Sherpa) стигнаха до ръба на стената, но прецениха, че до върха им е необходим още ден и силите няма да им стигнат.
На Лхотце японците действаха по т. нар. Маршрут на Чесен. Той е дело на словенеца Томо Чесен, един от големите “солисти” в историята на алпинизма. През 1990 г. той заяви, че е изкатерил стената соло и в алпийски стил за 62 часа. Но не представи никакви сериозни доказателства в потвърждение на твърдението си. Липсваха снимки от върха, но главните подозрения се родиха след твърдението, че никъде по стената не оставил нито един клин, защото навсякъде е катерил “free”. С разплитането на цялата афера се зае Райнхолд Меснер, който проследи всички резервации за придвижването на Чесен от Европа до Азия и обратно и установи редица още неточности и разминавания на действителността с твърденията на словенеца. А южната стена на Лхотце вече се бе превърнала в мит, особено след като на нея загина един от най-големите алпинисти за всички времена – Йежи Кукучка.
45-годишният Осаму Танабе е един от водещите японски алпинисти. В актива си има седем осемхилядника. Автор е на “почти зимно” изкачване на Еверест – на 20 декември 1993 г., един ден преди началото на календарната зима (което означава, че цялата дейност на експедицията е била не през зимата, а в периода на късната есен).
През 1997 г. Танабе бе ръководител на една от най-успешните експедиции на К-2 (8611 м), прокарвайки частично нов маршрут по неговата западна стена. Тогава (на 19 и 28 юли) до върха стигнаха 11 души от екипа. Всъщност това беше продължение на новия маршрут, по който през 1981 г. японци бяха стигнали до 7800 м.
Както беше казано, през зимата на 2001 г. Танабе оглави първия опит на алпинисти от Токайския университет за зимно изкачване по южната стена на Лхотце.
Южната стена Лхотце е висока 3200 м при ширина в основата й от 2250 метра.
Първото зимно изкачване (по Класическия маршрут от запад) бе направено от 31 декември 1988 г. от Кшищоф Виелицки в състава на белгийско (фламандско)-полска експедиция, ръководена от Ерман Детиен (Herman Detienne) и Анджей Завада (Andrzej Zawada).
Първото признато изкачване по южната стена Лхотце е дело на украинците Сергей Бершов и Владимир Каратаев (16 октомври 1990 г.).
-------------------
*Създател на Токайския университет, и по-точно на Токайската образователна система, е изобретателят на подводните телекомуникационни кабели проф. Шигеоши Мацумае. Тя има филиали в Япония, Дания, Австрия и на Хавайските острови, флотилия от научноизследователски кораби и собствен "Боинг". Още през 30-те години на ХХ в. проф. Мацумае инвестира спечеленото богатство в образование, а не в процъфтяващата тогава военна промишленост. Над 30 г. е председател на Японската федерация по джудо и основател на университет по източни бойни изкуства в Кацуура.
Освен това е един от най-големите приятели на България. Благодарение на него и на сина му Тацуро Мацумае българи следват в Япония, а Детският хор на Българското национално радио под диригентството на маестро Христо Недялков е първи в света сред всички музикални изпълнители по брой на концертните турнета (18) в Страната на изгряващото слънце след Втората световна война. Маестро Недялков е единственият чужденец, носител на най-високото японско отличие – “Орден на святото съкровище “Златни лъчи” и почетен гост-професор на Токайския университет.
Първият беше през 2001 г. Преди няколко месеца, в рамките на подготовката за това изкачване, екипът направи опит на Шиша Пангма – също без да стъпи на върха.
На 27 декември 2006-а, в 03.35 часа Осаму Танабе, Ямагучи (Yamaguchi) и Пемба Чортен Шерпа (Pemba Chorten Sherpa) стигнаха до ръба на стената, но прецениха, че до върха им е необходим още ден и силите няма да им стигнат.
На Лхотце японците действаха по т. нар. Маршрут на Чесен. Той е дело на словенеца Томо Чесен, един от големите “солисти” в историята на алпинизма. През 1990 г. той заяви, че е изкатерил стената соло и в алпийски стил за 62 часа. Но не представи никакви сериозни доказателства в потвърждение на твърдението си. Липсваха снимки от върха, но главните подозрения се родиха след твърдението, че никъде по стената не оставил нито един клин, защото навсякъде е катерил “free”. С разплитането на цялата афера се зае Райнхолд Меснер, който проследи всички резервации за придвижването на Чесен от Европа до Азия и обратно и установи редица още неточности и разминавания на действителността с твърденията на словенеца. А южната стена на Лхотце вече се бе превърнала в мит, особено след като на нея загина един от най-големите алпинисти за всички времена – Йежи Кукучка.
45-годишният Осаму Танабе е един от водещите японски алпинисти. В актива си има седем осемхилядника. Автор е на “почти зимно” изкачване на Еверест – на 20 декември 1993 г., един ден преди началото на календарната зима (което означава, че цялата дейност на експедицията е била не през зимата, а в периода на късната есен).
През 1997 г. Танабе бе ръководител на една от най-успешните експедиции на К-2 (8611 м), прокарвайки частично нов маршрут по неговата западна стена. Тогава (на 19 и 28 юли) до върха стигнаха 11 души от екипа. Всъщност това беше продължение на новия маршрут, по който през 1981 г. японци бяха стигнали до 7800 м.
Както беше казано, през зимата на 2001 г. Танабе оглави първия опит на алпинисти от Токайския университет за зимно изкачване по южната стена на Лхотце.
Южната стена Лхотце е висока 3200 м при ширина в основата й от 2250 метра.
Първото зимно изкачване (по Класическия маршрут от запад) бе направено от 31 декември 1988 г. от Кшищоф Виелицки в състава на белгийско (фламандско)-полска експедиция, ръководена от Ерман Детиен (Herman Detienne) и Анджей Завада (Andrzej Zawada).
Първото признато изкачване по южната стена Лхотце е дело на украинците Сергей Бершов и Владимир Каратаев (16 октомври 1990 г.).
-------------------
*Създател на Токайския университет, и по-точно на Токайската образователна система, е изобретателят на подводните телекомуникационни кабели проф. Шигеоши Мацумае. Тя има филиали в Япония, Дания, Австрия и на Хавайските острови, флотилия от научноизследователски кораби и собствен "Боинг". Още през 30-те години на ХХ в. проф. Мацумае инвестира спечеленото богатство в образование, а не в процъфтяващата тогава военна промишленост. Над 30 г. е председател на Японската федерация по джудо и основател на университет по източни бойни изкуства в Кацуура.
Освен това е един от най-големите приятели на България. Благодарение на него и на сина му Тацуро Мацумае българи следват в Япония, а Детският хор на Българското национално радио под диригентството на маестро Христо Недялков е първи в света сред всички музикални изпълнители по брой на концертните турнета (18) в Страната на изгряващото слънце след Втората световна война. Маестро Недялков е единственият чужденец, носител на най-високото японско отличие – “Орден на святото съкровище “Златни лъчи” и почетен гост-професор на Токайския университет.
Добави коментар