0301.2007
“Най-сърдечни пожелания за здраве и успехи през Новата 2007-а – на приятелите ни и на всички, които се интересуват от нашата експедиция”. Това съобщение чрез интернет изпратиха участниците в Himountain Nanga Parbat Winter Expedition Team.
Но нека проследим хронологията на случващото се по склоновете на “Планината-убиец” и по склоновете й (според сайта на експедицията).
29 декември 2006 г., 14.00 часа
Кшищоф Виелицки (Krzysztof Wielicki, Himountain Team) и Роберт Шимчак (Robert Szymczak) имаха много труден принудителен бивак на 6300 м, предизвикан от застигналата ги снежна буря. По думите на Кшищоф, “това е била най-тежката нощ, която е преживявал в планините” (той е петият човек в света, стъпил на всички осемхилядници, автор на първите зимни изкачвания на Еверест, Кангчендзьонга и Лхотце, на първото изкачване на осемхиялдник и слизане до базовия лагер в рамките 24 часа).
На нас, които се намирахме в базовия лагер, ураганът не ни позволи да мигнем. Смазваше ни и съзнанието, че някъде там, в епицентъра на бурята, се намират нашите приятели.
На сутринта решението на двамата можеше да бъде само едно – незабавно надолу.
Така опитът за организиране на лагер 3 не успя – палатката беше опъната доста по-ниско от предвижданото място – на 6300 м, на 250 м над лагер 3.
Според Кшищоф, макар че теренът до 7200 м не е труден, поради силните ветрове и опасността алпинистите просто да бъдат пометени от тях, се налага обработката на този участък с около 1000 м парапети.
Пшемислав Ложински (Przemysław Łoziński), който на 27 декември не успя да стигне до лагер 2 с Кшищоф Виелицки и Роберт Шимчак и се върна в лагер 1, реши да опита отново. На 28 декември направи нов, самотен, опит да стигне до лагера и този път успя. Не последните метри (на необработените с фиксирани въжета участъци от гребена) вятърът го принуди да пълзи на четири крака. В 19.00 часа Пшемислав беше в лагер 2. Той изнесе ценен багаж – още една палатка и редица по-дребни неща. В момента се връща и малко под Кулата на Виелицки.
Яцек Бербека (Jacek Berbeka) и Кшищоф Тарасевич (Krzysztof Tarasewicz), които на 28 декември се изкачиха от базовия лагер до лагер 1, а в следващите дни трябваше да продължат нагоре – чак до мястото на още несъществуващия лагер 3, след като получиха обезпокоителната информация от Виелицки за влошаващото се време, позагубиха ентусиазма си. Тръгнаха нагоре около 08.30 часа. Временно нямаме връзка с тях.
Ян Шулц (Jan Szulc) се върна в базовия лагер на 28 декември.
Всички си даваме сметка, че щом теренът над лагер 2 налага опъване на парапети, трябва да изнесем десетки килограми въжета. Но не можем да разчитаме на нашите височинни носачи. Вчерашният ден, посветен на обучение и проверка на уменията, показа, че алпийската им квалификация е твърде ниска, за да могат с раници на гърба и с котки на краката да преодоляват трудности от IV категория и да слизат безопасно надолу по такъв експониран терен.
Изход от ситуацията е заобикалянето на Кулата на Виелицки и фиксиране на въжета по друг вариант – тогава носачите биха могли да стигат до лагер 2 без проблеми. Веднага бяха предприети действия в тази посока. Пшемислав Ложински, който се намира на това място, започна детайлно проучване на терена за заобикаляне на Кулата. Все още не знаем какъв е ефектът от неговите усилия.
Сигурно е единствено, че ще са необходими още въжета. По стената вече сме опънали 3500 м – всички ни запаси и купените допълнително преди няколко дни от Ян Шулц още 500 м. Но ни трябват доста повече. За щастие отвсякъде идват предложения за помощ и подкрепа. Местният пастир Рахим има 400 м. Сигурно сам ги е свалил след румънската експедиция. Близо до нас, на ледника Бацин (Bazin) тренировъчна база за военни алпинисти е създал нашият добър приятел, шефът на Военното високопланинско училище (Army High Altitude School) – полковник Корнъл Уоли (Cornel Wally). Той също ни предложи въжета.
Както е известно, към нашия базов лагер се движи известният италиански алпинист Симоне Моро (Simone Moro) – един от малцината “не-поляци”, които през тази зима правят опити на осемхилядници. В плановете му фигурират опити на Броуд пик и К-2. Той иска да се аклиматизира по нашия маршрут. С удоволствие ще го приемем да ни гостува в нашия базов лагер и във височинните ни лагери и да използва нашите парапети. Очакваме го утре или другиден.
В групата ни няма 100% убеденост и съгласие с решението да бъде заобиколена Култа на Виелицки и да бъдат използвани носачи. Този вариант би превърнал нашата експедиция в тежка и действаща в обсаден стил. А освен това би отнел време. Не липсват гласове, че трябва да опитаме бърза атака със собствени сили или сами да носим багажа над лагер 2. Тази дилема трябва да бъде решена тези дни. На кантар е поставена съдбата на експедицията, която стигна до критичната си точка.
29 декември, 19.00 часа
Всички участници, които слизаха от горните лагери, са в базовия лагер. Обсъждаме стратегията за втората част на нашата експедиция.
30 декември 2006 г.
Днес всички са в базовия лагер. Избрана бе стратегията на по-нататъшните действия. От утре нагоре започват да излизат свръзки от алпинисти. Предвижда се заобикаляне на Кулата на Виелицки и осигуряване на максимална безопасност по пътя за местните високопланински носачи.
Днес базовият лагер беше напуснат по здравословни причини от един от тях – Хасан Садпара (Hassan Sadpara).
Малко преди това към нас се присъедини Симоне Моро, който иска да използва нашите лагери и парапети за аклиматизация преди соловите си опити на Броуд пик и може би на К-2. Неговото идване ни зарадва страшно много – така е винаги, когато се появява нов човек. А и още две ръце винаги са добре дошли.
2 януари 2007 г.
В новогодишната нощ свръзка в състав Артур Хайзер (Artur Hajzer, Himountain Team – той е един от шефовете и собствениците на фирмата), Яцек Явиень (Jacek Jawień) и Дарек Залуски (Darek Załuski) тръгнаха нагоре заедно с носачите, за да организират лагер 3. Времето беше относително хубаво.
На връх Нова година те стигнаха до лагер 2. На гребена духаше много силен вятър. Но въпреки трудните условия те продължиха да подобряват “проходимостта” на пътя. Те опъват парапети вдясно от Кулата на Виелицки. Надяваме се, че така високопланинските носачи ще могат да стигат по-сигурно и по-безопасно до лагер 2 и да се връщат за нощуване в лагер 1.
Днес Артур, Дарек и Яцек имат намерение да стигнат до мястото, където Виелицки и Шимчак организираха временния лагер 3. За съжаление духа ужасно силен вятър.
Към сайта на експедицията
Към предишен материал за експедицията в сайта
Маршрутът на експедицията между лагер 1 и 2
Но нека проследим хронологията на случващото се по склоновете на “Планината-убиец” и по склоновете й (според сайта на експедицията).
29 декември 2006 г., 14.00 часа
Кшищоф Виелицки (Krzysztof Wielicki, Himountain Team) и Роберт Шимчак (Robert Szymczak) имаха много труден принудителен бивак на 6300 м, предизвикан от застигналата ги снежна буря. По думите на Кшищоф, “това е била най-тежката нощ, която е преживявал в планините” (той е петият човек в света, стъпил на всички осемхилядници, автор на първите зимни изкачвания на Еверест, Кангчендзьонга и Лхотце, на първото изкачване на осемхиялдник и слизане до базовия лагер в рамките 24 часа).
На нас, които се намирахме в базовия лагер, ураганът не ни позволи да мигнем. Смазваше ни и съзнанието, че някъде там, в епицентъра на бурята, се намират нашите приятели.
На сутринта решението на двамата можеше да бъде само едно – незабавно надолу.
Така опитът за организиране на лагер 3 не успя – палатката беше опъната доста по-ниско от предвижданото място – на 6300 м, на 250 м над лагер 3.
Според Кшищоф, макар че теренът до 7200 м не е труден, поради силните ветрове и опасността алпинистите просто да бъдат пометени от тях, се налага обработката на този участък с около 1000 м парапети.
Пшемислав Ложински (Przemysław Łoziński), който на 27 декември не успя да стигне до лагер 2 с Кшищоф Виелицки и Роберт Шимчак и се върна в лагер 1, реши да опита отново. На 28 декември направи нов, самотен, опит да стигне до лагера и този път успя. Не последните метри (на необработените с фиксирани въжета участъци от гребена) вятърът го принуди да пълзи на четири крака. В 19.00 часа Пшемислав беше в лагер 2. Той изнесе ценен багаж – още една палатка и редица по-дребни неща. В момента се връща и малко под Кулата на Виелицки.
Яцек Бербека (Jacek Berbeka) и Кшищоф Тарасевич (Krzysztof Tarasewicz), които на 28 декември се изкачиха от базовия лагер до лагер 1, а в следващите дни трябваше да продължат нагоре – чак до мястото на още несъществуващия лагер 3, след като получиха обезпокоителната информация от Виелицки за влошаващото се време, позагубиха ентусиазма си. Тръгнаха нагоре около 08.30 часа. Временно нямаме връзка с тях.
Ян Шулц (Jan Szulc) се върна в базовия лагер на 28 декември.
Всички си даваме сметка, че щом теренът над лагер 2 налага опъване на парапети, трябва да изнесем десетки килограми въжета. Но не можем да разчитаме на нашите височинни носачи. Вчерашният ден, посветен на обучение и проверка на уменията, показа, че алпийската им квалификация е твърде ниска, за да могат с раници на гърба и с котки на краката да преодоляват трудности от IV категория и да слизат безопасно надолу по такъв експониран терен.
Изход от ситуацията е заобикалянето на Кулата на Виелицки и фиксиране на въжета по друг вариант – тогава носачите биха могли да стигат до лагер 2 без проблеми. Веднага бяха предприети действия в тази посока. Пшемислав Ложински, който се намира на това място, започна детайлно проучване на терена за заобикаляне на Кулата. Все още не знаем какъв е ефектът от неговите усилия.
Сигурно е единствено, че ще са необходими още въжета. По стената вече сме опънали 3500 м – всички ни запаси и купените допълнително преди няколко дни от Ян Шулц още 500 м. Но ни трябват доста повече. За щастие отвсякъде идват предложения за помощ и подкрепа. Местният пастир Рахим има 400 м. Сигурно сам ги е свалил след румънската експедиция. Близо до нас, на ледника Бацин (Bazin) тренировъчна база за военни алпинисти е създал нашият добър приятел, шефът на Военното високопланинско училище (Army High Altitude School) – полковник Корнъл Уоли (Cornel Wally). Той също ни предложи въжета.
Както е известно, към нашия базов лагер се движи известният италиански алпинист Симоне Моро (Simone Moro) – един от малцината “не-поляци”, които през тази зима правят опити на осемхилядници. В плановете му фигурират опити на Броуд пик и К-2. Той иска да се аклиматизира по нашия маршрут. С удоволствие ще го приемем да ни гостува в нашия базов лагер и във височинните ни лагери и да използва нашите парапети. Очакваме го утре или другиден.
В групата ни няма 100% убеденост и съгласие с решението да бъде заобиколена Култа на Виелицки и да бъдат използвани носачи. Този вариант би превърнал нашата експедиция в тежка и действаща в обсаден стил. А освен това би отнел време. Не липсват гласове, че трябва да опитаме бърза атака със собствени сили или сами да носим багажа над лагер 2. Тази дилема трябва да бъде решена тези дни. На кантар е поставена съдбата на експедицията, която стигна до критичната си точка.
29 декември, 19.00 часа
Всички участници, които слизаха от горните лагери, са в базовия лагер. Обсъждаме стратегията за втората част на нашата експедиция.
30 декември 2006 г.
Днес всички са в базовия лагер. Избрана бе стратегията на по-нататъшните действия. От утре нагоре започват да излизат свръзки от алпинисти. Предвижда се заобикаляне на Кулата на Виелицки и осигуряване на максимална безопасност по пътя за местните високопланински носачи.
Днес базовият лагер беше напуснат по здравословни причини от един от тях – Хасан Садпара (Hassan Sadpara).
Малко преди това към нас се присъедини Симоне Моро, който иска да използва нашите лагери и парапети за аклиматизация преди соловите си опити на Броуд пик и може би на К-2. Неговото идване ни зарадва страшно много – така е винаги, когато се появява нов човек. А и още две ръце винаги са добре дошли.
2 януари 2007 г.
В новогодишната нощ свръзка в състав Артур Хайзер (Artur Hajzer, Himountain Team – той е един от шефовете и собствениците на фирмата), Яцек Явиень (Jacek Jawień) и Дарек Залуски (Darek Załuski) тръгнаха нагоре заедно с носачите, за да организират лагер 3. Времето беше относително хубаво.
На връх Нова година те стигнаха до лагер 2. На гребена духаше много силен вятър. Но въпреки трудните условия те продължиха да подобряват “проходимостта” на пътя. Те опъват парапети вдясно от Кулата на Виелицки. Надяваме се, че така високопланинските носачи ще могат да стигат по-сигурно и по-безопасно до лагер 2 и да се връщат за нощуване в лагер 1.
Днес Артур, Дарек и Яцек имат намерение да стигнат до мястото, където Виелицки и Шимчак организираха временния лагер 3. За съжаление духа ужасно силен вятър.
Към сайта на експедицията
Към предишен материал за експедицията в сайта
Маршрутът на експедицията между лагер 1 и 2
Добави коментар