На 18 ноември споходихме района на Седемте езера в Рила. Миналата година по това време нямаше сняг и катерихме “сух лед” по склоновете над Паничишките езера, разположени североизточно от вр.Харамията.

Владимир ВладовОбнадеждаващите новини предоставени от Ицо за малко сняг и сравнително топло време допълнително ни мотивираха, но ген-планът претърпя известни поправки. За катерене там, успешната тактика на съботно-неделни катерачи се състои в късното достигане на една от двете налични там хижи и рано сутринта на следващия ден, в нашия случай в събота, да се предприемат щурмове.

С изненадваща лекота и за малко време се оказахме под стената и започнахме катерене по първото въже, пасажите на което предишния път заобиколих, за да се вместя в оскъдното оставащо ми време до залеза. Там далеч не е лесно, макар че лятно време надали има и ІІІ+ категория, прилича изключително на северната стена на вр. Камилата в Мальовишкия дял. Скалата е гладка, направо измита от постоянно стичащите се отгоре води, липсват каквито и да било цепнатини, не само за сечивата, а дори за клинове, клеми и френдове. Особеност спрямо Северния Джендем е, че туфите не държат поради ограниченото количество субстрат, който да запълни мижавите цепнатини по стената. По моята статистика първите 50 m „погълнаха” едва 1 клин, два френда и три клеми, направо „преосигуреност” за джендемските мащаби, но иначе май си бяха само за психическа устойчивост. Съни го изводи почти изцяло на сечива, докото аз в голямата си част се катерех с ръкавици по наличните хватки, което спести доста време, но в края на краищата ръцете се намокриха и замръзнаха.

Последва снежен стръмен склон и около 50 метров полегнал винкелообразен кулоар, на места с отвесни ронливи пасажи, обрасъл с неустойчиви треви, отнели включвания с цели три примки. Тази чудесия завършва с площадка на сечива, забити в нищото и с указания за втория, че паданията са забранени, а за увисвания дори и да не си помисля.

След преодоляване на лавиноопасното 100 метрово поле на „хикса” стигнахме до пъртината на тримата резервисти от миналата седмица. Ние поехме на 15-20 метра вдясно от тяхното творение по разлато ребро преминаващо в кулоар накрая. Тук за щастие има предостатъчно места за осигуряване с клеми и френдове и чудесна площадка в откъртено двуметрово паве в средата на този последен стометров участък. Тук започна да духа и характерния за стената студен вятър, но катеренето вече вървеше към своя край.

Според данни на Съни, изкатерването на тур „Измерението Х”, отне около 6 часа, преодоляна е 310 m денивелация, а маршрутът с всички криволици е дълъг около 400 м, носехме 5 ледени клина, които не влязоха в употреба, 7 примки, 5-6 скални клина/само един използвахме и си остана на първо въже/, набор от 15 клеми и 5 френда.

Вечерта на хижата бе организирано нещо като тържество, в присъстивието на Ники и Вайса, дошли по техни думи, да реализират на следващия ден две човекоизкачвания в района. Тяхното преминаване също се оказа успешно, изкатерили са десния водопад, вече добре формиран, до които стигнах преди три седмици и заобиколих поради течове по настоящото трето въже на тура „Измерението Х”, и са излезли по тура на резервистите от миналата седмица.

Ако не се влоши времето, остават още седмици в които са възможни относително лавинобезопасни начинания там. Свършихме и една общополезна работа като засякохме GPS координатите в подножието и на върха на стената. Те ще послужат за точното локализиране на обекта “Езерната стена” в цифровия модел на картата на НП “Рила”. Това е една от крачките към “легализиране” на алпийските дейности на територията на парка.

Владимир Владов, Боян Петров

Към "Новини от езерния лед" - I част


Отляво надясно – турът ни със Сегмента от 2003, „Тримата от запаса”, „Измерението Х” и изкачването на Ники и Вайса


Схема на тура /Хр.Христов, Вл.Владов/


Съни по първо въже


Началото на трето въже


По реброто на шесто въже


Съни по последните скални участъци/седмо въже/


Краят на тура