Турът е с дължина седем въжета и излиза през скалния пояс, намиращ се над ледовете. Маршрутът бе преминат на 3 декември 2006 г. от Мартин Маровски – водач, Янка Христова – инициатор на изкачването, Христо Христов – отдел раздувка на свръзката и на алпийски клуб Еделвайс.

Към албум със снимки

След първите снегове в Рила и седмица слънчеви лъчи, условията за ледено катерене в района на Седемте езера бяха отлични: много лед – малко сняг. След протяжно пътуване в мъгла, кюфтета в Дупница и кафе на Паничище нашата група в състав Марто, Асен /колегата на Марто от височинната работа/, Катерина Колева – вече Филипова /балдъзата/, Калин Филипов /балдъзчо/, Яна /жената.../ и аз Ицо се озовахме на здрачаване пред вратите на новата хижа-хотел Рилски Езера. Гостоприемно ни посрещнаха с цени между 12 и 20 лева с пояснението, че на сутринта до 10 часа трябва да сме опразнили стаята.

Вслушахме се в съвета на новите хотелиери и напуснахме хижата малко след зазоряване. Асен остана да доспива и да чака скипистата /сняг за ски има, но е само за големи мераклии и стари ски/. Останалата част от групата се изнесохме към леда на Седемте езера. Основен мотив на нашия отбор бе Катето и Калин да пробват сватбения си подарък – два чифта котки за лед, а Марто, Яна и аз да направим опит за излизане към върха на стената.

След дебат по кой лед да тръгнем избрахме най-десния език от трите централни ледени натичания. Този лед е технически най-труден, но излиза най-високо по стената, което означава стабилни ледени клинове до средата на маршрута. Трудно мога да дам категоризация на ледът, защото не съм срециалист, пък и това бе първото ледено катерене за сезона. Марто и Яна бяха по-добре тренирани, особенно след изкачването по ледената стена на Алпамайо в Кордилера Бланка – Перу, Южна Америка през август тази година. Преценката ни е че от три и половина въжета лед, второто е като висулките на скакавица, а останалите са като водопада на Скакавица. Скалните пасажи на излизането можеби са между трета и четвърта категория, но повярвайте ми катеренето в горната част на стената не е ника лесно през зимата. /Извинявам се че пропускам задължителните букви и математически знаци към категоризацията.../

С голямо мнозинство 2 към 1 гласа, аз и Яна избрахме Марто за водач на свръзката. Нашият гид заложи на бързината и рехавите осигуровки. Площадката на първо въже бе на стара лента, от който бях пускал рапел преди 9 години... На предпоследната площадка френда счупи скалата при ваденето... Коментарът на Марто за тези незначителни подробности, бе че на северния Джандем през зимата няма дори и такива екстри. Името на Джендема ми напомни за трагичния инцидент преди десет години, когато Аз, Марто и Тошето намерихме разбитите тела на двама приятели алпинисти паднали от 400 метра височина. При идеята на тази картина предпочетох да мина първи през снежното поле и да накова всичко възможно в клеми, френдове и скални клинове...Марто каза че се осигурявам излишно, там където през лятото пасат кравите...Естествено и тримата знаехме, че не е прав.

Ако се абстрахирам от "раздувката" стената на Седемте езера може да се раздели на три части. Поясът на ледовете е първата бариера. В момента, преди големия сняг, дясният лед е три въжета и половина. Този участък е технически най-сложната час от трасето. Следва снежно поле, каето е с дължина от около 80 метра. Внимание тази част на маршрута през напредналата зима е най-опасна, защото има голям лавинен риск. Скалите в долната част и през снежното поле не дават добри възможности за осигуряване. В горната част на стената има скален пояс, който е от гранит подобен на Комините или Резньовете на Витоша. Скалата, като възможности за осигуряване е нещо средно между Джендема, Резньовете на Витоша и стената на Вихрен. Последните въжета са много интересни и могат да се преминат през по-трудни варианти на нашето излизане. На финала през средата на зимата се образува голяма козирка, която за наш късмет сега липсваше.

Първите изкачвания в този район по мои данни са от 1996 година. Тогава заедно с Мишо Михайлов (клуб Еделвайс/ Национална спортна Академия) изкатерихме за първи път най-левия лед. През следващата година с Янка Христова и Свилен Делчев изкатерихме за първи път най-десния лед. Бумът на района е през 2002 -2003 година. През тази зима поради добро стечение на метеорологичните условия има силно обледеняване не само в долната, но и в средната част на стената. Тогава през декември 2002 за първи път през средния лед до горе на стената преминават Иван - Сегмента и Владо - адвоката. Те излизат по траверс в ляво от стената /виж жълтия пунктир на снимката с маршрутите. През същата зима е направен и рапелен път от средата на стената, който преминава през средния лед. Пътят е накован от Николай Петков и Михаил Михайлов. Внимание при малко сняг, както е месец декември, някои от рапелните клинове са прекалено високо и са трудноизползвами - първата и втората площадка...

От гледна точка на метеорологични условия на стената е доста студено. Това се дължи може би на турболентни въздушни потоци покрай стената, които съществуват дори и в най-тихото време и повишават усещането за студ. При последното катерене на хижата е било безветрие, а по стната ветрови пориви непрекъснато свличаха снжен прах. При по-голям вятър по леда падат малки лавинки...

Стената е доста опасна откъм лавини. През миналата година, макар и при малко сняг свръзката от настоящото изкачване се размина на косъм с голямо снежно свличането на средното поле. Подходът към стената и излизането също са застрашени от лавини. Може би най-добър сезон за катерене е началото на зимата, когато още не е навалял големия сняг.

Като цяло катеренето на тази стена е много интересно и не прилича на никое друго в нашата страна. Смесицата между лед, сняг и скала мисля че е уникална за България. От изкачването на първите две ледени въжета, както се случва на повечето свръзки въобще не може да се разберат предизвикателствата на този връх.

Пожелавам и други да минат по нашия път, както и да направят нови варианти за излизане към върха.

По стената няма оставени клинове..

Христо Христов
www.vertikal.hit.bg

Към албум със снимки