Предлагаме ви личната гледна точка на Александър Нагоров преди отчетно-изборната конференция на Руската федерация по състезателно катерене.

Един пример от кръга на Световната купа по състезателно катерене в Москва. На финала на боулдъринга се събираха тълпи. На “скоростта” имаше доста по-малко народ. Когато разказвам това, често следва въпросът: “А имаше ли някой друг освен състезателите?”

Отговаряйки, все по-често започвам да осъзнавам, че разликата между развитието на катеренето в Москва и в регионите е толкова огромна, че често пъти мнозина състезатели и особено треньори не разбират напълно за какво става дума в Москва. Например:
-     Защо столичният регион на Русия, който винаги е можел мирно и тихо да се договори с президента на Федерацията по състезателно катерене на Русия (ФСР), издига алтернативен кандидат, макар че това не й е особено изгодно?
-     Защо са завършвали без успех всички опити на някои от регионите да подчинят на себе си московското катерене и да внедрят в него собствени агенти?
-     Защо практически цяла Москва – треньорите, деятелите, състезателите, са толкова единодушни и единни в подкрепата си за Дмитрий Бичков, макар че по някои въпроси имат разногласия с него?
-     Защо, най-сетне, тъкмо на регионите са изгодни промени в дейността на Федерацията по състезателно катерене на Русия (ФСР)?

Ще се постарая да обясня своята позиция и своето мнение, макар че като всяко мнение то е субективно.

И така, още в началото трябва да кажем, че по силата на своя статус Москва е много разнороден град. Тук има съвършено различни начини на живот, различни обществени слоеве. В нея има всичко – и хубаво, и лошо. Москва е сложен град. На твърде много хора им е ясно, че много често пътят към властта преминава през Москва. В това число и в състезателното катерене.

Първият опит за “превземането” на Москва бе предприет от Ю. В. Смирнов (една голяма благодарност към него за построяването на стената в Двореца на детския спорт). А. Е. Пиратинский не един път се е опитвал да внедри или да завербува в Москва свой агент, чрез който да упражнява влияние.

Аз самият съм бил сред ухажваните. Едно от последните усилия на Александър Ефимович в тази насока беше опитът да се сформира Федерация по състезателно катерене на Москва под ръководството на С. Шиндин и да тя да се противопостави на Федерацията по катерене и алпинизъм на Москва с помощта на Федерацията по състезателно катерене на Москва. Какъв беше резултатът? Федерацията по алпинизъм и катерене на Москва, Федерацията по състезателно катерене на Москва и Федерацията по състезателно катерене на Московска област започнаха активно да си сътрудничат и да работят като един екип, въпреки известни противоречия. (За тези, които не знаят – създаде се Федерация по състезателно катерене на Москва, но под ръководството на Д. А. Бичков).

Причината за всичко това е много просто. В много региони състезателното катерене се развива за сметка на известен административен ресурс. В Москва този ресурс е поделен между всички видове спорт. В Москва не можеш да удивиш някого дори с това, че си олимпийски или световен шампион.

Това създава много трудности за състезателите и треньорите. Но пък ни прави по-независими. В Москва няма една единствена стена и един единствен треньор, който може да изведе състезателя до висините на спортното майсторство. Тренировките в Москва означават пътуване от единия до другия край на огромния град, самостоятелно решаване на многобройни проблеми от самите състезатели и от треньорите, в това число и финансови. С идването на Дмитрий Бичков ситуацията започна да се подобрява, но все още сме далеч от мечтаното. В Москва никой не затваря стените, защото има тренировка за състезатели. Освен това състезателите имат огромен избор да се захванат с нещо различно от катеренето. Много училища и висши учебни заведения в Москва така товарят възпитаниците си, че отиването на тренировка се превръща в сериозен проблем.

Но както казах, всичко това прави треньорите и състезателите по-независими. На нас никой не може да ни нареди или да ни заповяда да правим това или онова. Ние винаги имаме вариант да се обърнем и да си тръгнем. Обединява ни любовта към общото дело. Затова е невъзможно внедряването на агенти сред нас. Интересите на хората, които се опитват да ги внедрят и да ги използват, противоречат на нашите идеали. А ако въпреки всичко се появят, те са обречени на пълна изолация.

В Москва катеренето се развива, защото все повече хора започват да се занимават с него. Те привличат ресурси. Създава се общ “казан”, в който се варим всички. Тези, които се опитват да стоят настрани, не могат да израснат като катерачи. Всичко това прави развитието на катеренето устойчиво. Дори ако голяма част от хората, които сега работят в тази област, си тръгнат, катеренето ще продължи да се развива.

Днес никой не може да пресметне колко катерачи има в Москва, колко от тях са състезателите, колко са любителите. Трудно можем да преброим стените и треньорите. Броят им непрекъснато се увеличава. Катерачни стени се появяват в някои училища.

Заслугата на Дмитрий Бичков е в това, че той успя мъничко да коригира този процес и да организира повече състезания. Най-интересно е това, че състезателите (и особено разрядниците) са строго “привързани” към клубовете. А какво да правят тези, които нямат отношение към никакъв клуб?

Единствено в Москва можеше да се появи сайт, който критикува политиката на ръководителите на състезателното катерене – както на регионално, така и на национално ниво. Ако искаш да работиш в съвременните условия, трябва да свикнеш с открития диалог. Децата са повече склонни да се привързват към определено място, към треньора, към финансирането затова спортният ръст на детското състезателно катерене в Москва засега е по-слабо забележим.

В перспектива по пътя на Москва ще тръгнат всички региони на Русия. Или в тях няма да има състезателно катерене. Зависимостта от някаква личност, от възгледите на началника е опасна зависимост.

Основната причина за разногласията не е в междуличностните отношения, а в подхода, в стратегията.

Подходът на А. Е. Пиратинский е: “Всичко, което не може да се контролира, трябва да бъде смазано или унищожено. Всичко, което може да се контролира, трябва да работи за Стопанина* и за неговите идеи”.

Алтернативният подход е: ”Всичко, което работи в нужното направление, трябва да бъде поддържано, дори ако не подлежи на контрол и се развива самостоятелно”.

От това следва подходът към всички останали проблеми.

За да подчиниш всичко на себе си, трябва старателно да пазиш тайна, за да привлечеш в ръцете си всички ресурси. Ако се развиват структурите, които не са под твоя контрол, трябва да се научиш да живееш в условията на достъпна информация, за да те разбират хората.

Тези два подхода са несъвместими.

Ясно е кой подход е по-перспективен. Но на кого е неизгоден? Той е неизгоден на тези региони, където състезателното катерене и катеренето въобще се развиват за сметка на административния ресурс. Където цялата власт е съсредоточена в ръцете на един човек, който е главният Началник и не иска да загуби властта си. Именно тези региони ще бъдат главните поддръжници на А. Е. Пиратинский. Негови привърженици ще бъдат и хората, които се намират в лична зависимост от него – като представители на зависими региони или чрез състезателите.

Загубата на властта от страна на А. Е. Пиратинский и смяната в посоката на работата на Федерацията по състезателно катерене на Русия е изгодна на регионите, на които е необходимо развитие, но това развитие се спъва или от високия членски внос, или от лошите отношения между техните представители и състезателите им лично с Александър Ефимович Пиратинский.

Мнозина се питат: “Няма ли смяната на властта да окаже влияние върху резултатите на руските състезатели на международната арена?”

Мисля, че не. Националните отбори ще се формират както досега. Росспорт** ще продължи да отпуска пари, но те вече няма да бъдат контролирани само от А. Е. Пиратинский. Ситуация с увеличените стартови такси за руските състезатели най-сетне ще се изясни. В крайна сметка финансовата политика ще бъде по-прозрачна.

Кой може да обясни следния парадокс. Даден регион провежда състезание и по този начин прави услуга на Федерацията по състезателно катерене на Русия в изпълнението на основната й и единствена нейна цел по устав. А в замяна му вземат пари заради това.

Из Устава на Руската федерация по състезателно катерене: “Цел на Федерацията е всестранното развитие на състезателното катерене в Русия”.

В крайна сметка регионите трябва да решат сами какво ще се случва в близките години – да сменят ръководството и да попаднат в ситуация на неизвестност, макар и за кратко време, или да запазят положението такова, каквото е в момента. При втория случай ще се промени размерът на членския внос (т. е. ще се увеличи), а и самоувереността на Президента може би мъничко ще се повиши и той ще започне да раздава повечко фланелки.

Според мене от смяната на ръководството положението няма да стане по-лошо. Просто не може да се измисли нещо по-лошо от това Александър Ефимович Пиратинский да бъде оставен да президентства още четири години. Спомнете си динамиката, с която растяха колективният членски внос и стартовите такси и екстраполирайте това за четири години напред. Спомнете си и всички останали “нововъведения”. Тогава всичко ще ви стане ясно.

-------------------------
* Алюзия с времената на Сталин, който е бил наричан от подчинените си раболепно “Хозяин”, т .е. “Стопанина” (в оригиналния текст е: “Все что контролируется должно работать на Хозяина и его идеи”.

** Росспорт – в разговорния език Федералната агенция за физическа култура и спорт (Федеральное агентство по физической культуре и спорту), която представлява орган на изпълнителната власт в Руската федерация, който изпълнява функциите по провеждане на държавната политика, нормативно-правното регулиране, оказването на държавни услуги (в това число противодействие срещу употребата на допинг) и управление на държавното имущество в сферата на физическата култура и спорта. Неин председател е знаменитият руски хокеист от недалечното минало Вячеслав Фетисов.