Специално за www.climbingguidebg.com
Тод Скинър принадлежеше на абсолютния елит на спортните big wall катерачи в света и беше един от пионерите на “класическите” изкатервания по най-главозамайващите скални отвеси в света.

“Човекът, който промени облика на съвременното катерене” – това бе най-честото определение за него още приживе. Роден е на 28 октомври 1958 г. и е израсъл в семейното ранчо в Пайнедъл. Първия си опит да се изкатери предприема на 10-годишна възраст в Уинд Ривър Маунтинс с баща си, който е алпинист, и с брат си. Невероятно бързо израства до голям катерач с изключителна техника. В къс период е почитател на поредиците от спитове. Но много бързо проумява, че този път е грешен. “Aid climbing is not a valid form of ascent in our eyes and is little different from a helicopter ascent of a peak”*– писа Тод.

През лятото на 1986-а, заедно с един от най-честите си партньори – Пол Пайана, състави списък на най-големите стени в Америка, по високи от 2000 фута (~600 м). Четири от тях бяха признати от Тод и Пол за “ключови”, без да вярват особено, че някога ще успеят да ги преодолеят без изкуствени опорни точки. Но само за няколко години двамата се справиха с всичките четири. Постиженията на Тод бяха документирани от филми и статии в специализирани и неспециализирани издания на десетки езици.

Тод се катереше основно в Северна Америка, но няма известен катерачен район в света, непосетен от него. Преди няколко години съобщи, че е направил около 300 премиерни изкачвания в 26 страни. Към днешна дата тази статистика е много по-богата. Най-често става дума за скални маршрути от най-висока трудност, но не му бяха чужди нито боулдърингът, нито изкачванията в Хималаите.

Сред най-добрите му постижения са:
- първото free изкатерване по Salathé Wall на El Capitan (VI, 5.13b, 1988 г.),
- първото free преминаване по северната стена на Mount Hooker в Wind River Mountains (VI, 5.12, 1990 г.),
- първото free по Proboscis Wall в Cirque of the Unclimbables на Лоугън Маунтинс (Logan Mountains, 5.13b, 1992), Канада,
- първата free диретисима по северозападната стена на Half Dome (5.13, 1993 г.).

За Salathé Wall Гейлън Рауъл (Galen Rowell)** писа: “През 1988 г. Тод и Пол изумиха катерачния свят, преминавайки Ел Кап без изкуствени опорни точки. След 48 дни на Salathé Wall те свързаха в едно повече крайно трудни скали отколкото който и да било преди тях. От 36-те въжета 15 бяха 5.12 и 5.13”. Неочаквана поанта на това изкачване беше откъртването на скален блок при слизане, който като по чудо завърши “само” с няколко счупени ребра на Тод и с пет фрактури на крака на Пол. Смъртта само ги докосна с ледените си крила...

Извън Америка най-голяма слава на Тод донесе първото чисто “класическо” изкачване по източната стена на Транго Тауър в Каракорум – първата в света свободно изкатерена “седмица” на такава надморска височина. На това изключително постижение беше посветена статия и снимка на корицата на “National Geographic”(брой 4/ 1996 г.). Тод изкатери най-големите стени във Венецуела, Мексико и Гренландия, в пустинните райони на Африка. През 1999 г. преодоля източната стена на Пои (2001 м) в планините Ндото, в Кения – 21 въжета, до 5.13b.

За своите постижения пишеше рядко, основно в “The American Alpine Journal” (през 1994 г. – за Half Dome). Издаде книгата “Beyond the Summit” (“Отвъд върха”, издателство “Penguin Group”). Беше великолепен лектор и изнасяше платени лекции пред най-изискана и най-избрана публика. “The best conference speaker we've ever heard” – беше най-честата оценка за него. Беше автор на блестящи с остроумието и дълбочината си сентенции. Като например тази: “Не можем да снижим планините, следователно трябва да изкачим себе си”***. Обичаше да казва, че “Върхът не е нищо повече от място, откъдето виждаме целта на следващата си експедиция”.

През последните 20 години непрекъснато бе на първа позиция в световното спортно катерене. През тази есен заедно с Джим Хюит (Jim Hewett) работеше върху преодоляването на Leaning Tower в Yosemite National Park. Много пъти слизаха и се изкачваха по стената, отработвайки преодоляването на поредните участъци от нея. На 23 октомври, малко преди мръкване, бяха за пореден път на върха (“може би това беше 100-ното ни изкачване” – казва Джим) – доволни от успешния ден и изпълнени с радост от живота.

Тод организира рутинно спускане по въжето. След няколко минути се случи нещастието – най-нелепото от всички възможни. Износената от продължителна употреба лента за съединяване на двете уши на седалката се скъса и Тод полетя в 300-метровата пропаст. Остави жена си Ейми, също алпинистка, и три деца. В САЩ бе създаден фонд на името на Тод Скинър, който си поставя за цел да ги подпомага. А катерачите от цял свят бяха потресени. Дори не знам дали това е най-точната дума.

Юзеф НИКА

-------------------------------
*”Катеренето с използване на изкуствени опорни точки не е действително изкачване и според мене малко се отличава от стигането до върха с хеликоптер”.

** Гейлън Рауъл (Galen Rowell) – един от най-големите планински фотографи в света, специалист в снимането на живата и неживата природа, с изключително висока катерачна и алпийска квалификация, определян като “нещо средно между Ансъл Адъмз и Едмънд Хилари”. Роден на 23 август 1940 г. Загина при катастрофа с малък спортен самолет на 11 август 2002 г. заедно със съпругата си Барбара Рауъл – също знаменита фотографка, близо до дома им в Бишъп (Калифорния).

*** "We cannot lower the mountain, therefore we must elevate ourselves"