2710.2006
Британците Тим Емит (Tim Emmett) и Йън Парнъл (Ian Parnell) прокараха нов маршрут по югоизточното ребро на Кедар Доум (Kedar Dome, 6831 м) в района Ганготри на Гархвалските Хималаи, Индия.
Впечатляващата монолитна източна стена на този връх привлича вниманието на всички, които преминават по ледника Ганготри. През 1999 г. за 14 дни (от 22 септември до 4 октомври) по централната част на монолита премина полската свръзка Яцек Флудер (Jacek Fluder), Януш Голомб (Janusz Gołąb) и Станислав Пиецух (Stanisław Piecuch). Те действаха в capsule style. Трудностите по 1300-метровия маршрут са VIII A3+. Преди тях стената беше атакувана от няколко експедиции (между тях две британски). Премиерното й изкачване бе направено от унгарци – в лявата й част, със заобикаляне на главните трудности. Този тур е дълъг също 1300 м и има оценка VII A2.
През 2005 г. българска експедиция водена от Никола Леваков също направи опит за премиерен маршрут по стената, http://kedardome.division.bg, https://www.climbingguidebg.com/index.php?module=Sections&file=index&req=viewarticle&artid=10.
Емит и Парнъл прекараха седем дни по стената и прокараха (в алпийски стил, onsight, без използване на изкуствени опорни точки) нова линия с трудност (според британската категоризация) E3/4 6a или около VIII- според скалата на UIAA. На ключовото въже – винкел с гладки стени над 6000 м – водеше Тим. Британците не забиха нито един спит!
Поради крайно тежките метеорологични условия унгарците и поляците доведоха своите маршрути до края на техническите трудности. Поради тази причина изкачването на двамата британци е първото до Кедар Доум от изток.
Към материал за изкачването в www.planetmountain.com
Впечатляващата монолитна източна стена на този връх привлича вниманието на всички, които преминават по ледника Ганготри. През 1999 г. за 14 дни (от 22 септември до 4 октомври) по централната част на монолита премина полската свръзка Яцек Флудер (Jacek Fluder), Януш Голомб (Janusz Gołąb) и Станислав Пиецух (Stanisław Piecuch). Те действаха в capsule style. Трудностите по 1300-метровия маршрут са VIII A3+. Преди тях стената беше атакувана от няколко експедиции (между тях две британски). Премиерното й изкачване бе направено от унгарци – в лявата й част, със заобикаляне на главните трудности. Този тур е дълъг също 1300 м и има оценка VII A2. През 2005 г. българска експедиция водена от Никола Леваков също направи опит за премиерен маршрут по стената, http://kedardome.division.bg, https://www.climbingguidebg.com/index.php?module=Sections&file=index&req=viewarticle&artid=10.
Емит и Парнъл прекараха седем дни по стената и прокараха (в алпийски стил, onsight, без използване на изкуствени опорни точки) нова линия с трудност (според британската категоризация) E3/4 6a или около VIII- според скалата на UIAA. На ключовото въже – винкел с гладки стени над 6000 м – водеше Тим. Британците не забиха нито един спит!
Поради крайно тежките метеорологични условия унгарците и поляците доведоха своите маршрути до края на техническите трудности. Поради тази причина изкачването на двамата британци е първото до Кедар Доум от изток.
Към материал за изкачването в www.planetmountain.com
Показани от 1 до 1 от 1 (1 страници)
1 коментар(а)
Позволявам си малко допълнения към този материал за да бъде малко по-точна информацията. Трекинг маршрута, който тръгва от Ганготри стига до базовите лагери съответно в дясно на Шивлинг, в ляво на групата Багирати, съответно 2 дни трекинг нагоре и за 1 ден обратно.
Нагоре обаче/ след базовия лагер на Шивлинг/ се ходи само с цел достигане базовия лагер на Кедар Доум под източната стена на върха. Оттам е необходим нов 1 ден трекинг за да се достигне до югоизточната и източната стена на Кедар Доум /не се вижда отникъде, защото се намира в странично разклонение не ледника/. В този смисъл това е една малко "тайна" стена - няма ясна пътека до нея и пътя не е маркиран с никакви отличителни знаци, до там трекери не ходят.
Маршрута на англичаните е по югоизточната стена, започва първата половина със страшни ронляци, а втората половина е наклонена гладка скала, която в последните 200 метра от скалната част става отвесна /ние разглеждахме подобен вариант за нашето изкачване, но на място се отказахме, защото в долната част трябваше да се мине през 1 кулоар, в който течеше вода и непрекъснато имаше каменопади. /В интервюто в planetmountain с Йън Парнел става ясно, че са катерили първите 600 метра през ноща може би поради тази причина./
Изкачването от 2-ма души в алпийски стил е много впечатляващо и поради факта, че след катерене няколки дни с еспадрили до около 6700 метра трябва да се преодолее един 500- метров снежен почти хоризонтален ръб с типична височинна екипировка - котки, сечиво, двойни обувки и т.н. И след като това стане трябва да се слезе по супер лавиноопасния северен склон на върха.
Унгарският маршрут, който е отбелязан с 2. е малко по-вляво. а колкото до източната стена, по представите на "официалните" власти оттам върха не е изкачван и съответно по източната стена има маршрути, но не е изкачен върха. Там където започва полския маршрут /ние опитахме в ляво от него по характерен винкел/е около 5600 м. и няма да има нито едно лесно въже до 6700 м. По мое мнение източната стена свръзка от двама души и без изкуствени опорни точки е нещо в сферата на мечтите. Една от причините да мисля така е това, че в най-подходящото време за катерене през годината в този район - края на септември - началото на октомври слънцето огрява около 6.30 и в 13.30 вече е в сянка, т.е. катери се половин ден с еспадрили, а другото време през деня може да се катери с топли обувки, пухенка и изкуствени опорни точки. Мисля, че източната стена на върха все още чака много добри big-wall катерачи, които да стигнат до върха на Кедар Доум с много изкуствени опорни точки /поляците са били 3-ма и са били много добри скални катерачи и са забили 20-тина болта/.
Никола Леваков
Добави коментар