2909.2006
В подножието на най-високия връх на Алтай – Белуха (4506 м), на 23 септември 2006 г. бе осветен параклисът “Архангел Михаил”. Той е посветен на паметта на всички, които не са се върнали от планините.
Организаторите на проекта изразяват огромната си благодарност на всички – планинари, алпинисти, деятели, строители, които имат принос за изграждането му.
Връх Белуха (4506 м) е най-високата точка на планината Алтай и на целия Сибир. Разположен е в Катунския хребет на Централен Алтай. Отстоящ на еднакво разстояние от Тихия, Атлантическия и Индийския океан, представлява своебразен център на Евразия. Върхът всъщност е двуглав – Източният се издига на 4506 м, Западният – на 4440 м. Катун – главната река на Алтай и едно от култовите места за рафтърите от цял свят, извира на около 2000 м, от ледника Геблер, който се спуска между споменатите два върха. Оттам идва алтайското му име – Катун-бажи (“Главата на Катун”). Съществуват и още две названия – Ак-су-рю (“Над бялата вода”), и Музду-Туу (“Ледената планина”).
Наличието на толкова много имена свидетелства за мястото на този връх във вярванията на хората, населяващи подножието му и за почтителното благоговение пред него. Върхът се споменава за първи път в географската литература през 1793 г. Първият европеец, който го вижда през 1835 г., е пътешественикът Ф. В. Геблер. Той оценява височината му на 3500 м. Първият учен, който се заема със сериозни проучвания на района през 1895 г., е професор В. В. Сапожников. На него принадлежат много открития и първите опити за изкачването му.
В началото на ХХ век значително пораства спортният интерес към Белуха. Руски и чуждестранни алпинисти нееднократно правят опити за изкачването му. През 1914 г. първи до връхната му точка стигат братята Борис Владимирович. и Михаил Владимирович Тронови – от ледника Геблер до Източния връх. През 20-те години на ХХ век Белуха става изключително популярен сред съветските алпинисти. През 1935 г. по склоновете му е проведена първата “Всесибирска алпиниада”. В хода й на най-високата точка на Сибир стъпват 43 души. Така започва историята на масовото общуване с Белуха, която продължава и до днес.
Първите българи изкачват първенеца на Алтай и Сибир през август 1986 г. Групата е от АК "Планинец" (клуб “Орловец” към ТД “Планинец”). Неин ръководител е Красимир Георгиев. На 17 август 1986 г. до върха стигат Красимир Георгиев, Валери Паунов, днешният министър на икономиката и енергетиката на Република България Румен Овчаров и Красимир Кръстенов. На следващия ден с успех се поздравяват Виденка Георгиева, Иван Луканов, Иван Павлов, Владимир Нешев и Тодор Коцев. По същото време Мариан Вълчев и Кирил Халембаков преодоляват 1000-метровата ледена северна стена на върха.
Организаторите на проекта изразяват огромната си благодарност на всички – планинари, алпинисти, деятели, строители, които имат принос за изграждането му.
Връх Белуха (4506 м) е най-високата точка на планината Алтай и на целия Сибир. Разположен е в Катунския хребет на Централен Алтай. Отстоящ на еднакво разстояние от Тихия, Атлантическия и Индийския океан, представлява своебразен център на Евразия. Върхът всъщност е двуглав – Източният се издига на 4506 м, Западният – на 4440 м. Катун – главната река на Алтай и едно от култовите места за рафтърите от цял свят, извира на около 2000 м, от ледника Геблер, който се спуска между споменатите два върха. Оттам идва алтайското му име – Катун-бажи (“Главата на Катун”). Съществуват и още две названия – Ак-су-рю (“Над бялата вода”), и Музду-Туу (“Ледената планина”).
Наличието на толкова много имена свидетелства за мястото на този връх във вярванията на хората, населяващи подножието му и за почтителното благоговение пред него. Върхът се споменава за първи път в географската литература през 1793 г. Първият европеец, който го вижда през 1835 г., е пътешественикът Ф. В. Геблер. Той оценява височината му на 3500 м. Първият учен, който се заема със сериозни проучвания на района през 1895 г., е професор В. В. Сапожников. На него принадлежат много открития и първите опити за изкачването му.
В началото на ХХ век значително пораства спортният интерес към Белуха. Руски и чуждестранни алпинисти нееднократно правят опити за изкачването му. През 1914 г. първи до връхната му точка стигат братята Борис Владимирович. и Михаил Владимирович Тронови – от ледника Геблер до Източния връх. През 20-те години на ХХ век Белуха става изключително популярен сред съветските алпинисти. През 1935 г. по склоновете му е проведена първата “Всесибирска алпиниада”. В хода й на най-високата точка на Сибир стъпват 43 души. Така започва историята на масовото общуване с Белуха, която продължава и до днес.
Първите българи изкачват първенеца на Алтай и Сибир през август 1986 г. Групата е от АК "Планинец" (клуб “Орловец” към ТД “Планинец”). Неин ръководител е Красимир Георгиев. На 17 август 1986 г. до върха стигат Красимир Георгиев, Валери Паунов, днешният министър на икономиката и енергетиката на Република България Румен Овчаров и Красимир Кръстенов. На следващия ден с успех се поздравяват Виденка Георгиева, Иван Луканов, Иван Павлов, Владимир Нешев и Тодор Коцев. По същото време Мариан Вълчев и Кирил Халембаков преодоляват 1000-метровата ледена северна стена на върха.
Добави коментар