1409.2006
Специално за Climbingguidebg.Com
Без да чака края на тазгодишния летен сезон в Пакистан, сайтът MountEverest.Net публикува встъпителна равносметка. Броят на експедициите беше по-голям от очаквания и почти половината от тях (45%) бяха на осемхилядниците в Каракорум.
През пролетта на 2006 г. 91 експедиции отправиха молби за разрешения към властите на Пакистан. Десет от тях (имащи намерение да атакуват върхове в Хиндукуш и в района на ледника Сиачен) получиха отказ по политически съображения. С позволения се сдобиха 78 екипа. Рекордьор по посещаемост този сезон бе Гашербрум-2 (8035 м). По склоновете му действаха 21 експедиции, от които 18 завършиха с успех. На върха стъпиха 126 души. На второ място, както обикновено, бе Броуд пик (8047 м) – 14 експедиции, но само шест успешни (21 изкачвания). Гашербрум-1 (8068 м) и К-2 привлякоха по 7 експедиции. На Гашербрум-1 успяха три експедиции (9 души на върха), на К-2 – две (четирима души с краен успех, от които две жени). В края на август все още не са прекратили усилията си чешки алпинисти на Броуд пик и румънски – на Нанга Парбат.
Сред върховете между 6500-7000 м, както обикновено, най-атакуван бе Спантик (Spantik, 7020 м) – от 8 експедиции. Три от тях бяха успешни, с 23 изкачвания. От двата екипа на Латок-3 (Latok-3, 6940 м) единият изпрати двама души на върха. Други 19 експедиции бяха платили за разрешение на 14 шест- и седемхилядника. До 20 август нито една от тях не бе съобщила, че е постигнала успех. По различни причини (но преди всичко поради лошото време) не бяха реализирани амбициозните спортни намерения на Броуд пик, Машербрум, Латок-1, Гашербрум-1, Гашербрум-4 и Източен Кунянг Чиш. Откъм Синдзян (Синдзяно-Уйгурския автономен окръг на Китай – бел. прев.) действаха две експедиции. Вече писах за успеха на ръководената от Кари Коблер на Източния връх на Гашербрум-2 (Gasherbrum II East). В същото време канадците се върнаха от средата на северната стена на К-2, където високите температури (до плюс 40 градуса по Целзий в базовия лагер) предизвикаха интензивно рушене на ледниковата покривка.
През сезона бяха отбелязани няколко трагични инцидента със седем жертви. Четирима руснаци загинаха на К-2, венецуелец и японец – на Нанга Парбат, австриец на Броуд пик. Спрямо 160-те изкачвания на осемхилядниците това е 4, 4%, т. е. около средната за Хималаите норма, което ни най-малко не намалява скръбта по загиналите. Няколко нещастия бяха избегнати благодарение на солидарните спасителни акции на алпинисти от различни страни.
За върховете под 6500 м в Пакистан не се изискват разрешения и такси. Поради тази причина липсва централен регистър на експедициите, които действат по тях. Информация за хода им идва по други канали и, както обикновено, с известно закъснение. В района на Транго на 14 август базов лагер създаде 9-членна словенска експедиция, в чийто състав са три от най-силните алпинистки на страната – Сандра Фоглер (Sandra Vogler), Таня Грмовшек (Tanja Grmovšek) и Тина ди Батиста (Tina Di Batista). В мъжката част са Андрей Грмовшек (Andrej Grmovšek), Силво Каро (Silvo Karo) и двамата синове на Томо Чесен (Tomo Česen) – Алеш (Aleš) и Нейц (Nejc).
При избора на цели по върховете от тази категория се забелязва същото стадно чувство както на осемхилядниците. Стига се до прекомерно струпване на експедиции в три-четири популярни района, начело със “скалния парк Транго”. А в същото време десетки атрактивни масиви остават без внимание и извън полезрението на катерачите. Това отбелязват и братята Дамиан и Гилермо Бенегас (Damian, Guillermo Benegas) след поредния си неуспешен опит по реброто на Латок-1 (Latok-1, 7145 м). “Обкръжението на групата Латок – пишат те – предлага невероятно много възможности за нови маршрути по околните скални игли и кули с височина 5500-6200 м. Но липсват желаещи, защото с всяка изминала година намалява броят на екипите, които си поставят премиерни цели – особено ако мястото, както е групата Латок, не се радва на известност и се слави като труднодостъпно. По този начин се обръщаме към нашите съмишленици – в Пакистан има много девствени скални обекти за следващото лято!”
Тази година моите сънародници бяха сред най-активните в Пакистан. Ана Червинска положи големи усилия, за да стъпи на Гашербрум-1, но бе извадена от строя след падане по една ледена стеничка, завършило с травма на ключицата и транспортиране до военната болница в Скарду. Същия ден от базовия лагер си тръгнаха Дарек Залуски и Тамара Стиш, които на 27 юли стъпиха на Гашербрум-2. На К-2 Яцек Телер показа, че принадлежи към изключително рядката категория хора, които безнаказано могат да пребивават дълго време в условия на кислороден глад. Неговият финален опит за стигане до К-2 по Реброто Абруци продължи 17 дни, от които 15 – над 6000 метра, и близо седмица – над 7000 метра. На 13 август все още беше в състояние да атакува без кислороден апарат и да стигне над кулоара “Гърлото на бутилката” (Bottleneck), където върху алпинистите се стовари трагичната лавина.
Проблеми имаше експедицията, която най-напред планираше изкачване на Истор-о-Нал (Istor-o Nal), но не получи разрешение и се прехвърли на Пасу Сар (Pasu Sar, 7478 м) и Пасу Диар (Passu Diar, 7295 м). Трудностите по ледника, лошото време и инцидентът с Павел Кулинич (контузия на коленната става) позволиха само изграждане на лагер 2 (6040 м). Пътьом бе изкачен Хириз (Hiriz, 5540 м). Вече е ставало дума за успешната експедиция на Пьотр Пустелник на Броуд пик. Безпроблемно премина експедицията на Гашербрум-2, ръководена от Кшиштоф Виелицки, Ришард Павловски и Януш Майер. Базовият лагер бе организиран на 9 юли, а между 23 и 26 юли до върха стигнаха деветима участници (двама от тях, Павел Митура и Богуслав Хамиелец, действаха като самостоятелна свръзка). В момента два полски екипа са на Транго. В единия влизат Мачией Чиешелски, Гжегож Миковски, Якуб Раджиейовски и Вавжиниец Закшевски, а в другия – Адам Пиепшицки и Марчин Шчотка.
Потресени от трагедията на Броуд пик, след връщането си в родината участниците в експедицията начело с Маркус Кронталер се обърнаха с благодарствено писмо към всички, които им оказаха помощ. Особено топли думи са отправени към Пьотр Моравски и испанския лекар д-р Хорхе Егочеага (dr Jorge Egocheagi). Както се подчертава, Пьотр се е отказал от собственото си изкачване на върха, за да окаже помощ на Зеп Бахмайр (Sepp Bachmair). А Хорхе стигнал скоростно от базовия лагер до лагер 3, за да му окаже медицинска помощ, въпреки скоростното си изкачване на Броуд пик (от базовия лагер до върха и обратно за 21 часа!) само три дни преди това.
В благодарственото писмо австрийците посочват подробности около нещастието с Маркус Кронталер. На 4 юли той тръгнал от базовия лагер и на следващия ден бил в лагер 3. Нощта на 6 срещу 7 юли прекарал в снежна пещера на 7900 м. На Главния връх на Броуд пик бил заедно с Бахмайр в 15.30 часа на 7 юли. Но на слизане ненадейно отпаднал и се движил, насочван от партньора си. В района на Роки Съмит (Broad peak Rocky Summit, 8035 м) двамата били принудени да бивакуват принудително. В 06.00 часа сутринта Кронталер издъхнал в ръцете на приятеля си Бахмайр. Последният бил смазан от трагедията, изтощен, обезводнен и с частични измръзвания. Без помощ нямал шанс да оцелее. “Още веднъж благодарим на Пьотр Моравски и Хорхе Егочеага, а така също и на останалите, които помогнаха, обединявайки усилията си” – завършват писмото си участниците в австрийската експедиция.
Юзеф НИКА
Без да чака края на тазгодишния летен сезон в Пакистан, сайтът MountEverest.Net публикува встъпителна равносметка. Броят на експедициите беше по-голям от очаквания и почти половината от тях (45%) бяха на осемхилядниците в Каракорум.
През пролетта на 2006 г. 91 експедиции отправиха молби за разрешения към властите на Пакистан. Десет от тях (имащи намерение да атакуват върхове в Хиндукуш и в района на ледника Сиачен) получиха отказ по политически съображения. С позволения се сдобиха 78 екипа. Рекордьор по посещаемост този сезон бе Гашербрум-2 (8035 м). По склоновете му действаха 21 експедиции, от които 18 завършиха с успех. На върха стъпиха 126 души. На второ място, както обикновено, бе Броуд пик (8047 м) – 14 експедиции, но само шест успешни (21 изкачвания). Гашербрум-1 (8068 м) и К-2 привлякоха по 7 експедиции. На Гашербрум-1 успяха три експедиции (9 души на върха), на К-2 – две (четирима души с краен успех, от които две жени). В края на август все още не са прекратили усилията си чешки алпинисти на Броуд пик и румънски – на Нанга Парбат.
Сред върховете между 6500-7000 м, както обикновено, най-атакуван бе Спантик (Spantik, 7020 м) – от 8 експедиции. Три от тях бяха успешни, с 23 изкачвания. От двата екипа на Латок-3 (Latok-3, 6940 м) единият изпрати двама души на върха. Други 19 експедиции бяха платили за разрешение на 14 шест- и седемхилядника. До 20 август нито една от тях не бе съобщила, че е постигнала успех. По различни причини (но преди всичко поради лошото време) не бяха реализирани амбициозните спортни намерения на Броуд пик, Машербрум, Латок-1, Гашербрум-1, Гашербрум-4 и Източен Кунянг Чиш. Откъм Синдзян (Синдзяно-Уйгурския автономен окръг на Китай – бел. прев.) действаха две експедиции. Вече писах за успеха на ръководената от Кари Коблер на Източния връх на Гашербрум-2 (Gasherbrum II East). В същото време канадците се върнаха от средата на северната стена на К-2, където високите температури (до плюс 40 градуса по Целзий в базовия лагер) предизвикаха интензивно рушене на ледниковата покривка.
През сезона бяха отбелязани няколко трагични инцидента със седем жертви. Четирима руснаци загинаха на К-2, венецуелец и японец – на Нанга Парбат, австриец на Броуд пик. Спрямо 160-те изкачвания на осемхилядниците това е 4, 4%, т. е. около средната за Хималаите норма, което ни най-малко не намалява скръбта по загиналите. Няколко нещастия бяха избегнати благодарение на солидарните спасителни акции на алпинисти от различни страни.
За върховете под 6500 м в Пакистан не се изискват разрешения и такси. Поради тази причина липсва централен регистър на експедициите, които действат по тях. Информация за хода им идва по други канали и, както обикновено, с известно закъснение. В района на Транго на 14 август базов лагер създаде 9-членна словенска експедиция, в чийто състав са три от най-силните алпинистки на страната – Сандра Фоглер (Sandra Vogler), Таня Грмовшек (Tanja Grmovšek) и Тина ди Батиста (Tina Di Batista). В мъжката част са Андрей Грмовшек (Andrej Grmovšek), Силво Каро (Silvo Karo) и двамата синове на Томо Чесен (Tomo Česen) – Алеш (Aleš) и Нейц (Nejc).
При избора на цели по върховете от тази категория се забелязва същото стадно чувство както на осемхилядниците. Стига се до прекомерно струпване на експедиции в три-четири популярни района, начело със “скалния парк Транго”. А в същото време десетки атрактивни масиви остават без внимание и извън полезрението на катерачите. Това отбелязват и братята Дамиан и Гилермо Бенегас (Damian, Guillermo Benegas) след поредния си неуспешен опит по реброто на Латок-1 (Latok-1, 7145 м). “Обкръжението на групата Латок – пишат те – предлага невероятно много възможности за нови маршрути по околните скални игли и кули с височина 5500-6200 м. Но липсват желаещи, защото с всяка изминала година намалява броят на екипите, които си поставят премиерни цели – особено ако мястото, както е групата Латок, не се радва на известност и се слави като труднодостъпно. По този начин се обръщаме към нашите съмишленици – в Пакистан има много девствени скални обекти за следващото лято!”
Тази година моите сънародници бяха сред най-активните в Пакистан. Ана Червинска положи големи усилия, за да стъпи на Гашербрум-1, но бе извадена от строя след падане по една ледена стеничка, завършило с травма на ключицата и транспортиране до военната болница в Скарду. Същия ден от базовия лагер си тръгнаха Дарек Залуски и Тамара Стиш, които на 27 юли стъпиха на Гашербрум-2. На К-2 Яцек Телер показа, че принадлежи към изключително рядката категория хора, които безнаказано могат да пребивават дълго време в условия на кислороден глад. Неговият финален опит за стигане до К-2 по Реброто Абруци продължи 17 дни, от които 15 – над 6000 метра, и близо седмица – над 7000 метра. На 13 август все още беше в състояние да атакува без кислороден апарат и да стигне над кулоара “Гърлото на бутилката” (Bottleneck), където върху алпинистите се стовари трагичната лавина.
Проблеми имаше експедицията, която най-напред планираше изкачване на Истор-о-Нал (Istor-o Nal), но не получи разрешение и се прехвърли на Пасу Сар (Pasu Sar, 7478 м) и Пасу Диар (Passu Diar, 7295 м). Трудностите по ледника, лошото време и инцидентът с Павел Кулинич (контузия на коленната става) позволиха само изграждане на лагер 2 (6040 м). Пътьом бе изкачен Хириз (Hiriz, 5540 м). Вече е ставало дума за успешната експедиция на Пьотр Пустелник на Броуд пик. Безпроблемно премина експедицията на Гашербрум-2, ръководена от Кшиштоф Виелицки, Ришард Павловски и Януш Майер. Базовият лагер бе организиран на 9 юли, а между 23 и 26 юли до върха стигнаха деветима участници (двама от тях, Павел Митура и Богуслав Хамиелец, действаха като самостоятелна свръзка). В момента два полски екипа са на Транго. В единия влизат Мачией Чиешелски, Гжегож Миковски, Якуб Раджиейовски и Вавжиниец Закшевски, а в другия – Адам Пиепшицки и Марчин Шчотка.
Потресени от трагедията на Броуд пик, след връщането си в родината участниците в експедицията начело с Маркус Кронталер се обърнаха с благодарствено писмо към всички, които им оказаха помощ. Особено топли думи са отправени към Пьотр Моравски и испанския лекар д-р Хорхе Егочеага (dr Jorge Egocheagi). Както се подчертава, Пьотр се е отказал от собственото си изкачване на върха, за да окаже помощ на Зеп Бахмайр (Sepp Bachmair). А Хорхе стигнал скоростно от базовия лагер до лагер 3, за да му окаже медицинска помощ, въпреки скоростното си изкачване на Броуд пик (от базовия лагер до върха и обратно за 21 часа!) само три дни преди това.
В благодарственото писмо австрийците посочват подробности около нещастието с Маркус Кронталер. На 4 юли той тръгнал от базовия лагер и на следващия ден бил в лагер 3. Нощта на 6 срещу 7 юли прекарал в снежна пещера на 7900 м. На Главния връх на Броуд пик бил заедно с Бахмайр в 15.30 часа на 7 юли. Но на слизане ненадейно отпаднал и се движил, насочван от партньора си. В района на Роки Съмит (Broad peak Rocky Summit, 8035 м) двамата били принудени да бивакуват принудително. В 06.00 часа сутринта Кронталер издъхнал в ръцете на приятеля си Бахмайр. Последният бил смазан от трагедията, изтощен, обезводнен и с частични измръзвания. Без помощ нямал шанс да оцелее. “Още веднъж благодарим на Пьотр Моравски и Хорхе Егочеага, а така също и на останалите, които помогнаха, обединявайки усилията си” – завършват писмото си участниците в австрийската експедиция.
Юзеф НИКА
Добави коментар