1209.2006
Специално за Climbingguidebg.Com
Поредните горещи и сухи лета нанасят щети на селското стопанство, а Алпите и в останалите високи планини водят до бързо изчезване на ледниковата покривка.
Отдръпващите се ледници са внимателно наблюдавани от учените, защото в тях е записана историята на последните хилядолетия. Така например под тях се появяват ценни за науката торфени имбрикации и запазени фрагменти от дървета в места най-малко на 100 (а в някои случаи и на 300) метра над днешната граница на горите. Това свидетелства за продължителни периоди на затопляне в минали векове – при това в исторически, а не в геологичен времеви хоризонт. След 1990 г. в Швейцарските Алпи имаше много подобни находки. Само в ледника Унтераар (Unteraargletscher) те са над 1000! Детайлните изследвания на всички остатъци позволиха доста точно да бъдат установени и подредени в таблица топлите климатични “прозорци” с продължителност от 150 до 1800 години (средно 540 г.).
Учените са установили, че половината от последните 10 000 години (!) са били периоди на затопляне – със значително по-малки и по-къси от днешните глетчери в Алпите и другите планини с ледници. Установено е, че преди 1900-2300 г. езиците на ледниците са били разположени 300 м по-високо от днес и по време на знаменития преход на Анибал през Алпите по римско време фактически не е имало никакви фирнови и ледени препятствия. Очевидно, хората не са имали никакво влияние върху тези процеси.
Снежниците е Татрите не крият изненади, защото са се разтопили почти изцяло в рамките на човешката историческа памет. Известно е, че дълга фаза на затопляне е имало през средните векове, когато Полша е станала страна на лозята. Но в литературните извори има твърде загадъчни следи за едно относително неотдавнашно затопляне. В статията на Лудвик Зайшнер (Ludwik Zejszner) във “Варшавска библиотека” (“Biblioteka Warszawska”, от.1849 г., I, стр. 547) се съдържа необикновено интересен текст. Стоейки на ригела на Чарни Став (Czarny Staw, Черното езеро), под Риси (Rysy, най-високия връх в полската част на Татрите, 2499 м), Зайшнер отбелязва: “Някога чак до нивото на това езеро, т. е. до прага, който се издига над него, са расли дървета, за което свидетелстват белите изсъхнали стволове. Тези дървета са умрели отдавна, защото по тях няма следи от кора. Но от тяхното съществуване може да се направи изводът, че по тези места тук някога е имало топъл климат”. Остатъците от някогашната гора са забелязвани и от други туристи. Но само Зайшнер, като сериозен естествоизпитател, не е можел да го отмине без внимание, а като опитен геолог е бил в състояние да направи верен коментар на този факт.
Ригелът на Черното езеро, който се издига малко над горната граница на гората, е изключително удобно място за наблюдения от този род, защото аномалиите просто сами се набиват в очите. Впрочем, в литературата има и други данни, отнасящи се за съседни на Татрите райони. Така, в забравения двутомен труд на К. ф. Сепешхази (C. v. Szepesházy) и Й. К. ф. Тиле (J. C.v. Thiele) от.1825 г. намерихме аналогично и в допълнение хронологично съвпадащо съобщение, отнасящо се към масива на Фатра. То е пропуснато или подценено от изследователите. . На страница 62 в първи том, в статията “Fatra”, четем: “Auf dem höchsten Rücken dieses Gebirgs findet man noch einzelne Stämme verdorrter Eichen und Buchen”. Т. е.: “На най-високото било на тези планини все още се срещат единични пънове на изсъхнали дъбове и букове”.
И двете информации са от края на т. нар. “малък ледников период” – XVII век, до около 1850 г. Ако ги признаем за реални, те биха означавали значително затопляне и то преди век и половина. Макар че възрастта на изсъхналите дървета може да е значително по-голяма. Намерената през 1991 г. близо еднометрова част от ствол на кедър (Pinus Cembra) под езика на ледника Щайг (Steigletscher), датирана по радиовъглеродния метод, е била на почти 5000 години (конкретно 4920 +/ -60). От наша страна ще се обърнем за коментар към експерта в тази област проф. д-р Збигниев Яворовски “Баца” (Zbygniew Jaworowski “Baca”). Препоръчваме тези малки текстове на вниманието на занимаващите се с Татрите и другите планини в Европа метеоролози, глациолози и дендролози. Изводите им може би ще са от значение за прогнозирането на бъдещето, което се очертава да е все по-горещо.
Юзеф Ника
Отдръпващите се ледници са внимателно наблюдавани от учените, защото в тях е записана историята на последните хилядолетия. Така например под тях се появяват ценни за науката торфени имбрикации и запазени фрагменти от дървета в места най-малко на 100 (а в някои случаи и на 300) метра над днешната граница на горите. Това свидетелства за продължителни периоди на затопляне в минали векове – при това в исторически, а не в геологичен времеви хоризонт. След 1990 г. в Швейцарските Алпи имаше много подобни находки. Само в ледника Унтераар (Unteraargletscher) те са над 1000! Детайлните изследвания на всички остатъци позволиха доста точно да бъдат установени и подредени в таблица топлите климатични “прозорци” с продължителност от 150 до 1800 години (средно 540 г.).
Учените са установили, че половината от последните 10 000 години (!) са били периоди на затопляне – със значително по-малки и по-къси от днешните глетчери в Алпите и другите планини с ледници. Установено е, че преди 1900-2300 г. езиците на ледниците са били разположени 300 м по-високо от днес и по време на знаменития преход на Анибал през Алпите по римско време фактически не е имало никакви фирнови и ледени препятствия. Очевидно, хората не са имали никакво влияние върху тези процеси.
Снежниците е Татрите не крият изненади, защото са се разтопили почти изцяло в рамките на човешката историческа памет. Известно е, че дълга фаза на затопляне е имало през средните векове, когато Полша е станала страна на лозята. Но в литературните извори има твърде загадъчни следи за едно относително неотдавнашно затопляне. В статията на Лудвик Зайшнер (Ludwik Zejszner) във “Варшавска библиотека” (“Biblioteka Warszawska”, от.1849 г., I, стр. 547) се съдържа необикновено интересен текст. Стоейки на ригела на Чарни Став (Czarny Staw, Черното езеро), под Риси (Rysy, най-високия връх в полската част на Татрите, 2499 м), Зайшнер отбелязва: “Някога чак до нивото на това езеро, т. е. до прага, който се издига над него, са расли дървета, за което свидетелстват белите изсъхнали стволове. Тези дървета са умрели отдавна, защото по тях няма следи от кора. Но от тяхното съществуване може да се направи изводът, че по тези места тук някога е имало топъл климат”. Остатъците от някогашната гора са забелязвани и от други туристи. Но само Зайшнер, като сериозен естествоизпитател, не е можел да го отмине без внимание, а като опитен геолог е бил в състояние да направи верен коментар на този факт.
Ригелът на Черното езеро, който се издига малко над горната граница на гората, е изключително удобно място за наблюдения от този род, защото аномалиите просто сами се набиват в очите. Впрочем, в литературата има и други данни, отнасящи се за съседни на Татрите райони. Така, в забравения двутомен труд на К. ф. Сепешхази (C. v. Szepesházy) и Й. К. ф. Тиле (J. C.v. Thiele) от.1825 г. намерихме аналогично и в допълнение хронологично съвпадащо съобщение, отнасящо се към масива на Фатра. То е пропуснато или подценено от изследователите. . На страница 62 в първи том, в статията “Fatra”, четем: “Auf dem höchsten Rücken dieses Gebirgs findet man noch einzelne Stämme verdorrter Eichen und Buchen”. Т. е.: “На най-високото било на тези планини все още се срещат единични пънове на изсъхнали дъбове и букове”.
И двете информации са от края на т. нар. “малък ледников период” – XVII век, до около 1850 г. Ако ги признаем за реални, те биха означавали значително затопляне и то преди век и половина. Макар че възрастта на изсъхналите дървета може да е значително по-голяма. Намерената през 1991 г. близо еднометрова част от ствол на кедър (Pinus Cembra) под езика на ледника Щайг (Steigletscher), датирана по радиовъглеродния метод, е била на почти 5000 години (конкретно 4920 +/ -60). От наша страна ще се обърнем за коментар към експерта в тази област проф. д-р Збигниев Яворовски “Баца” (Zbygniew Jaworowski “Baca”). Препоръчваме тези малки текстове на вниманието на занимаващите се с Татрите и другите планини в Европа метеоролози, глациолози и дендролози. Изводите им може би ще са от значение за прогнозирането на бъдещето, което се очертава да е все по-горещо.
Юзеф Ника
Добави коментар