2208.2006
Предизвикващият сензации с всяка своя изява млад австриец Давид Лама (David Lama) се отказа от трите старта за Световната купа по състезателно катерене в Азия и замина за “Мека”-та на катеренето – Йосемити.
Нека припомним, че той е европейски шампион, а след няколко от първите кръгове за Световната купа беше водач в класирането за “трудност”.
На 9 август вече навършилият 16 г. шерпо-австриец се насочи към “West Face” (V 5.13a, A0, 10 въжета) на Leaning Tower. Изкатерването му беше необикновено резултатно, защото той успя да премине тази 450-метрова линия в чудесен стил - OS. По всяка вероятност това е първото изкачване по “West Face” по този начин.
В добавака Давид записа и първа премиера в Долината – “Ma chochon d'inde” (8a+), осигурявайки се само на клеми.
За първи път – с техниката на изкуствените опорни точки – турът “West Face” е изкатерен през 1961 г. от Уорън Хардинг (Werren Harrding). Leaning Tower се смята за “най-надвесената стена в Америка”. Всяка дължина по нея върви по надвес – от 110 градуса долу до 95 градуса в горната част. Първото почти цялостно изкатерване без изкуствени опорни точки през 2001 г бе дело на Лио Хоулдинг (Leo Houlding)*, като втори в свръзката бе Джейсън Пикълз (Jason Pickles). След него “клиново” остана само първото въже.
През 2004 Адам Стак (Adam Stack) и Джъстин Сионг (Justin Sjong)** направиха второто изкачване без изкуствени опорни точки. Веднага го последва и трето, при това flash. В актива си го записа Томи Колдуел (Tommy Caldwell)***. През 2005 г. с “West Face” се справиха първите две жени – Лин Хил (Lynn Hill) и Кейти Браун (Katie Brown)****.
------------------------
*Пролетта на 2001 г. 21-годишният тогава Хоулдинг – специалист по big wall и trad, без проблеми премина “на класика” 9 от общо 10-те въжета по Западната стена на Наклонената кула. За първото въже мнението му беше “will never go free” (“никога няма да бъде изкатерено без изскуствени опори”). Оценката в тогавашните източници бе “около 5.13” без да се посочва толкова важната при американската категоризация буквичка в края...
Схема на тура и повече подробности – на:
www.fishproducts.com/topos/yostopos/leaningtower.html
www.supertopo.com/rockclimbing/route.html?r=yblewest
**През 2004 г. двама изключително силни спортни катерачи – Адам Стак (който малко преди това беше повторил “Kryptonite”, 5.14c/d, на Тони Колдуел) и Джъстин Сионг (с няколко 5.14-ки в актива си), доказаха силната си позиция и в big wall-a. В края на март 2004-а те направиха третото изкачване по “West Face” (V 5.13a A0, 10 въжета).
***Опитът, който Стак сподели с Томи Колдуел, помогна на последния да премине flash “West Face” през април с. г. само за 5 часа!
****Лин Хил (Lynn Hill) и Кейти Браун (Katie Brown) не само станаха първите жени, които се справят с “West Face”, но те не остъпиха от стила за преодоляването му (V 5.13a A0). Двете дами се съгласиха с мнението на Хоулдинг за първото въже – “will never go free”. На петото въже те прибавиха собствен боулдър-вариант. Лин преодоля без изкуствени опорни точки всички въжета за един ден. Кейти направи това на следващия ден, след като се върна, за да премине по този начин последната дължина – 5.12.
“Това беше чудесна цел. Поради дължината си турът е далеч по достъпен от линиите на Ел Кап. Можах да катеря цял иден и вечерта да сляза и да бъде при детето си” – резюмира Лин.
Нека припомним, че той е европейски шампион, а след няколко от първите кръгове за Световната купа беше водач в класирането за “трудност”.
На 9 август вече навършилият 16 г. шерпо-австриец се насочи към “West Face” (V 5.13a, A0, 10 въжета) на Leaning Tower. Изкатерването му беше необикновено резултатно, защото той успя да премине тази 450-метрова линия в чудесен стил - OS. По всяка вероятност това е първото изкачване по “West Face” по този начин.
В добавака Давид записа и първа премиера в Долината – “Ma chochon d'inde” (8a+), осигурявайки се само на клеми.
За първи път – с техниката на изкуствените опорни точки – турът “West Face” е изкатерен през 1961 г. от Уорън Хардинг (Werren Harrding). Leaning Tower се смята за “най-надвесената стена в Америка”. Всяка дължина по нея върви по надвес – от 110 градуса долу до 95 градуса в горната част. Първото почти цялостно изкатерване без изкуствени опорни точки през 2001 г бе дело на Лио Хоулдинг (Leo Houlding)*, като втори в свръзката бе Джейсън Пикълз (Jason Pickles). След него “клиново” остана само първото въже.
През 2004 Адам Стак (Adam Stack) и Джъстин Сионг (Justin Sjong)** направиха второто изкачване без изкуствени опорни точки. Веднага го последва и трето, при това flash. В актива си го записа Томи Колдуел (Tommy Caldwell)***. През 2005 г. с “West Face” се справиха първите две жени – Лин Хил (Lynn Hill) и Кейти Браун (Katie Brown)****.
------------------------
*Пролетта на 2001 г. 21-годишният тогава Хоулдинг – специалист по big wall и trad, без проблеми премина “на класика” 9 от общо 10-те въжета по Западната стена на Наклонената кула. За първото въже мнението му беше “will never go free” (“никога няма да бъде изкатерено без изскуствени опори”). Оценката в тогавашните източници бе “около 5.13” без да се посочва толкова важната при американската категоризация буквичка в края...
Схема на тура и повече подробности – на:
www.fishproducts.com/topos/yostopos/leaningtower.html
www.supertopo.com/rockclimbing/route.html?r=yblewest
**През 2004 г. двама изключително силни спортни катерачи – Адам Стак (който малко преди това беше повторил “Kryptonite”, 5.14c/d, на Тони Колдуел) и Джъстин Сионг (с няколко 5.14-ки в актива си), доказаха силната си позиция и в big wall-a. В края на март 2004-а те направиха третото изкачване по “West Face” (V 5.13a A0, 10 въжета).
***Опитът, който Стак сподели с Томи Колдуел, помогна на последния да премине flash “West Face” през април с. г. само за 5 часа!
****Лин Хил (Lynn Hill) и Кейти Браун (Katie Brown) не само станаха първите жени, които се справят с “West Face”, но те не остъпиха от стила за преодоляването му (V 5.13a A0). Двете дами се съгласиха с мнението на Хоулдинг за първото въже – “will never go free”. На петото въже те прибавиха собствен боулдър-вариант. Лин преодоля без изкуствени опорни точки всички въжета за един ден. Кейти направи това на следващия ден, след като се върна, за да премине по този начин последната дължина – 5.12.
“Това беше чудесна цел. Поради дължината си турът е далеч по достъпен от линиите на Ел Кап. Можах да катеря цял иден и вечерта да сляза и да бъде при детето си” – резюмира Лин.
Показани от 1 до 2 от 2 (1 страници)
2 коментар(а)
Браво на това момче!
Още веднъж показа че най-големите катерачи никога не се ограничават само с катерене по болтове.
Браво! Но обратното важи още повече... Ако искаш да си от най-големите просто е задължително да си супер добър и на болтове и на боудъри и на състезания...
Добави коментар