От 3 до 10 август 2006 пещерен клуб “Студенец” на дружество “Кайлъшка долина” – Плевен, проведе поредната си експедиция в Северна Албания. Съставът бе Орлин Колов (участник в миналогодишната българо-украинска експедиция в най-дълбоката пропаст в света Крубер, Кавказ), Мирослав Иванов и Цветан Петров.

Целта им бе преминаването на сифона в проучената от българи (в периода 1993/ 1994 г.) пещера Мая Арапит в Албанските Алпи (657 м, +56 ), картиране на сифона и изследване на непознатите галерии след него. Местонахождението на пещерата и геоложките и хидрогеоложките предпоставки даваха основание да се очаква наличието (зад сифона) на пещерна система със сериозна дължина и положителна денивелация.

След пристигането си в Шкодра, плевенчани престояват там два дни, за да организират безопасното си транспортиране към село Тет, остоящо на около 90 км от града. На място те са подпомогнати от семейството на Гезим Уручи – президент на Албанската спелеоложка асоциация, и от проф. Амед Осия – ботаник и член на същата. След стигането до град Коплик багажът е претоварен на малко камионче, собственост на местен жител. С него групата отпътува за село Тет и изгражда базовия си лагер в подножието на връх Мая Арапит (2217 м).

След известни перипетии, свързани с намирането на пещерата, на около 940 м, в основата на 1000-метровата стена на върха (заради която е наричан “Албанския Матерхорн”), плевенските спелеолози достигат входа й. Там установяват временен лагер. След транспортирането на цялата водолазна екипировка до сифона, в него се гмуркат Орлин Колов и Цветан Петров. Те преминават 70 м под водата и изплуват в езеро с дължина 15 м.

От брега му започва хоризонтална галерия с дължина 25 м. В нейния край се се намира широка вертикална пукнатина, перпендикулярно на оста на основната галерия. Тя е запълнена с големи каменни блокове. Там Орлин Колов започва изкачване нагоре и провирайки се между блоковете, напредва 20 м при денивелация +20 м. В края на пасажа стига до сравнително широка камина, чието изкачване и рисковано без втори човек и без необходимите средства за осигуряване.

Престоят на групата е лимитиран до 2 дни от различни независещи от нея обстоятелства. Това не й дава възможност да продължи проучването. Освен това времето в района е доста дъждовно за сезона. Работната част на експедицията приключва и спелеолозите поемат обратният път към България.

Така поредната българска експедиция в Албания успя да постигне основната си цел. Дължината на Мая Арапит нарастна на 787 м, а денивелацията й достигна +76 м. Същевременно стана ясно, че пещерата продължава възходящо, т. е в тази посока, в която се предполагаше. Дали тя ще достигне теоретичния си потенциал от около +1000 м, е въпрос на бъдещи експедици, които несъмнено трябва да се проведат. Още повече, че в пещерата има още едно (ляво) разклонение, в чийто край има непроходимо (засега) стеснение, откъдето идва изключително силно въздушно течение!!!

Експедицията на плевенските пещерняци беше подпомогната логистично от БФСп в лицето на нейния изпълнителен зам.-председател Алексей Жалов. Тя е добър пример как малобройна група от отлично подготвени пещерняци, преодолявайки низ от трудности, за кратко време може да постигне добър резултат. Още отсега се тъпсят спонсори за следващата експедиция.

За повече информация: Алексей Жалов - alex.1953@abv.bg ,
mob. 0887 745207.