Основната причина е обективната опасност на маршрута, която се увеличи многократно след последния, почти четиридневен снеговалеж. Ето какво пише от базовия лагер лекарят д-р Михаил Бакин вчера, 20 юли:

“Привет на всички! Новините не са най-радостни. След поредното излизане по маршрута и след нелеки размисли бе решено изкачването да бъде прекратено. Вчера и онзи ден времето беше нелошо. Днес отново не можем да разберем какво е. Облаци. От време на време – дъжд. Прогнозите предвиждат подобрение, но някак си не можем да го видим с очите си. При споменатото излизане не можахме да стигнем дори до най-високия лагер. Стената не ни пусна и не можахме да направим опит за организиране на щурмови лагер. В крайна сметка решихме, че животът ни е по-скъп от изоставената екипировка и дори от бутилката коняк.

Същото е и положението на К-2. Всичко е засипано с половин метър нов сняг, от който много трудно може да се изрови нещо. Намерихме само няколко от 25-те въжета, които фиксирахме по настръхналите сераци, за да можем безопасно да стигнем до мястото на щурмовия лагер. Така небезопасният път по гребена се превърна в руска рулетка. След като поиграхме малко на нея, си спомнихме думите, които обича да казва известният треньор Илинский (Ерванд Илинский, ЦСКА, Алмати – бел. прев.) – че “най-добрият алпинист е живият алпинист”. И решихме повече да не дърпаме дявола за опашката. Под снега остана всичко, което ни бяха предоставили нашите приятели – спонсорите.

Бихме могли и да изчакаме още малко, продължавайки визите и разрешението за изкачване. Но вероятността за успех намалява с всеки изминал ден, а възможността за травми на участниците (вече имаше няколко) съответно расте.

Но - от друга страна – е наивно да се мисли, че е възможно преминаването от първи път на стената на Машербрум, която по трудност не отстъпва на Жану, а по височина и обективни опасности я надминава.

Преди пет години, на 19 юли 2001 г., по време на изкачването на Латок-3, загина Игор Барихин. Нека си спомним за този добър човек. И още няколко думи за добрите хора. Равнинните носачи, които преди известно време дойдоха с товари, ни предадоха значката “Алпийски клуб на Грузия” и поздрави от Авто Цинцинадзе и Тамаз Шарашенидзе – нормални хора, алпинисти, които не мислят за политика, а за човеците и отношенията мужду тях. Благодаря на тези момчета. Ние, алпинистите, помним добрите стари времена в Кавказ.

И накрая, като лекар, смятам, че всичко е наред – ние всички се връщаме живи и сравнително здрави.
Михаил Бакин”.

P. S. И още нещо. На сайта рядко се случва да бъдат публикувани стихотворения. При това на чисто алпинистка тема. Затова с интерес надникваме в поетичния бележник на д-р Михаил Бакин от подножието на Машербрум (с помощта на сайта Mountain.Ru).

Грустное
Осень наступила
Портеры пришли.
В лагере печальном,
Что они нашли....?
Снегом запорошены,
Как в полях стога.
Парни позаброшены,
А на лбу - рога!
Рассмеялись портеры:
Что ваш вид угрюм?!
Больше жен вы любите
Деву Masha(у) Brum...
А жена - другому
Нынче дорога!
Вот и подрастают
Свежие рога.

Все вообще теперь идет со скрипом

Все вообще теперь идет со скрипом.
Империя похожа на трирему
в канале, для триремы слишком узком.
Гребцы колотят веслами по суше,
и камни сильно обдирают борт.
Нет, не сказать, чтоб мы совсем затряли!
Движенье есть, движенье происходит.
Мы все-таки плывем. И нас никто
Не обгоняет. Но, увы, как мало
похоже это на былую скорость!
И как тут не вздохнешь о временах,
когда все шло довольно гладко.
Гладко.

(Към второто има послепис на автора: “Известен фрагмент от това стихотворение може да бъде отнесен и към плавния ход на нашата експедиция. Е, нека не се отдаваме на меланхолия. Все още има спирт”.)