2505.2006
Дейв Бънтинг (Dave Bunting), ръководителят на голямата военна британска експедиция, която направи опит за изкачване на Еверест от запад, обяви, че дейността се прекратява.
Въпреки първоначалните съобщения, британците се отказаха от цялостно изкачване по Западния гребен – от седлото Лхо-Ла до 8848 м. Те действаха по маршрут, който е комбинация от Западния гребен (Словенския маршрут от 1979 г.) и Кулоара на Хорнбайн (Американския маршрут от 1963 г.).
Според Бънтинг, Кулоарът на Хорнбайн над 8000 м не вещае никакви шансове за успех, защото с всяка крачка нагоре по него се увеличава опасността от лавини.
Нека припомним, че маршрутът по Западния гребен на Еверест е един от най-известните и най-трудните в света. Той преодолява местата, където настъпва сблъсък между топлите и влажни въздушни фронтове, идващи от Индийския океан, със сухите и студени маси откъм Тибет. Затова го характеризират крайно нестабилно време, с резки влошавания, ураганни ветрове и пълен комплект от снежни и ледени препятствия. От всички маршрути към осемхилядниците на планетата той единствен съдържа пасаж от V категория на височина 8750 м. Такава категория на такава височина са преминавали само трима словенци, един хърватин (през 1979 г. експедицията е обявена нато “Югославска”), един шерп и петима българи:
13 май 1979 г. – Андрей Щремфель и Йерней (Нейц) Заплотник (Словения),
15 май 1979 г. – Стане Белак (Словения), Стипе Божич (Хърватска) и Анг Пху (Непал),
20 април 1984 г. – Христо Проданов (България),
8 май 1984 г. – Иван Вълчев и Методи Савов (България),
9 май 1984 г. – Николай Петков и Кирил Досков (България).
Това са и единствените хора в света, които са успели да се справят с “Жестокия път” по Западния гребен на Еверест. Българите Иван Вълчев, Методи Савов, Кирил Досков и Николай Петков първи в света правят цялостен траверс на масива – по два изцяло различни маршрута на качване и слизане. Американският траверс на Ансълд и Хорнбайн започва и свършва в Западния циркус, частта на изкачване и слизане до и от Западния циркус от и до базовия лагер на ледника Кхумбу е една и съща.
Въпреки първоначалните съобщения, британците се отказаха от цялостно изкачване по Западния гребен – от седлото Лхо-Ла до 8848 м. Те действаха по маршрут, който е комбинация от Западния гребен (Словенския маршрут от 1979 г.) и Кулоара на Хорнбайн (Американския маршрут от 1963 г.).
Според Бънтинг, Кулоарът на Хорнбайн над 8000 м не вещае никакви шансове за успех, защото с всяка крачка нагоре по него се увеличава опасността от лавини.
Нека припомним, че маршрутът по Западния гребен на Еверест е един от най-известните и най-трудните в света. Той преодолява местата, където настъпва сблъсък между топлите и влажни въздушни фронтове, идващи от Индийския океан, със сухите и студени маси откъм Тибет. Затова го характеризират крайно нестабилно време, с резки влошавания, ураганни ветрове и пълен комплект от снежни и ледени препятствия. От всички маршрути към осемхилядниците на планетата той единствен съдържа пасаж от V категория на височина 8750 м. Такава категория на такава височина са преминавали само трима словенци, един хърватин (през 1979 г. експедицията е обявена нато “Югославска”), един шерп и петима българи:
13 май 1979 г. – Андрей Щремфель и Йерней (Нейц) Заплотник (Словения),
15 май 1979 г. – Стане Белак (Словения), Стипе Божич (Хърватска) и Анг Пху (Непал),
20 април 1984 г. – Христо Проданов (България),
8 май 1984 г. – Иван Вълчев и Методи Савов (България),
9 май 1984 г. – Николай Петков и Кирил Досков (България).
Това са и единствените хора в света, които са успели да се справят с “Жестокия път” по Западния гребен на Еверест. Българите Иван Вълчев, Методи Савов, Кирил Досков и Николай Петков първи в света правят цялостен траверс на масива – по два изцяло различни маршрута на качване и слизане. Американският траверс на Ансълд и Хорнбайн започва и свършва в Западния циркус, частта на изкачване и слизане до и от Западния циркус от и до базовия лагер на ледника Кхумбу е една и съща.
Добави коментар