0604.2006
Специално за www.climbingguidebg.com
Наскоро в Исламабад беше огласен официално окончателният списък на експедициите, които са посетили Пакистан през 2005 г. “Посетили” е точната дума.
Защото поради фаталните метеорологични условия много от тях – особено тези на най-високите върхове – не осъществиха плановете си.
Списъкът обхваща 84 експедиции. Осемхилядниците (К-2, Нанга Парбат, Броуд пик, Гашербрум-1, Гашербрум-2) привлякоха 48 (57%) от тях. Най-голям (както обикновено) бе интересът към Гашербрум-2 – 14 експедиции, от тях няколко успешни. Гашербрум-1 бе цел на 7 екипа, Броуд пик – на 6, при което с успех се поздрави само един. За добър може да смята сезонът на Нанга Парбат, където действаха 14 експедиции. А за ефектния му финал се погрижиха Стийви Хаус (Steve House) и Винс Андерсън (Vince Anderson), прокарвайки премиерен маршрут по Рупалската стена.
В подножието на К-2 се събраха 8 експедиции – общо около 60 алпинисти. Но условията бяха толкова тежки, че никой не успя да изкачи върха, а до Рамото стигнаха само 10 души – между които всичките шестима от българо-полската експедиция под ръководството на Анна Червинска.
Истинска обсада имаше на Спантик (8 експедиции). Многолюдно беше в района на Транго и Бхаинта Брак (или Оугър). Още повече алпинисти имаше в долината Хуше (Hushe Valley). Общо около 20 екипа избраха по-ниски, рядко атакувани върхове, чието изкачване обаче има много сериозна спортна стойност.
Слаба беше “посещаемостта” в Хиндукуш. Петима норвежци атакуваха Ношак, а деветима швейцарци – Сарагхар (Saraghrar). Петима поляци без разрешение стигнаха до 6600 м по склоновете на Тирич Мир.
Преобладаваха експедиции със средна численост (6-10 души). Големите групи (14-17 души) бяха само шест. Сезонът се проточи във времето – първите стигнаха до базовите си лагери през юни, последните – през септември.
Недостатък на публикувания списък е липсата в него на многобройните през 2005 г. групи и свръзки, които действаха в по-ниските, чисто скални части на планините, въз основа на разрешения за трекинг. Макар че и те усетиха капризите на времето, при тях спортните успехи бяха повече. Може би защото в съставите им бяха някои от най-големите звезди на спортното и big wall катеренето.
Въпреки сериозното струпване на хора в планините на Пакистан и въпреки изключително тежките условия, броят на нещастните случаи беше малък. Истинска сензация предизвика спасителната акция на 9 август м. г., когато два военни хеликоптера на пакистанските ВВС свалиха от Рупалската стена словенския “солист” Томаж Хумар.
Юзеф НИКА
Наскоро в Исламабад беше огласен официално окончателният списък на експедициите, които са посетили Пакистан през 2005 г. “Посетили” е точната дума.
Защото поради фаталните метеорологични условия много от тях – особено тези на най-високите върхове – не осъществиха плановете си.
Списъкът обхваща 84 експедиции. Осемхилядниците (К-2, Нанга Парбат, Броуд пик, Гашербрум-1, Гашербрум-2) привлякоха 48 (57%) от тях. Най-голям (както обикновено) бе интересът към Гашербрум-2 – 14 експедиции, от тях няколко успешни. Гашербрум-1 бе цел на 7 екипа, Броуд пик – на 6, при което с успех се поздрави само един. За добър може да смята сезонът на Нанга Парбат, където действаха 14 експедиции. А за ефектния му финал се погрижиха Стийви Хаус (Steve House) и Винс Андерсън (Vince Anderson), прокарвайки премиерен маршрут по Рупалската стена.
В подножието на К-2 се събраха 8 експедиции – общо около 60 алпинисти. Но условията бяха толкова тежки, че никой не успя да изкачи върха, а до Рамото стигнаха само 10 души – между които всичките шестима от българо-полската експедиция под ръководството на Анна Червинска.
Истинска обсада имаше на Спантик (8 експедиции). Многолюдно беше в района на Транго и Бхаинта Брак (или Оугър). Още повече алпинисти имаше в долината Хуше (Hushe Valley). Общо около 20 екипа избраха по-ниски, рядко атакувани върхове, чието изкачване обаче има много сериозна спортна стойност.
Слаба беше “посещаемостта” в Хиндукуш. Петима норвежци атакуваха Ношак, а деветима швейцарци – Сарагхар (Saraghrar). Петима поляци без разрешение стигнаха до 6600 м по склоновете на Тирич Мир.
Преобладаваха експедиции със средна численост (6-10 души). Големите групи (14-17 души) бяха само шест. Сезонът се проточи във времето – първите стигнаха до базовите си лагери през юни, последните – през септември.
Недостатък на публикувания списък е липсата в него на многобройните през 2005 г. групи и свръзки, които действаха в по-ниските, чисто скални части на планините, въз основа на разрешения за трекинг. Макар че и те усетиха капризите на времето, при тях спортните успехи бяха повече. Може би защото в съставите им бяха някои от най-големите звезди на спортното и big wall катеренето.
Въпреки сериозното струпване на хора в планините на Пакистан и въпреки изключително тежките условия, броят на нещастните случаи беше малък. Истинска сензация предизвика спасителната акция на 9 август м. г., когато два военни хеликоптера на пакистанските ВВС свалиха от Рупалската стена словенския “солист” Томаж Хумар.
Юзеф НИКА
Добави коментар