През изминалите почивни дни, 01-02 Април благодарение на хубавото време успешно открихме катерачният сезон на Вратцата. След като в събота пораздвижихме залинялите от дългата зима телеса по няколко познати маршрута, в неделя се запътихме към една красива ясно изразена цепка на югозападната стена на масива “Ръба над града”.

За съжаление след изморителното изкачване по сипея към масива и среща с първата пепелянка за тази година, факт който ме убеди, че пролетта е дошла и е време да свалям мартениците се оказа, че някой ни е изпреварил и хубавата цепка е накована.

След малко обикаляне из района си намерихме друга интересна форма по която нямаше информация да има маршрут, за съжаление отново се оказахме подлъгани и в процеса на катерене се оказа, че пресичаме стар и забравен маршрут.

След разлистване на стария гидовник и гледане на снимки се оказа, че това е обявеният още на времето за непопулярен маршрут “75 години БТС”, https://www.climbingguidebg.com/cdb-info&idroute=61.

Схемата в гидовника не се оказа много вярна особено на второто въже, а катеруеми се оказаха само първите две въжета, след това се продължава по ръб с огромни нестабилни камъни по които никой здравомислещ човек не би се осмелил да продължи. Но непопулярността на маршрута се оказа неоспорима, скалните клинове между които и един дървен явно бяха от премиерата преди 36 години забити на големи разстояния и имаха по скоро ориентировъчна отколкото осигурителна функция.

Та новият вариант на маршрута шеговито нарекохме “111 години Единен Български Туристически Съюз” започва на около 5-10м в ляво от оригиналното начало по характерна широка цепнатина, след около 20 м се излиза на площадка, тук от дясно се включва и оригиналният маршрут. Следва нещо средно между винкел и камина и се излиза на друга удобна площадка на която расте вечно зелено дръвче, тук е добре да се направи осигуровката. Продължава се нагоре по винкел в който се срещат стари клинове и доста нестабилни камъни, след около 15м под малко дръвче се траверсира към левият винкел докато старият маршрут отива на дясно, по много лоша и ронлива скала. От винкела се излиза на самия ръб от който е желателно да се слезе на рапел /50м./, а да не се продължава нагоре поради опасността от падащи камъни. Като цяло варианта може да се определи като потенциално опасен от падащи камъни, но по безопасен от оригиналният маршрут.

Дължината е 60м., категорията 6+ за изкачване е необходим добър набор клеми и френдове. В изкачването участваха Николай Милушев, Никола Леваков и Виктор Стефанов.