Разказче с картинки за тези дето още не знаят, че зимата вече си отива и който ходил – ходил, за останалите - утехата от следващия тираж.

Миналата събота и неделя 25-26 март решихме да закрием зимния сезон с лека разходка из Джендема, в т.нар. “стил” – “от колата до колата”.

Тръгването от София се осъществи в 3,00 ч. След кратко пътуване, в 6,20 ч потеглихме от паркинга под х. Плевен по най-краткия път към вр. Ботев.

Това е по познатия на мнозина Централен ръб. Първоначално се пресича реката по мостчето с бента на водохващането и се тръгва нагоре по лявото дере. С леко затъване се пробиваше път нагоре до достигане на малка полянка с характерно криво дърво в началото й. От там се отделихме в ляво и право нагоре след около 40 мин. Достигнахме долните редици на горските жандарми, създаващи много ядове на тези дето минават през тях. След дясно подсичане започнахме най-досадната част от подхода – изкачване на лавинния горски улей до основата на реброто, който нарекохме “мега улея” (за разлика от “Хипер кулоара” по-нагоре). От предишни неволи там, знаех, че е много стръмно, дълго и се газят дълбоки снегове. Поне лавината беше паднала и на места снегът беше даже приятно твърд.


“мега улея” рано сутрин

След титаничната борба с улея дойде време за закуска /за униформените зелени човечета /извънземни/– под строй, с песен на храна води!/ и снаряжаване /дежурния по рота да отключи оръжейната и за всички – с автомат, нож, пълнител, каска, газ... на занятия води!/


Оръжейна

Това стана в основата на реброто, на малка огряна от слънцето полянка в края на гората. От долу се вдигаше мъгла и след минути щеше да скрие интересните гледки.


Млечния чал и Водните дупки


Последната кула на тур Благо, на преден план са основите на туровете “ПСС” и “Малчика”


Централен ръб


Призрачни видения

След кратка схватка с първия затрупан със сняг кулоар сме на обширно поле, където жегата е непоносима.


Vladofff опържен в собствена лой

След подобаващо затъване на “Великото джендемско фирново/сега кишаво/ плато” се устремихме към най-добрите лавинарници, известни с това, че избягват отляво трудните скални пасажи на Втората кула, но предлагат редки гледки.


“Великото джендемско кишаво плато”


в основата на второто скално стъпало


“Тъмната страна на Силата”

След серия от гледки към отвъдното, което при едно свличане на сняг по улея, за секунди ще стане ваш втори дом задълго и с адресна регистрация по постоянно местожителство, навлизаме в легендарния “Хипер кулоар”. Това е нещо, излизащо в основата на третото скално стъпало, дълго 150 м, доста лавинно, а в добри /студени/ времена предлага красиво катерене по добре замръзнал фирн с ледени стъпала на места.


хипер кулоара, началото се губи в облаците


площадка в подножието на третото стъпало

След кулоара се траверсира надясно по леко ледено поле, предлагащо красиви гледки към Млечния чал, Купена и други далечни върхове. Доста се трепери да не се срине снегът и на площадката с реброто се обядва. Първия път тук, през лятото нямахме вода и отворихме бокали с вино, което пихме с водни чаши и за малко да останем на бивак 200 м по-нагоре. Въобще пиенето и алпинизма не трябва да вървят едновременно, а само едно след друго в йерархическа последователност. Преди два месеца, пак тук, студ, силен вятър, а ние закъснели имаме възможността да установим зимъска колко бърже можело слънцето да залязва. Сега обаче е един часа, слънцето спряло, сърдито пече, а ние ядем манджи, стоим и като тримата глупаци на хълма се чудим тва доле дъл е мек памук за търкаляне или бело сирене за ручане...


удобен камък за сядане, на заден план лавинарници

Нагоре взе да става страшно откъм свличане с лавини и пребиване. Въобще там трябва да се внимава, че рогатия дебне...

страх лозе пази, алпинист лавинарник преминава

Над полето се намираше хубава, ронлива гранитна стена, рай за гимнастика - скалолаз



След кратко, но изпражниращо преживяване из лавинарника излизаме на гребена. Това неформално е и край на маршрута, за което си правя и снимка. На големи и сериозни състезания като например на Скакавица и Мальовица, бях виждал, че асовете на драй тунинга трябвало да се снимат задължително с кривите си сечива. Кой на рамо, друг ги кръстосал като мумията на Тутанкамон фараонските атрибути, а трети си ги заврял на едно друго място... Че и аз снимка да имам, макар че не съм гимнастик.



След прибиране в хижата, започна тежка и мъчителна бирена борба с обезводняването и другите фактори - нарушители на водно-солевия баланс.



Джендема в целия му блясък



Това беше и до скоро....