0203.2006
Необходима е по-добра политика за опазване на полските пещери. До този извод са стигнали в Института по опазване на околната среда при Полската академия на науките (ПАН) в Краков. В него е извършена оценка на практическото и правното състояние на защитата на пещерите в страната.
Най-голяма опасност за подземните кухини представлява стопанската дейност на човека – експлоатацията на находища на полезни изкопаеми, замърсяването на водите и “дивите” сметища.
Единствено в Татрите, разположени изцяло в границите на едноименния национален парк, всички пещери са обхванати от достатъчна правна защита. В останалите райони броят на защитените спелеообекти, разположени в национални паркове и резервати, възлиза на около от 20 до 50%. Определен брой пещери са под защита като природни паметници или са в рамките на природно-ландшафтни комплекси. “Тази защита е по-малко резултатна от осъществяваната в парковете и резерватите” – каза д-н Ян Урбан от Института по опазване на околната среда при Полската академия на науките пред Полската телеграфна агенция.
Резултатната защита на пещерите изисква законодателни промени, разработване на практически методи за опазване на тези обекти, а така също промени в общественото съзнание. Най-важният постулат се отнася до защитата на всички пещери от момента на откриването им. Последица от него трябва да е инвентаризацията и документирането на всички пещери, с което се занимават пещерните клубове в страната и Националната геоложка служба.
Създавайки съответните правни инструменти, могат да бъдат активизирани пещерните клубове за участие в опазването на пещерите. Действайки в синхрон с природозащитната администрация, те трябва да се грижат за пещерите и да осъществяват надзор върху ограничения поток от туристи в тях.
Най-голяма опасност за подземните кухини представлява стопанската дейност на човека – експлоатацията на находища на полезни изкопаеми, замърсяването на водите и “дивите” сметища.
Единствено в Татрите, разположени изцяло в границите на едноименния национален парк, всички пещери са обхванати от достатъчна правна защита. В останалите райони броят на защитените спелеообекти, разположени в национални паркове и резервати, възлиза на около от 20 до 50%. Определен брой пещери са под защита като природни паметници или са в рамките на природно-ландшафтни комплекси. “Тази защита е по-малко резултатна от осъществяваната в парковете и резерватите” – каза д-н Ян Урбан от Института по опазване на околната среда при Полската академия на науките пред Полската телеграфна агенция.
Резултатната защита на пещерите изисква законодателни промени, разработване на практически методи за опазване на тези обекти, а така също промени в общественото съзнание. Най-важният постулат се отнася до защитата на всички пещери от момента на откриването им. Последица от него трябва да е инвентаризацията и документирането на всички пещери, с което се занимават пещерните клубове в страната и Националната геоложка служба.
Създавайки съответните правни инструменти, могат да бъдат активизирани пещерните клубове за участие в опазването на пещерите. Действайки в синхрон с природозащитната администрация, те трябва да се грижат за пещерите и да осъществяват надзор върху ограничения поток от туристи в тях.
Добави коментар