В края на декември американците Таки Миямото (Taki Miyamoto), Дейв Шарът (Dave Sharratt), Пол Турецки (Paul Turecki) и Фреди Уилкинсън (Freddie Wilkinson) прокараха нов маршрут по северозападното ребро на Агуя Рафаел (Aguja Rafael, 2482 м)*. “Via Sin Nombre” върви по система от цепнатини, отчасти в надвес.

По време на първото изкатерване по първите две въжета беше използвана техниката на изкуствените опорни точки, затова цялостната оценка на тура беше 5.11+, A1. Седмица по-късно Шарът, Миямото и Уилкинсън го преминаха изцяло без изкуствени опори и категорията му стана 5.12.

На 22 декември Дейв Шарът и Фреди Уилкинсън направиха премиера на Агуя Десмочада (Aguja Desmochada, 2650 м)**. “The Sound and the Fury” (5.11, A1) е вляво от “El Cóndor” от 1987 г., чиито автори са Джим Бридуъл (Jim Bridwell), Г. Дънмайър (G. Dunmire) и Дж. Смит (J. Smith).

Още един тур на Агуя Десмочада се появи благодарение на немско-швейцарската свръзка Александър Хубер (Alexander Huber) и Щефан Зийгрист (Stephan Siegrist). Той се нарича “Golden Eagle” и преминава по 800-метровата южна стена. Двамата започнаха изкачването в алпийски стил на 31 януари. Трудността на въжета, преминати без употребата на изкуствени опорни точки, стигна 5.11+. Само едно 25-метрово въже наложи “изкуствено” катерене с оценка A1. Двамата бивакуваха 250 м под върха и на 1 февруари в 10.00 часа бяха на Агуя Десмочада. “Златният орел” се появи само една седмица след американската премиера “The Sound and the Fury”.

След четири седмици очакване на поне два дни добро време поляците Марчин Томашевски (Marcin Tomaszewski, Marmot Team) и Кшиштоф Белчински (Krzysztof Belczyński, Marmot Team) успяха да използват един “прозорец” и изкатериха “Compressor Route” на Серо Торе. Действаха нон-стоп – от колибата (т. нар. “Норвежки базов лагер” на страничната морена на ледника) до колибата за 33 часа. Самият тур им отне 18 часа. “Изкачването ни беше максимално олекотено. Имахме Soft schels + Gore-tex + 2 литра вода на калпак + NRC, което не зная как щяхме да използваме при този вятър – пише Белчински. – На върха преживяхме разваляне на времето – най-лошото, което може да ти се случи в Патагония. Рапелите през цялата нощ бяха труден изпит по издръжливост. Въжето непрекъснато се заклиняваше. Всичко беше заскрежено и заледено. Вятърът ни блъскаше непрекъснато. С една дума – преживяхме всичко, което може да те накара да намразиш живота. Или обратното – да те принуди със всички сили да се бориш за него.”

Първоначалните им планове предвиждаха премиера на Серо Торе или Торе Егер (Torre Egger). На място се оказа, че единствената възможност за прокарване на логична линия е приключване на недовършения тур на Бърк и Проктър (Burke and Proctor) от 1981 г. – “East Diedre” (6c/ A4) по източната стена на Серо Торе. Но продължилият безкрайно период на лошо време ги принуди да се насочат към нещо по-лесно. Още повече, че бяха изнесли около 130 кг багаж под стената.

През същия “прозорец”, за който говорят поляците, няколко от най-нашумелите имена в световния алпинизъм обединиха усилията си, за да направят три изкачвания в една серия. Стивън Коуч (Stephen Koch), Дийн Потър (Dean Potter) и Марко Презель (Marko Prezelj) за 40 часа (с малка почивка за хапване) изкатериха Серо Торе (Cerro Torre, 3102 м), като стартираха от най-ниската точка на неговата източна страна. Започнаха от 300-метровата стена на Ел Мочито (El Mochito). После преминаха 500-метровото югозападно ребро на Ел Мочо (El Mocho, 1953 м) по тура на Анкер-Пиола. След това с траверс по леденото било стигнаха до Col de Patience, където започва югозападното ребро на Серо Торе, по което върви т. нар. Compressor Route. По него Коуч, Потър и Презель стигнаха до връхната точка на Серо Торе.

-----------------------------
*Агуя Рафаел (Aguja Rafael, 2482 м) има и още едно име – Агуя Инномината (Aguja Innominata). Досега по скалната игла има прокарани три тура. Първото изкачване въобще през януари 1974 г. е дело на англо-американската свръзка Мартин Бойзън (Martin Boysen), Пол Брейтуейт (Paul Braithwaite), Лио Дикинсън (Leo Dickinson), Дан Рийд (Dan Reid ) и Рик Силвестър (Rick Sylvester) – 450 м, 14 въжета, TD, 5/ 6..

**Агуя Десмочада (Aguja Desmochada, 2650 м) е позната и с френското име Егюйи Тронке (Aiguille Tronquée). На 2 декември 1987 г. свръзката Бридуъл-Дънмайър-Смит изкатерва премиерно “El Cóndor” по южната стена – 500 м, 16 въжета, VI, 6c/ A2, с два бивака.