1502.2006
Специално за www.climbingguidebg.com
Французинът Брюно Койар (Bruno Collard) организира през м. г. експедиция по следите на Ерик Шиптън* из “белите петна” върху картата на Каракорум. Неин начален пункт беше Шимшал (Shimshal), краен – Асколе (Askole). Прочети...: https://www.climbingguidebg.com/modules.php?
Част от придвижването бе по ледника Балторо, като много сериозно внимание беше обърнато на съседните долини. При това бяха установени много големи несъответствия между картите и действителността. На място, където са означени само петхилядници, неочаквано се появи шестхилядник, неотбелязан на нито една карта. В долините Шугераб (Shugerab), Бралду (Braldu) и Сарпо Лаго (Sarpo Laggo) бяха наблюдавани необикновено плашливи диви магарета, наричани “кулани” по тези места – препускащи много бързо и приличащи по-скоро на коне.
В долната част на долината Бралду (Braldu Valley), на мястото, означено на картата като Уали Усчелги (Wali Uschelgi, т. е. “Горните къщи”), бяха открити многобройни пещери. Някои от тях са използвани за погребения на членове на отдавна изчезнало племе. Не бяха правени опити за проникване в тях, но на входа на една участниците забелязаха купчина от човешки кости – но само от горни и долни крайници. Всички останали липсват. Местни пастири разказаха, че в някои от най-труднодостъпните пещери има запазени освен човешки останки и предмети на материалната култура – керамични съдове, оръдия на труда, дори седла. Намерени бяха следи от прекосявания на високите проходи в района от местни жители.
Брюно Койар от години се занимава с изследвания на Северен Пакистан и особено на веригите на Хиндукуш, Хиндурадж и Каракорум. През тази година той планира много по-голяма експедиция с участие на спелеолози, археолози и етнографи.
Юзеф НИКА
-----------------------------------
*Ерик Ърл Шиптън (Eric Earle Shipton, 1907-1977) е една от легендите на хималайския алпинизъм. Роден е на остров Цейлон (днес Шри Ланка). Образованието си получава в Англия. Кариерата му на алпинист започва в Алпите. През 1928 г. се преселва в Кения с намерението да се занимава с отглеждане на кафе. На следващата, 1929 г., прави първо изкачване на Нелион (Nelion Peak, 5188 м) – втория по височина връх в триглавия масив на Маунт Кения (Mount Kenya, останалите два са Батиан, Batian, 5199 м и Ленана, Lenana, 4985 м.
Сред общността на европейците в Кения среща Бил Тилмън (Harold William Tilman, 1898-1977), който става негов близък приятел и почти постоянен партньор по свръзка. На 21 юни 1931 г. с Р. Л. Холдсуърт, Франсис Сидни Смит (1900-1949) и Лева Шерпа прави първо изкачване на Камет (7756 м) в Гархвалските Хималаи (Индия) – по това време най-високият изкачен от хора връх в света. След 1930 г. Шиптън е участник в няколко експедиции на Еверест. През 1933 г. той и Франк Смит предприемат опит за изкачване на Еверест от север и стигат до Първото стъпало (First Step, 27 890 фута или ~8500 м). През 1951 г. е ръководител на знаменитата експедиция, която открива пътя през ледопада Кхумбу, по който е направено първото изкачване на “Третия полюс”. Тогава става първият западен алпинист и изследовател, който прониква в района на Ролвалинг Химал (Rolwaling Himal). Шиптън и Тилмън откриват пътя към Светилището на Нанда Деви (Nanda Devi Sanctuary) през ждрелото Риши Ганга (Rishi Ganga gorge) през 1934 г. Изследвайки долината Барун, дава името Айлънд пик (Island peak, 6165 м, наричан напоследък и Имджа Це, Imja Tse). Техните леки, с малки бюджети експедиции в Гархвалските и Кумаонските Хималаи, които се преливат от сезон в сезон, регистрират алпийски и изследователски постижения, които никога няма да бъдат повторени.
През 1940 г. Ерик Шиптън поема поста консул на Великобритания в Кашгар. При едно от гостуванията на Бил Тилмън двамата правят опит за изкачване на Мустаг Ата (Mustagh Ata, 7546 м) и почти стигат до връхната му точка. Целият си престой в Централна Азия Шиптън използва за изследване на планините в тази част на света. С прекъсвания е на дипломатическа работа и в Унгария, Персия (днешен Иран) и Кунминг (главен град на китайската провинция Юнан, някога важен кръстопът между Тибет, Бирма, Виетнам и Вътрешен Китай – провинция Съчуан).
И в по-късните години на живота си Шиптън остава верен на двете си страсти – пътешествията и писателството. През 50-те години на ХХ век вниманието му привличат планинските райони на Южна Америка и главно Патагония. Прави едно от първите цялостни прекосявания на Южнопатагонското ледено поле (Southern Patagonian Ice Field).
През тазгодишния предмусонен сезон най-малкият му син – Джон Шиптън, който притежава преуспяваща трекинг-агенция, организира експедиция в памет на баща си, която ще направи опит за изкачване на Еверест от север.
Французинът Брюно Койар (Bruno Collard) организира през м. г. експедиция по следите на Ерик Шиптън* из “белите петна” върху картата на Каракорум. Неин начален пункт беше Шимшал (Shimshal), краен – Асколе (Askole). Прочети...: https://www.climbingguidebg.com/modules.php?
Част от придвижването бе по ледника Балторо, като много сериозно внимание беше обърнато на съседните долини. При това бяха установени много големи несъответствия между картите и действителността. На място, където са означени само петхилядници, неочаквано се появи шестхилядник, неотбелязан на нито една карта. В долините Шугераб (Shugerab), Бралду (Braldu) и Сарпо Лаго (Sarpo Laggo) бяха наблюдавани необикновено плашливи диви магарета, наричани “кулани” по тези места – препускащи много бързо и приличащи по-скоро на коне.
В долната част на долината Бралду (Braldu Valley), на мястото, означено на картата като Уали Усчелги (Wali Uschelgi, т. е. “Горните къщи”), бяха открити многобройни пещери. Някои от тях са използвани за погребения на членове на отдавна изчезнало племе. Не бяха правени опити за проникване в тях, но на входа на една участниците забелязаха купчина от човешки кости – но само от горни и долни крайници. Всички останали липсват. Местни пастири разказаха, че в някои от най-труднодостъпните пещери има запазени освен човешки останки и предмети на материалната култура – керамични съдове, оръдия на труда, дори седла. Намерени бяха следи от прекосявания на високите проходи в района от местни жители.
Брюно Койар от години се занимава с изследвания на Северен Пакистан и особено на веригите на Хиндукуш, Хиндурадж и Каракорум. През тази година той планира много по-голяма експедиция с участие на спелеолози, археолози и етнографи.
Юзеф НИКА
-----------------------------------
*Ерик Ърл Шиптън (Eric Earle Shipton, 1907-1977) е една от легендите на хималайския алпинизъм. Роден е на остров Цейлон (днес Шри Ланка). Образованието си получава в Англия. Кариерата му на алпинист започва в Алпите. През 1928 г. се преселва в Кения с намерението да се занимава с отглеждане на кафе. На следващата, 1929 г., прави първо изкачване на Нелион (Nelion Peak, 5188 м) – втория по височина връх в триглавия масив на Маунт Кения (Mount Kenya, останалите два са Батиан, Batian, 5199 м и Ленана, Lenana, 4985 м.
Сред общността на европейците в Кения среща Бил Тилмън (Harold William Tilman, 1898-1977), който става негов близък приятел и почти постоянен партньор по свръзка. На 21 юни 1931 г. с Р. Л. Холдсуърт, Франсис Сидни Смит (1900-1949) и Лева Шерпа прави първо изкачване на Камет (7756 м) в Гархвалските Хималаи (Индия) – по това време най-високият изкачен от хора връх в света. След 1930 г. Шиптън е участник в няколко експедиции на Еверест. През 1933 г. той и Франк Смит предприемат опит за изкачване на Еверест от север и стигат до Първото стъпало (First Step, 27 890 фута или ~8500 м). През 1951 г. е ръководител на знаменитата експедиция, която открива пътя през ледопада Кхумбу, по който е направено първото изкачване на “Третия полюс”. Тогава става първият западен алпинист и изследовател, който прониква в района на Ролвалинг Химал (Rolwaling Himal). Шиптън и Тилмън откриват пътя към Светилището на Нанда Деви (Nanda Devi Sanctuary) през ждрелото Риши Ганга (Rishi Ganga gorge) през 1934 г. Изследвайки долината Барун, дава името Айлънд пик (Island peak, 6165 м, наричан напоследък и Имджа Це, Imja Tse). Техните леки, с малки бюджети експедиции в Гархвалските и Кумаонските Хималаи, които се преливат от сезон в сезон, регистрират алпийски и изследователски постижения, които никога няма да бъдат повторени.
През 1940 г. Ерик Шиптън поема поста консул на Великобритания в Кашгар. При едно от гостуванията на Бил Тилмън двамата правят опит за изкачване на Мустаг Ата (Mustagh Ata, 7546 м) и почти стигат до връхната му точка. Целият си престой в Централна Азия Шиптън използва за изследване на планините в тази част на света. С прекъсвания е на дипломатическа работа и в Унгария, Персия (днешен Иран) и Кунминг (главен град на китайската провинция Юнан, някога важен кръстопът между Тибет, Бирма, Виетнам и Вътрешен Китай – провинция Съчуан).
И в по-късните години на живота си Шиптън остава верен на двете си страсти – пътешествията и писателството. През 50-те години на ХХ век вниманието му привличат планинските райони на Южна Америка и главно Патагония. Прави едно от първите цялостни прекосявания на Южнопатагонското ледено поле (Southern Patagonian Ice Field).
През тазгодишния предмусонен сезон най-малкият му син – Джон Шиптън, който притежава преуспяваща трекинг-агенция, организира експедиция в памет на баща си, която ще направи опит за изкачване на Еверест от север.
Добави коментар