0602.2006
Известният американски алпинист и изследовател на полярните райони Майк Либецки (Mike Libecki) изкачи соло девствена скална кула в Антарктида, разположена на Земята на Кралица Мод (Dronning Maud Land – норвежки, Queen Maud Land – анг.) и нарече Уиндмил Спайър (Windmill Spire).
Либецки пристигна на Белия континент в началото на декември – т. е. през пролетта в Южното полукълбо. До района, който го интересуваше, стигна със самолет. Разстоянието, което го отделяше от най-близката изследователска станция, беше 160 км. Първоначалната му цел беше недокоснат от човешка ръка скален бастион. Той започна катерене, но четири въжета преди връхната точка се отказа – скалите бяха силно ерозирали и крайно опасни.
Тогава се премести в района на Windmill Spire. След 12 дни бе на върха. На участъците, изкатерени без използване на изкуствени опорни точки (широки пукнатини), Майк получи леки измръзвания на пръстите на краката. Може би затова премиерният му тур е наречен “Frozen Tears” (”Вледенени сълзи”). Трудността му е 5.10 A3. Седмица преди тръгването за дома, след 5 седмици сред бялата пустош, той успя да стигне до върха на първоначалната си цел – но не по стената, а по дълго ребро от обратната страна.
Името на Майк Либецки получи широка популярност, след като през лятото на 2003/ 2004 г. в Южното полъкълбо (съответстващо на нашата зима) той и сънародникът му Джош Хелинг (Josh Helling) прокараха премиерно big wall маршрут в района на Земята на Кралица Мод. Тогавашната им експедиция продължи два месеца. Две седмици от тях бяха посветени на оборудване на портативна метеорологична станция и на обиколка със ски на планинската верига Орвин Фйела (Orvin Fjella) – безброй гранитни игли и кули, израстващи от леденото море.
В крайна сметка Либецки и Хелинг се насочиха към 600-метровата западна стена на Фенрис или Фенрир (Fenris, Fenrir). За 16 дни прокараха тур от 14 въжета. Първото, непосредствено над бергшрунда, преминато от Хелинг, е A4 (той не използва спитове). Теренът нагоре се характеризира основно с цепнатини от типа offwidth и камини с трудност 5.10 (VI+) и повече. Много често водачът в свръзката – въпреки ниските температури – трябваше да обува еспадрили. Двамата бяха на върха на 15 януари 2004 г.
В подготовка за тогавашното си посещение на Антарктида, в края на 2003 г., Майк Либецки бе в Гренландия и стигна до най-далечните, най-дивите и най-недостъпните фиорди в югоизточното крайбрежие на острова, там, където вече имаше солово премиерно изкачване по една от най-големите стени. Този път го придружаваха постоянният му партньор Шиничи Сакамото (Shinichi Sakamoto) и фотографът-алпинист Джон Бърчъм (John Burcham). Тримата изкачиха един безименен девствен връх и го кръстиха на името на малката дъщеричка на Майк – Кралица Лилиана (Mount Queen Lilliana). Маршрутът им следва 1500-метрово ребро. Той пък получи името “Way of the Banjo” (IV 5.10) – заради брата на Майк, много известен изпълнител на банджо, който беше шеф на базовия лагер. За да стигнат основата на стената, Либецки, Сакамото и Бърчъм трябваше да плават 45 часа с малка лодка от селището Тасиилак (Tasiilaq). По пътя те имаха възможност да надникнат във вътрешността на четири фиорда. По този повод Майк писа: “… стените и кулите, които видях бяха наистина огромни…”
------------------------------
* Земята на Кралица Мод (Dronning Maud Land or Queen Maud Land) е част от Антарктида, разположена между ледниците Стенкоумб-Уилс (Stancomb-Wills Glacier, 20° западна дължина) и Шинън (Shinnan Glacier, на 44° 38’ източна дължина). Наречена е така от Роалд Амундсен на 14 декември 1911 г. в чест на тогавашната норвежка кралица Мод. Площта й е около 2 500 000 кв. км и е почти изцяло покрита с антарктически шелфов лед. Най-високата й точка е планината Исаксен (Isachsen Mountain, 3425 м или 11 237фута). Последната научно-изследователска станция на Земята на Кралица Мод бе открита през 2005 г. Тя е на Норвегия . Носи името “Трол” (“Troll”). Има уникално разположение – изцяло върху скален терен (за разлика от останалите станции, които са върху лед), на 250 км навътре от ръба на шелфовия ледник. Притежава 3000-метрова писта, на която могат да кацат и най-големи самолети. Открита бе от настоящата Кралица на Норвегия – Соня (Dronning Sonja, Queen Sonja), съпругата на норвежкия крал Харалд V (Harald V of Norway). Тя стана и първата коронована особа, която стъпва на Ледения континент.
Либецки пристигна на Белия континент в началото на декември – т. е. през пролетта в Южното полукълбо. До района, който го интересуваше, стигна със самолет. Разстоянието, което го отделяше от най-близката изследователска станция, беше 160 км. Първоначалната му цел беше недокоснат от човешка ръка скален бастион. Той започна катерене, но четири въжета преди връхната точка се отказа – скалите бяха силно ерозирали и крайно опасни.
Тогава се премести в района на Windmill Spire. След 12 дни бе на върха. На участъците, изкатерени без използване на изкуствени опорни точки (широки пукнатини), Майк получи леки измръзвания на пръстите на краката. Може би затова премиерният му тур е наречен “Frozen Tears” (”Вледенени сълзи”). Трудността му е 5.10 A3. Седмица преди тръгването за дома, след 5 седмици сред бялата пустош, той успя да стигне до върха на първоначалната си цел – но не по стената, а по дълго ребро от обратната страна.
Името на Майк Либецки получи широка популярност, след като през лятото на 2003/ 2004 г. в Южното полъкълбо (съответстващо на нашата зима) той и сънародникът му Джош Хелинг (Josh Helling) прокараха премиерно big wall маршрут в района на Земята на Кралица Мод. Тогавашната им експедиция продължи два месеца. Две седмици от тях бяха посветени на оборудване на портативна метеорологична станция и на обиколка със ски на планинската верига Орвин Фйела (Orvin Fjella) – безброй гранитни игли и кули, израстващи от леденото море.
В крайна сметка Либецки и Хелинг се насочиха към 600-метровата западна стена на Фенрис или Фенрир (Fenris, Fenrir). За 16 дни прокараха тур от 14 въжета. Първото, непосредствено над бергшрунда, преминато от Хелинг, е A4 (той не използва спитове). Теренът нагоре се характеризира основно с цепнатини от типа offwidth и камини с трудност 5.10 (VI+) и повече. Много често водачът в свръзката – въпреки ниските температури – трябваше да обува еспадрили. Двамата бяха на върха на 15 януари 2004 г.
В подготовка за тогавашното си посещение на Антарктида, в края на 2003 г., Майк Либецки бе в Гренландия и стигна до най-далечните, най-дивите и най-недостъпните фиорди в югоизточното крайбрежие на острова, там, където вече имаше солово премиерно изкачване по една от най-големите стени. Този път го придружаваха постоянният му партньор Шиничи Сакамото (Shinichi Sakamoto) и фотографът-алпинист Джон Бърчъм (John Burcham). Тримата изкачиха един безименен девствен връх и го кръстиха на името на малката дъщеричка на Майк – Кралица Лилиана (Mount Queen Lilliana). Маршрутът им следва 1500-метрово ребро. Той пък получи името “Way of the Banjo” (IV 5.10) – заради брата на Майк, много известен изпълнител на банджо, който беше шеф на базовия лагер. За да стигнат основата на стената, Либецки, Сакамото и Бърчъм трябваше да плават 45 часа с малка лодка от селището Тасиилак (Tasiilaq). По пътя те имаха възможност да надникнат във вътрешността на четири фиорда. По този повод Майк писа: “… стените и кулите, които видях бяха наистина огромни…”
------------------------------
* Земята на Кралица Мод (Dronning Maud Land or Queen Maud Land) е част от Антарктида, разположена между ледниците Стенкоумб-Уилс (Stancomb-Wills Glacier, 20° западна дължина) и Шинън (Shinnan Glacier, на 44° 38’ източна дължина). Наречена е така от Роалд Амундсен на 14 декември 1911 г. в чест на тогавашната норвежка кралица Мод. Площта й е около 2 500 000 кв. км и е почти изцяло покрита с антарктически шелфов лед. Най-високата й точка е планината Исаксен (Isachsen Mountain, 3425 м или 11 237фута). Последната научно-изследователска станция на Земята на Кралица Мод бе открита през 2005 г. Тя е на Норвегия . Носи името “Трол” (“Troll”). Има уникално разположение – изцяло върху скален терен (за разлика от останалите станции, които са върху лед), на 250 км навътре от ръба на шелфовия ледник. Притежава 3000-метрова писта, на която могат да кацат и най-големи самолети. Открита бе от настоящата Кралица на Норвегия – Соня (Dronning Sonja, Queen Sonja), съпругата на норвежкия крал Харалд V (Harald V of Norway). Тя стана и първата коронована особа, която стъпва на Ледения континент.
Добави коментар