“Няма никакъв шанс за намирането на Жан-Кристоф Лафай жив – пише вчерашният брой на “Le Monde” в статията “Plus d'espoir pour Jean-Christophe Lafaille”. – Хеликоптерът кацна в базовия лагер на 5300 м и намери там трима шерпи, които нямат контакт с алпиниста, изнервени и уплашени от това, че не се връща.

Машината се издигна нагоре и няколко пъти прелетя над класическия маршрут. По него се виждаха лагерите, изградени от Жан-Кристоф – също така и палатката на премката Макалу-Ла. Никъде не бяха забелязани следи от живот. “Ако алпинистът беше жив – казват негови приятели, би чул хеликоптера и би дал някакъв знак. Но това си е чиста теория – изминаха пет дни, температурите над 7000 м стигат до минус 30 градуса по Целзий, а вятърът духа със скорост 40-60 км/ час. При тия условия и при понижено налягане изчерпването на жизнените сили настъпва много бързо, а за смъртта са решителни само няколко часа…”

Вестникът припомня, че във Франция всички алпинисти, които имат претенциите да са майстори на хималаизма и притежават огромен опит (“himalaiste français le plus expérimenté”), един по един остават завинаги в планината. Могат да бъдат приведени имената на Лилиан и Морис Барар (Lilianne et Morrice Barrard) – на K-2 (8611 м) през 1986 г., Пиер Бежен (Pierre Béghin) – на Анапурна (8091 м) през 1992 г., Беноа Шаму (Benoit Chamoux) – на Кангчендзьонга (8586 м) през 1995 г., Ерик Ескофие (Eric Escoffier) – на Броуд пик (8047 м) през 1998 г., Шантал Модюи (Chantal Mauduit) – на Дхаулагири (8167 м) през 1998 и др. Телата на повечето от тях не са намерени…

“Хеликоптерът евакуира двама шерпи. Третият – готвачът Анг Сера, остана. Там той ще чака пристигането на Катя Лафай, която пътува за Катманду. Тя иска да се прости със съпруга си там, на място и собственоръчно да изгради малък чортен в негова памет. В алпинизма се случват чудеса, но в този случай никой не разчита на чудо” – завършва “Le Monde”.