В събота, 28 януари 2006 г., с Мишо Михайлов открихме още един лед близо до големия водопад Скакля край Бов. Слънцето го огрява само за час/два в този сезон и вероятно замръзва винаги когато е замръзнал и големия водопад.

Всъщност бяхме се насочили към Скакля, но по пътя видяхме този лед, който ни впечатли, и след като на другия имаше доста хора и можеше да си пречим, решихме да видим какво представялва "откритието" ни (е, може и други да са го откривали преди но не сме чули:-). Не става дума за леда, който някои хора са виждали да се образува при чешмата при характерната отбивка от пътя. Тази година там не видяхме и 1 метър лед - явно чешмата е пресъхнала.

Снимка Николай ПетковИнтересно е, че през лятото може би това не е типичен водопад, защото отгоре няма дере или поток. Как замръзва тогава? Просто над него има голяма мочурлива площ, която представлява стръмен треволяк, където водата извира на една площ може би 15x30 метра (по-нагоре няма вода - има ливади на тераси и това е село или махала Селище, малко преди Заселе). От това мочурливо място се стичат малки вадички и формират леда. А той е на доста широк фронт. Сега бяха замръзнали три езика, и трите ставаха за катерене - ние катерихме средния и десния като се гледа срещу леда. Горната част на леда се намира на 800 мнв, малко под нивото на водопада Скакля, на който горната част е на 850 мнв и е 1.1 км по нататък по права линия, в съседното дере на планината (за него се подхожда от центъра на Заселе). За този лед, да го наречем "Мочурите"*, се тръгва между къщите на махалата Селище (Заселе е след около 2 км). Тук отдясно на пътя има един "Смесен магазин", представляващ ниска схлупена постройка, вероятно никога не работи. След 50-100 метра, преди характерна къща боядисана в зелено и бяло, се тръгва надолу през терасите - тук е единственото неоградено място където се минава без да се влиза в двор (все пак е частна собственост, защото е терасирано и се обработва). Хубаво е преди това водопада да е видян къде е точно - това става като се спре няколко завоя по-рано. До леда се слиза за 5-6 мин около 70 метра денивелация. Като се стигне до мочурливото място, отляво и отдясно има дървета от които може да се спусне рапел.

За най-лявата колона нямахме време, тя може би е най-дълга. Като цяло отвесната част е 25 метра, а на места до 30. Средния ръкав е колона, почти висулка, и е около WI6-, а десния WI5. Леда беше здрав, не беше мокро или разтечен, но шуплест и с множество форми, труден за осигуряване. В горната част изтънява, прилепва се към тревния склон и кънти. Там откъдето катерихме има пояс и нещо като пътечка, надолу има още около 40-50 метра лед, но е доста по-полегнал.

Николай Петков

PS. Миналата седмица катерихме водопада Боров камък над Згориград във Врачанския балкан. Беше перфектен, предполагам че и сега е в добро състояние. В скоро време ще се опитам да напиша описание за достигането му.
В допълнение Христо Христов (Ицо от Еделвайс) каза че е катериал още "нови" водопади, за които се надявам да подаде информация - единия е до Бов от другата страна на реката.

-------------------------
* Бабите в селото говореха с пренебрежение за този "водопад", вероятно имайки пред вид дебита на водата и сравнявайки го с близкия и известен Скакля, и най-вероятно няма име. Той и не се вижда почти от никъде, само от завоите на пътя, но съвсем рядко поради дърветата и храсталака край пътя. Все пак ще питаме някой ден още баби от селото за името на водопада или местността.


Снимка Николай Петков

Снимка Николай Петков