1501.2006
Една легендарна фигура напусна този свят след пълноценен, богат и необикновен житейски път. Но духът остава! Хайнрих Харер и времето му заслужават още много редове и размисли. Този текст е допълнение към появилия се на сайта материал преди няколко дни.
Хайнрих Харер - знаменитият алпинист, писател, пътешественик, учител и приятел на Негово Преосвещенство, сегашния, четиринадесети по ред Далай Лама, изследовател на непознати места и култури, непреклонен борец за правото на хората за свобода и достойнство, е роден на 6 юли 1912 г. в Хютенберг (Hüttenberg), в австрийската област Каринтия (Kärnten), в семейството на пощенски служител.
От най-ранните си години мечтае за далечни пътешествия и се стреми да изпита вкуса на приключенията и постиженията на границата на човешките възможности. Следва (1933-1938 г.) география и спорт в Университета на Грац. Неговите спортни увлечения - първоначално много широки - постепенно се свеждат до две дисциплини. И двете тясно свързани с планината - ски и алпинизъм. През февруари 1936 г. е участник IV Зимни олимпийски игри в Гармиш-Партенкирхен (Garmisch-Partenkirchen), в Баварските Алпи, на които своя дебют правят алпийските дисциплини. Той стартира в алпийската комбинация, която тогава се състои от слалом и спускане. Олимпийският опит и упоритите тренировки му позволяват през 1937 г. да стане световен студентски шампион в спускането и да печели победи в многобройни стартове. Пак през 1937 г. поема поста треньор на австрийския национален отбор-жени по ски алпийски дисциплини.
Хайнрих Харер става известен с първото изкачване по Северната стена на Айгер (3970 м) в Бернските Алпи (Berner Oberland). Той преминава стената заедно с Андерл Хекмайр (Anderl Heckmair), Фриц Каспарек (Fritz Kasparek) и Лудвиг Фьорг (Ludwig Vorg) от 21 до 24 юли 1938 г. Но неговите алпийски постижения не се изчерпват само с преодоляването на знаменитата "Mordwand" (игра на думи: Nordwand - Северната стена, Mordwand - Стената на смъртта, немски). Хайнрих Харер има в актива си изкачвания на 600 тура, между които редица премиери - като например северозападната стена на Терца Торе ди Села [Terza Torre di Sella, 2696 м, Доломитите, групата Села (Sella)] заедно с Х. Файертаг (H. Feiertag) на 15 август1934 г., 600-метровата южна стена на Громаншпице [Grohmannspitze, 3126 м, Доломитите, групата Сасо Лунго (Sasso Lungo)], на 6 юли 1936 г., с К. Валенфелс (K. Wallenfels).
Но е факт, че тъкмо изкачването на Северната стена на Айгер му позволява да бъде причислен към кръга на най-забележителните алпинисти от края на 30-те години на ХХ век. De facto то открива пред него възможността да тръгне към най-високите планини и се превръща в своеобразен атестат, позволяващ включване в състава на немската експедиция на Нанга Парбат (Nanga Parbat, 8125 м) в Западните Хималаи, наричан "Немската съдбовна планина" и "Планината-убиец на немски говорещи алпинисти".
Експедицията действа през лятото на 1939 г. и избухването на Втората световна война я заварва в Карачи, на територията на тогавашна Индия, която е британска колония. Ръководителят Петер Ауфшнайтер (Peter Aufschnaiter) и участниците Кутц Хикен (Kutz Chicken), Ханс Лобенхофер (Hans Lobenhoffer) и Хайнрих Харер очакват кораба, който трябва да ги превози до Европа. Но са арестувани от английските власти*. Четиримата са интернирани и затворени в лагера за военнопленници в Ахмеднагар (Ahmednagar), близо до Бомбай. След това са последователно премествани в Деодали (Deodali) и Дехра Дун (Dehra-Dun), в подножието на Хималаите, където се намира най-големият пленнически лагер. Известно време в Ахмеднагар прекарват също така Херберт Пайдар (Herbert Paidar) и Лудвиг Шмадерер (Ludwig Schmaderer), които в началото на септември 1939 г. се връщат от Сиким*.
Мечтаейки за свобода, още от момента на арестуването си Хайнрих Харер започва да прави опити за измъкване от британския плен. Успех има едва бягството през високите хималайски проходи, предприето с Петер Ауфшнайтер през 1944 г. След близо две години митарства (21 месеца, 2000 км пеша и преодоляване на над 50 прохода с височина 5000 м)**, през януари 1946 г. двамата се добират до свещения град Лхаса - столицата на Тибет. Те не само получават разрешение да останат в "Забраненото кралство", което прави всички опити да запази суверенитета и изолацията си от външния свят и не желае посещения на никакви чужденци, но и спечелват симпатията и уважението на местните хора. По време на престоя си в Азия двамата успяват да научат хинди, непали и тибетски език.
Нещо повече - Хайнрих Харер става учител, приятел и доверен съветник на младия Далай Лама Тензин Гиятсо - четиринадесетото въплъщение на Ченрези, Краля-Бог, владетеля на Тибет. Харер е принуден да напусне втората си родина - Тибет, през 1951 г., след окупацията й от комунистически Китай.
След връщането си в Европа Хайнрих Харер почти 30 години живее в Лихтенщайн. Желаейки да се отблагодари на тибетците за гостоприемството им, той се ангажира с популяризация на културата и изкуството на загубилата своята независимост страна, а така също с борбата на тибетския народ за свобода. По това време написва знаменитата си книга "Седем години в Тибет". Тя е не само разказ за преживяванията му в двора на Далай Лама, но и за зверствата на окупаторите. Организира изложби за Тибет, а постъпленията от тях предоставя на тибетските бежанци. На една от тях, проведена във Вадуц - столицата на Лихтенщайн, пристига самият Далай Лама.
Верен на своята приключенска и изследователска страст, Хайнрих Харер не спира да пътешества след връщането си в Европа от Тибет. През 1953 г. посещава Южна Америка и стъпва на девствения Аусангате (Ausangate, 6380 м) в Кордилера Вилканота (Cordillera Vilcanota), Перу. На следващата прави няколко първи изкачвания на трудни върхове в Аляска - Маунт Дръм (Mount Drum, 3661 м) с Джордж Шалър (George Shaller) и Кийт Харт (Keith Hart), а така също на Маунт Хънтър (Mount Hunter, 4442 м) и Маунт Дебора (Mount Deborah, 3761 м) със знаменития американски алпинист Фред Беки (Fred Beckey) и Хенри Мейбом (Henry Meybohm). През 1957 г. е в Африка, където изследва масива на Рувензори или "Лунните планини".
Но най-трудна и най-опасна се оказва експедицията му в Папуа-Нова Гвинея през януари 1962 г. Нейна цел е първо изкачване на открития през 1936 г. в т. нар. Снежни планини най-висок връх на Австралия и Океания - Карстенз Пирамид, или Ириан Джайя, или Пунчак Джайя (Carstensz Pyramide, Irian Jaya, Puncak Jaya, 4884 или 5030 м), носил известно време и името на бившия индонезийски президент Сукарно (Mount Sukarno). Хайнрих Харер и партньорите му стъпват първи на Карстенз, а така също правят още 30 премиерни изкачвания. На връщане Харер на два пъти като по чудо избягва смъртта - веднъж пада от прага на 20-метров водопад, докато снима филм за експедицията, втори път групата му пропуска самолета, с който трябва да лети до Индия и който претърпява катастрофа…
Но това не го спира да организира нови експедиции. При следващата, през 1964 г., посещава платото Мато Гросо (Mato Grosso) в Бразилия, където открива изворите на един от най-големите десни притоци на Амазонка - Рио Ксингу (Rio Xingu), с дължина 1979 км и водосборен басейн от 531 250 кв. км. Периодът 1965-1982 г. му носи експедиции в Хималаите, Амазония, Френска Гвиана, Африка, Тибет, на остров Борнео. Също така прави изследвания на намиращите в Бенгалския залив и принадлежащи на Индия Андамански острови (Andaman Islands), като специално внимание отделя на островите Сентинъл (Sentinel Islands).
През 1964 г. Хайнрих Харер получава от президента на Република Австрия титлата "Почетен професор" за цялостната си изследователска дейност. През 1992 г. е удостоен с изключително рядко връчвания почетен медал на елитарния American Explorer's Club, чиито членове са личности като Тур Хейердал (Thor Heyerdahl), Нийл Армстронг (Neil Armstrong), Сър Едмънд Хилари (Edmund Hillary), Райнхолд Меснер (Reinhold Messner), Сър Крис Бонигтън (Chris Bonington).
За Айгер, за приключенията си в Азия и за пътешествията си по света Хайнрих Харер е написал над 20 книги, които са непрекъснато преиздавани и превеждани на други езици. Най-известни са "Sieben Jahre in Tibet" ("Седем години в Тибет", 1954), "Die weisse Spinne. Die Geschichte der Eiger-Nordwand" ("Белият паяк. Историята на Северната стена на Айгер", 1961), а така също "Ich komme aus der Steinzeit - Ewiges Eis im Dschungel der Sudsee" ("Аз идвам от каменната ера - древен лед сред джунглите на южното море", 1963). През 2002 г. направи равносметка на богатия си житейски път с автобиографията "Mein Leben" ("Моят живот").
В средата на 80-те години на ХХ век Хайнрих Харер издава една много интересна, но слабо позната - в сравнение с изброените по-горе бестселъри - книга. Нейното заглавие е “Wiedersehen mit Tibet” ("Отново в Тибет"). Повод за нея е повторното му посещение в "Забраненото кралство". В началото на 80-те той се включва в една от първите организирани туристически групи, след официалното "отваряне" на Тибет за посещения от чужденци. За голямо учудване получава виза от китайските власти, които отлично знаят кой е, и са отлично информирани за връзките му с Далай Лама. Разбира се, целият му престой преминава под зоркото око на китайските специални служби.
Харер и Далай лама през юли 2005 г. във Wiesbaden
В книгата си Харер разказва за промените в Лхаса след 30 г. китайска окупация и преди всичко за съдбата за мнозина от героите на първата му книга - "Седем години в Тибет", част от които са и герои на едноименния филм на Жан-Жак Ано от 1997 г. В това свое произведение Хайнрих Харер за първи път споменава за съдбата на своя партньор по време на тибетското приключение Петер Ауфшнайтер (Peter Aufschnaiter). Будещият симпатия герой на филма, интерпретиран от актьора Дейвид Тюлис (David Thewlis), действително се оженва за тибетка и остава да живее в Тибет. През 1959 г. го напуска нелегално, с групата на Далай Лама, след като китайските войски смазват въстанието от 10 март с. г. Заселва се в Непал, където през 60-те години е един от най-известните хроникьори на хималайските експедиции, предшественик на Елизабет Хоули (Elizabeth Hawley). От средата на 60-те години на ХХ век Петер Ауфшнайтер всяко лято се връща в родния си Китцбюел. Но приетото по-рано, заради професионалната му дейност, непалско гражданство му създава много и неочаквани проблеми с австрийските гранични власти, чиито "добродетели" са описани още от Ярослав Хашек в "Приключенията на добрия войник Швейк". Те многократно го връщат от границата заради "нередовна" австрийска виза, знаейки много добре кой е Петер Ауфшнайтер. Последното му посещение в родината е през 1971 г…
През 1992 г. Далай Лама открива тържествено Музея ("Heinrich-Harrer-Museum"), който събира тибетските и всички останали колекции на Хайнрих Харер в родния му град Хютенберг (Hüttenberg) - 4000 експоната и 100 000 снимки и документи! Там има будистка молитвена зала и поклонническа пътека, благословени лично от Далай Лама при двете му посещения му в Музея (1992 и 2002 г.).
Хайнрих Харер беше един от най-известните австрийци. По повод кончината му премиерът на Австрия Волфганг Шюсел каза: "нашата страна и алпинизмът загубиха една от най-ярките си личности." А президентът на Републиката Хайнц Фишер добави: "отиде си един посланик на мира и на сближаването и съвместното съществуване на различните религии."
И все пак - както казахме в началото - духът остава.
Кирил Досков, Париж
Петър Атанасов, София
-----------------------------------------
*След като Германия напада Полша на 22 юли 1939 г., Англия й обявява война и без да са започнали военни действия, разглежда всичките й граждани като представители на неприятелска сила.
**Херберт Пайдар (Herbert Paidar) и Лудвиг Шмадерер (Ludwig Schmaderer) са участници в знаменитата експедиция на "Тримата мюнхенци" заедно с Ернст Гроб (Ernst Grob) и на 27 и 29 май 1939 г. правят първи изкачвания на Непал пик (7180 м) и Тент пик (Tent Peak, 7365 м).
***Любопитен детайл от биографиите на Хайнрих Харер и Петер Ауфшнайтер е фактът, че на базата на видяното по време на дългото странстване правят едно от първите описания на Шиша Пангма (8013 м) и първите скици на масива, който е забелязан най-напред от участниците в първата британска експедиция на Еверест през 1921 г.
Хайнрих Харер - знаменитият алпинист, писател, пътешественик, учител и приятел на Негово Преосвещенство, сегашния, четиринадесети по ред Далай Лама, изследовател на непознати места и култури, непреклонен борец за правото на хората за свобода и достойнство, е роден на 6 юли 1912 г. в Хютенберг (Hüttenberg), в австрийската област Каринтия (Kärnten), в семейството на пощенски служител.
От най-ранните си години мечтае за далечни пътешествия и се стреми да изпита вкуса на приключенията и постиженията на границата на човешките възможности. Следва (1933-1938 г.) география и спорт в Университета на Грац. Неговите спортни увлечения - първоначално много широки - постепенно се свеждат до две дисциплини. И двете тясно свързани с планината - ски и алпинизъм. През февруари 1936 г. е участник IV Зимни олимпийски игри в Гармиш-Партенкирхен (Garmisch-Partenkirchen), в Баварските Алпи, на които своя дебют правят алпийските дисциплини. Той стартира в алпийската комбинация, която тогава се състои от слалом и спускане. Олимпийският опит и упоритите тренировки му позволяват през 1937 г. да стане световен студентски шампион в спускането и да печели победи в многобройни стартове. Пак през 1937 г. поема поста треньор на австрийския национален отбор-жени по ски алпийски дисциплини.
Хайнрих Харер става известен с първото изкачване по Северната стена на Айгер (3970 м) в Бернските Алпи (Berner Oberland). Той преминава стената заедно с Андерл Хекмайр (Anderl Heckmair), Фриц Каспарек (Fritz Kasparek) и Лудвиг Фьорг (Ludwig Vorg) от 21 до 24 юли 1938 г. Но неговите алпийски постижения не се изчерпват само с преодоляването на знаменитата "Mordwand" (игра на думи: Nordwand - Северната стена, Mordwand - Стената на смъртта, немски). Хайнрих Харер има в актива си изкачвания на 600 тура, между които редица премиери - като например северозападната стена на Терца Торе ди Села [Terza Torre di Sella, 2696 м, Доломитите, групата Села (Sella)] заедно с Х. Файертаг (H. Feiertag) на 15 август1934 г., 600-метровата южна стена на Громаншпице [Grohmannspitze, 3126 м, Доломитите, групата Сасо Лунго (Sasso Lungo)], на 6 юли 1936 г., с К. Валенфелс (K. Wallenfels).Но е факт, че тъкмо изкачването на Северната стена на Айгер му позволява да бъде причислен към кръга на най-забележителните алпинисти от края на 30-те години на ХХ век. De facto то открива пред него възможността да тръгне към най-високите планини и се превръща в своеобразен атестат, позволяващ включване в състава на немската експедиция на Нанга Парбат (Nanga Parbat, 8125 м) в Западните Хималаи, наричан "Немската съдбовна планина" и "Планината-убиец на немски говорещи алпинисти".
Експедицията действа през лятото на 1939 г. и избухването на Втората световна война я заварва в Карачи, на територията на тогавашна Индия, която е британска колония. Ръководителят Петер Ауфшнайтер (Peter Aufschnaiter) и участниците Кутц Хикен (Kutz Chicken), Ханс Лобенхофер (Hans Lobenhoffer) и Хайнрих Харер очакват кораба, който трябва да ги превози до Европа. Но са арестувани от английските власти*. Четиримата са интернирани и затворени в лагера за военнопленници в Ахмеднагар (Ahmednagar), близо до Бомбай. След това са последователно премествани в Деодали (Deodali) и Дехра Дун (Dehra-Dun), в подножието на Хималаите, където се намира най-големият пленнически лагер. Известно време в Ахмеднагар прекарват също така Херберт Пайдар (Herbert Paidar) и Лудвиг Шмадерер (Ludwig Schmaderer), които в началото на септември 1939 г. се връщат от Сиким*.
Мечтаейки за свобода, още от момента на арестуването си Хайнрих Харер започва да прави опити за измъкване от британския плен. Успех има едва бягството през високите хималайски проходи, предприето с Петер Ауфшнайтер през 1944 г. След близо две години митарства (21 месеца, 2000 км пеша и преодоляване на над 50 прохода с височина 5000 м)**, през януари 1946 г. двамата се добират до свещения град Лхаса - столицата на Тибет. Те не само получават разрешение да останат в "Забраненото кралство", което прави всички опити да запази суверенитета и изолацията си от външния свят и не желае посещения на никакви чужденци, но и спечелват симпатията и уважението на местните хора. По време на престоя си в Азия двамата успяват да научат хинди, непали и тибетски език.
Нещо повече - Хайнрих Харер става учител, приятел и доверен съветник на младия Далай Лама Тензин Гиятсо - четиринадесетото въплъщение на Ченрези, Краля-Бог, владетеля на Тибет. Харер е принуден да напусне втората си родина - Тибет, през 1951 г., след окупацията й от комунистически Китай.
След връщането си в Европа Хайнрих Харер почти 30 години живее в Лихтенщайн. Желаейки да се отблагодари на тибетците за гостоприемството им, той се ангажира с популяризация на културата и изкуството на загубилата своята независимост страна, а така също с борбата на тибетския народ за свобода. По това време написва знаменитата си книга "Седем години в Тибет". Тя е не само разказ за преживяванията му в двора на Далай Лама, но и за зверствата на окупаторите. Организира изложби за Тибет, а постъпленията от тях предоставя на тибетските бежанци. На една от тях, проведена във Вадуц - столицата на Лихтенщайн, пристига самият Далай Лама.
Верен на своята приключенска и изследователска страст, Хайнрих Харер не спира да пътешества след връщането си в Европа от Тибет. През 1953 г. посещава Южна Америка и стъпва на девствения Аусангате (Ausangate, 6380 м) в Кордилера Вилканота (Cordillera Vilcanota), Перу. На следващата прави няколко първи изкачвания на трудни върхове в Аляска - Маунт Дръм (Mount Drum, 3661 м) с Джордж Шалър (George Shaller) и Кийт Харт (Keith Hart), а така също на Маунт Хънтър (Mount Hunter, 4442 м) и Маунт Дебора (Mount Deborah, 3761 м) със знаменития американски алпинист Фред Беки (Fred Beckey) и Хенри Мейбом (Henry Meybohm). През 1957 г. е в Африка, където изследва масива на Рувензори или "Лунните планини".
Но най-трудна и най-опасна се оказва експедицията му в Папуа-Нова Гвинея през януари 1962 г. Нейна цел е първо изкачване на открития през 1936 г. в т. нар. Снежни планини най-висок връх на Австралия и Океания - Карстенз Пирамид, или Ириан Джайя, или Пунчак Джайя (Carstensz Pyramide, Irian Jaya, Puncak Jaya, 4884 или 5030 м), носил известно време и името на бившия индонезийски президент Сукарно (Mount Sukarno). Хайнрих Харер и партньорите му стъпват първи на Карстенз, а така също правят още 30 премиерни изкачвания. На връщане Харер на два пъти като по чудо избягва смъртта - веднъж пада от прага на 20-метров водопад, докато снима филм за експедицията, втори път групата му пропуска самолета, с който трябва да лети до Индия и който претърпява катастрофа…
Но това не го спира да организира нови експедиции. При следващата, през 1964 г., посещава платото Мато Гросо (Mato Grosso) в Бразилия, където открива изворите на един от най-големите десни притоци на Амазонка - Рио Ксингу (Rio Xingu), с дължина 1979 км и водосборен басейн от 531 250 кв. км. Периодът 1965-1982 г. му носи експедиции в Хималаите, Амазония, Френска Гвиана, Африка, Тибет, на остров Борнео. Също така прави изследвания на намиращите в Бенгалския залив и принадлежащи на Индия Андамански острови (Andaman Islands), като специално внимание отделя на островите Сентинъл (Sentinel Islands).
През 1964 г. Хайнрих Харер получава от президента на Република Австрия титлата "Почетен професор" за цялостната си изследователска дейност. През 1992 г. е удостоен с изключително рядко връчвания почетен медал на елитарния American Explorer's Club, чиито членове са личности като Тур Хейердал (Thor Heyerdahl), Нийл Армстронг (Neil Armstrong), Сър Едмънд Хилари (Edmund Hillary), Райнхолд Меснер (Reinhold Messner), Сър Крис Бонигтън (Chris Bonington).
За Айгер, за приключенията си в Азия и за пътешествията си по света Хайнрих Харер е написал над 20 книги, които са непрекъснато преиздавани и превеждани на други езици. Най-известни са "Sieben Jahre in Tibet" ("Седем години в Тибет", 1954), "Die weisse Spinne. Die Geschichte der Eiger-Nordwand" ("Белият паяк. Историята на Северната стена на Айгер", 1961), а така също "Ich komme aus der Steinzeit - Ewiges Eis im Dschungel der Sudsee" ("Аз идвам от каменната ера - древен лед сред джунглите на южното море", 1963). През 2002 г. направи равносметка на богатия си житейски път с автобиографията "Mein Leben" ("Моят живот").
В средата на 80-те години на ХХ век Хайнрих Харер издава една много интересна, но слабо позната - в сравнение с изброените по-горе бестселъри - книга. Нейното заглавие е “Wiedersehen mit Tibet” ("Отново в Тибет"). Повод за нея е повторното му посещение в "Забраненото кралство". В началото на 80-те той се включва в една от първите организирани туристически групи, след официалното "отваряне" на Тибет за посещения от чужденци. За голямо учудване получава виза от китайските власти, които отлично знаят кой е, и са отлично информирани за връзките му с Далай Лама. Разбира се, целият му престой преминава под зоркото око на китайските специални служби.
Харер и Далай лама през юли 2005 г. във Wiesbaden
В книгата си Харер разказва за промените в Лхаса след 30 г. китайска окупация и преди всичко за съдбата за мнозина от героите на първата му книга - "Седем години в Тибет", част от които са и герои на едноименния филм на Жан-Жак Ано от 1997 г. В това свое произведение Хайнрих Харер за първи път споменава за съдбата на своя партньор по време на тибетското приключение Петер Ауфшнайтер (Peter Aufschnaiter). Будещият симпатия герой на филма, интерпретиран от актьора Дейвид Тюлис (David Thewlis), действително се оженва за тибетка и остава да живее в Тибет. През 1959 г. го напуска нелегално, с групата на Далай Лама, след като китайските войски смазват въстанието от 10 март с. г. Заселва се в Непал, където през 60-те години е един от най-известните хроникьори на хималайските експедиции, предшественик на Елизабет Хоули (Elizabeth Hawley). От средата на 60-те години на ХХ век Петер Ауфшнайтер всяко лято се връща в родния си Китцбюел. Но приетото по-рано, заради професионалната му дейност, непалско гражданство му създава много и неочаквани проблеми с австрийските гранични власти, чиито "добродетели" са описани още от Ярослав Хашек в "Приключенията на добрия войник Швейк". Те многократно го връщат от границата заради "нередовна" австрийска виза, знаейки много добре кой е Петер Ауфшнайтер. Последното му посещение в родината е през 1971 г…
През 1992 г. Далай Лама открива тържествено Музея ("Heinrich-Harrer-Museum"), който събира тибетските и всички останали колекции на Хайнрих Харер в родния му град Хютенберг (Hüttenberg) - 4000 експоната и 100 000 снимки и документи! Там има будистка молитвена зала и поклонническа пътека, благословени лично от Далай Лама при двете му посещения му в Музея (1992 и 2002 г.).
Хайнрих Харер беше един от най-известните австрийци. По повод кончината му премиерът на Австрия Волфганг Шюсел каза: "нашата страна и алпинизмът загубиха една от най-ярките си личности." А президентът на Републиката Хайнц Фишер добави: "отиде си един посланик на мира и на сближаването и съвместното съществуване на различните религии."
И все пак - както казахме в началото - духът остава.
Кирил Досков, Париж
Петър Атанасов, София
-----------------------------------------
*След като Германия напада Полша на 22 юли 1939 г., Англия й обявява война и без да са започнали военни действия, разглежда всичките й граждани като представители на неприятелска сила.
**Херберт Пайдар (Herbert Paidar) и Лудвиг Шмадерер (Ludwig Schmaderer) са участници в знаменитата експедиция на "Тримата мюнхенци" заедно с Ернст Гроб (Ernst Grob) и на 27 и 29 май 1939 г. правят първи изкачвания на Непал пик (7180 м) и Тент пик (Tent Peak, 7365 м).
***Любопитен детайл от биографиите на Хайнрих Харер и Петер Ауфшнайтер е фактът, че на базата на видяното по време на дългото странстване правят едно от първите описания на Шиша Пангма (8013 м) и първите скици на масива, който е забелязан най-напред от участниците в първата британска експедиция на Еверест през 1921 г.
Добави коментар