1510.2004
Юзеф Ника специално за www.climbingguidebg.com
Мощният и труден Конгур (Kongur, 7719 м) е най-висок в Кашгарските планини, представляващи свързващото звено между Памир и Кун-Лун. От географите се причисляват и към едната, и към другата верига, макар че повече са свързани с Памир (едно от имената им е “Кашгарски Памир”). Някои специалисти ги разглеждат като самостоятелен планински район.
Първото изкачване на Конгур през 1981 г. е дело на британска експедиция в състав Крис Бонингтън (Chris Bonington, ръководител). Джо Таскър (Joe Tasker) Алън Рауз (Alan Rouse) и Питър Бордмън (Peter Boardman). Неуспешните опит по склоновете му в следващите години са над десет. През лятото на 2004-а в подножието му се появиха три руски експедиции. Те направиха три изкачвания от север. На 9 август на върха бяха двама алпинисти от Санкт Петербург (Валерий Шамало, Кирил Корабелников) и двама литовци, на 25 август – шестима участници в научно-спортната експедиция на Андрей Лебедев от Москва (В. Каган, В. Кулбаченко, В. Льохких, А. Медведев, А. Петров и В. Одоховски), на 26 август – трима “столбисти” (от името на прочутите скални Красноярские столби, В. Архипов, А. Михалицин и С. Филатов). Две от изкачванията бяха по новия Московски маршрут (по северозападния гребен, вдясно от Северното ребро, наречено Японско). Свръзката от Санкт Петербург премина по Японския маршрут. Заедно с нея бяха двамата самостоятелно действащи литовци Силин и Валдас, които снимаха филм – за съжаление без кадри от върха поради мъглата.
В информациите за различни медии и сайтове беше посочено категорично, че става дума за второто, третото и четвъртото изкачване на върха. Участниците в тях знаеха за японската експедиция през 1989 г., но явно са им липсвали повече данни за нея. В някои страници www четем: “В “American Alpine Journal” се появи кратко съобщение за изкачване, но не беше подкрепено от никакви снимки или разказ на участник. Липсва всякакъв контакт с членовете на японската експедиция. Световната алпийска общност не вярва в това изкачване.”
Позоваването на “световната алпийска общност” е много рисковано, особено ако не се познават изворите. За японската експедиция и прокарания от нея премиерен маршрут има описания, схеми и снимки в западната алпийска периодика. Главният материал – обширен и богато илюстриран – се оказа в “Iwa to Yuki” (брой 137 от декември 1989 г. ). По-кратък негов вариант беше публикуван в “Sangaku Nenkan’ 90”. Тъй като японските публикации са слабо познати в Европа, ще посоча няколко детайла от тази, както се оказва, слабо позната експедиция. В състава й влизат 16 души. Базовият й лагер (3600 м) се появява на 4 юни 1989 г. Организирани са два височинни лагера и два бивака. Трудният скален участък, наречен “Чадъра”, е заобиколен по кулоар отляво. От лагер 2 е предприета атака в алпийски стил. На 11 юли до върха (7719 м) стигат три тричленни свръзки, ръководени от Х. Муто, Е. Ясуда и Т. Судо.
Японският опит за изкачване на Конгур през 1981 г. в алпийски стил от север завърши с трагедия – щурмовата тройка изчезна безследно...
Юзеф Ника
Към предишния материал за Конгур в Climbing Guide
Мощният и труден Конгур (Kongur, 7719 м) е най-висок в Кашгарските планини, представляващи свързващото звено между Памир и Кун-Лун. От географите се причисляват и към едната, и към другата верига, макар че повече са свързани с Памир (едно от имената им е “Кашгарски Памир”). Някои специалисти ги разглеждат като самостоятелен планински район.
Първото изкачване на Конгур през 1981 г. е дело на британска експедиция в състав Крис Бонингтън (Chris Bonington, ръководител). Джо Таскър (Joe Tasker) Алън Рауз (Alan Rouse) и Питър Бордмън (Peter Boardman). Неуспешните опит по склоновете му в следващите години са над десет. През лятото на 2004-а в подножието му се появиха три руски експедиции. Те направиха три изкачвания от север. На 9 август на върха бяха двама алпинисти от Санкт Петербург (Валерий Шамало, Кирил Корабелников) и двама литовци, на 25 август – шестима участници в научно-спортната експедиция на Андрей Лебедев от Москва (В. Каган, В. Кулбаченко, В. Льохких, А. Медведев, А. Петров и В. Одоховски), на 26 август – трима “столбисти” (от името на прочутите скални Красноярские столби, В. Архипов, А. Михалицин и С. Филатов). Две от изкачванията бяха по новия Московски маршрут (по северозападния гребен, вдясно от Северното ребро, наречено Японско). Свръзката от Санкт Петербург премина по Японския маршрут. Заедно с нея бяха двамата самостоятелно действащи литовци Силин и Валдас, които снимаха филм – за съжаление без кадри от върха поради мъглата.
В информациите за различни медии и сайтове беше посочено категорично, че става дума за второто, третото и четвъртото изкачване на върха. Участниците в тях знаеха за японската експедиция през 1989 г., но явно са им липсвали повече данни за нея. В някои страници www четем: “В “American Alpine Journal” се появи кратко съобщение за изкачване, но не беше подкрепено от никакви снимки или разказ на участник. Липсва всякакъв контакт с членовете на японската експедиция. Световната алпийска общност не вярва в това изкачване.”
Позоваването на “световната алпийска общност” е много рисковано, особено ако не се познават изворите. За японската експедиция и прокарания от нея премиерен маршрут има описания, схеми и снимки в западната алпийска периодика. Главният материал – обширен и богато илюстриран – се оказа в “Iwa to Yuki” (брой 137 от декември 1989 г. ). По-кратък негов вариант беше публикуван в “Sangaku Nenkan’ 90”. Тъй като японските публикации са слабо познати в Европа, ще посоча няколко детайла от тази, както се оказва, слабо позната експедиция. В състава й влизат 16 души. Базовият й лагер (3600 м) се появява на 4 юни 1989 г. Организирани са два височинни лагера и два бивака. Трудният скален участък, наречен “Чадъра”, е заобиколен по кулоар отляво. От лагер 2 е предприета атака в алпийски стил. На 11 юли до върха (7719 м) стигат три тричленни свръзки, ръководени от Х. Муто, Е. Ясуда и Т. Судо.
Японският опит за изкачване на Конгур през 1981 г. в алпийски стил от север завърши с трагедия – щурмовата тройка изчезна безследно...
Юзеф Ника
Към предишния материал за Конгур в Climbing Guide
Добави коментар