2910.2014
Изясни се въпросът с изкачването по северната стена на Хагшу (Hagshu, 6515 м) в Киштварските Хималаи. Двете експедиции – словенската и британската, се върнаха у дома и публикуваха свои отчети. И двете постигнаха успех, но все пак първенството принадлежи на едната от тях.
Безпорядъкът в Индийската алпийска фондация (Indian Mountaineering Foundation) – организацията, която издава разрешения за алпийска дейност в планините на Индия, стана причина под северната стена на Хагшу да се срещнат (или да се сблъскат?) две експедиции. И двете – словенската и британската – с валидни разрешения за атакуване на девствената северна стена.
Хагшу от север…
… и от северозапад
Снимки/ photos: Mike Fowler Archives
***
Словенската експедиция
Първи в индийската столица се появиха словенците, които първоначално смятаха да направят постъпки за получаване на разрешение за Римо-3 (Rimo III, 7233 м), разположен в индийската част на Източен Каракорум. Но индийските власти отказаха да им го дадат. Същият отговор получиха и на молбата си за достъп до Мукут Парбат (Mukut Parbat, 7242 м) в Гархвалските Хималаи, съседен на известния Камет (Kamet, 7756 м). Вместо това им бе предложен Хагшу, за който по-рано бе обещано разрешение на британската експедиция.
Първоначално като краен срок за дейността на словенците в планината бе посочен 14 октомври 2014 г. Но когато чиновниците от Индийската алпийска фондация (ИАФ) си дадоха сметка за допусната грешка, направиха опит да се измъкнат от неприятната ситуация, нареждайки на словенския екип да напусне базовия си лагер не по-късно от 26 септември, т. е. преди деня на пристигане на британците. Това означаваше, че за алпийска дейност им оставаха едва 10 дни. Словенците така коментираха случилото се:
И така, словенската експедиция в състав Алеш Чесен (Aleš Česen), Лука Линдич (Luka Lindič)* и Марко Презель (Marko Prezelj) реши да пренебрегне решението за съкращаване на времето за престой в планината, отпътува до град Каргил (Kargil), непосредствено до границата (формално – до линията за прекратяване на огъня**) с Пакистан, а след това за селцето Акшоу (Akshow) и започна подход от север, откъм страната на Занскар (Zanskar).
Марко Презель, Алеш Чесен и Лука Линдич
Снимка: Марко Презель
Photo: Marko Prezelj
Базовият си лагер те организираха на 4400 м, на морената от западната страна на ледника Хагшу. След встъпителна аклиматизация се появи предният базов лагер (4660 м). Чесен и Презель се изкачиха на безименен връх с височина 5750 м, който нарекоха Лажан (Lažan). От него се откри добър изглед както към северната, така и към интересуващата ги не по-малко западна стена на върха.
Марко Презель и Алеш Чесен на връхната точка на Лажан (5750 м)
Снимка: Алеш Чесен
Photo: Aleš Česen
Докато в базовия лагер се намираше само Линдич, пристигна британската експедиция в състав Стийв Бърнс (Steve Burns), Йън Картрайт (Ian Cartwright), Мик Фаулър (Mick Fowler) и Пол Ремсдън (Paul Ramsden)***. Техният план също предвиждаше изкачване по северната стена на Хагшу. Ремсдън и Фаулър започнаха да уговарят младия Линдич да се насочи с колегите си към западната стена и обясняваха, че са чакали за северната цели 20 години. Но Линдич им отговори, че сам не може да взема решения и трябва да изчакат връщането на Презель и Чесен. Двамата вече бяха проучили достъпа до северната стена и когато се върнаха, не се съгласиха да отстъпят мястото си на британците.
И дума не можеше да става за “надбягване”. Аклиматизираните словенци се намираха в много по-добра стартова позиция, а британците не възнамеряваха да вървят по техните стъпки.
В следващите дни словенската тройка изкачи по стръмен кулоар западната стена на съседния връх Хана’ с Мен (Hana’s Men, 6191 м), от който имаше добър изглед към източния склон на Хагшу, по който трябваше да се извърши слизането. След три дни почивка словенците бяха готови да атакуват северната стена на Хагшу. Имайки добра аклиматизация, те решиха да направят бързо изкачване в алпийски стил, планирайки два бивака в малка палатка.
Стартираха от базовия лагер в 03.00 часа сутринта. В долната Част на стената се сблъскаха с дълбок, навян сняг, който забави изкачването. Първоначално вървяха, без да са обвързани. Но в средната част на стената твърдият лед ги накара да обърнат по-голямо внимание на осигуряването. Липсата на удобно място за бивак принуди свръзката да продължи изкачването на челници. В крайна сметка след 23-часова акция, около 02.00 часа през нощта, тримата намериха подходящо място на тесния гребен за опъване на палатката. Висотомерът им показваше 6320 м.
“Ледено” въже по северната стена на Хагшу
Снимка: Марко Презель
Photo: Marko Prezelj
В горната част на стената
Снимка: Марко Презель
Photo: Marko Prezelj
Нс следващия ден почиваха дълго, преди да започнат приятно катерене по огрените от слънцето скали. По гребена стигнаха най-напред до северния връх, за да стъпят на главния след преодоляването на няколко гърбици. Вече бе късно и затова решиха да бивакуват няколко метра под върха. Рано сутринта на другия ден започнаха рапели по линията на първото изкачване. “Наклонът ни накара да направим извода, че през 1989 г. поляците са свършили отлична работа****” – писа Презель. Късно, на лунна светлина, той, Чесен и Линдич преодоляха нацепения ледник и стигнаха до своя преден базов лагер.
Началото на слизането по Полския маршрут
Снимка: Лука Линдич
Photo: Luka Lindič
Изкачванията на словенците:
– 17 септември 2014 г. – Лажан (Lažan, 5750 м) по източния гребен (TD-, max. M5, 700 м, 2000 м дължина), за 8 часа, първо изкачване,
– 24 септември 2014 г. – Северният връх на Хана’с Мен (Hana’s Men North, 6191 м), по западната стена (TD, max. IV, 1100 м) шест часа за изкачване + четири за слизане, първо изкачване,
– 30 септември 2014 г. – Хагшу (Hagshu, 6515 м), по северната стена (ED, 70-90°, III, 1350 м), първо изкачване.
***
Британската експедиция
Експедицията на Хагшу – Стийв Бърнс, Йън Картрайт, Пол Ремсдън и Мик Фаулър
Снимка: Мик Фаулър
Photo: Mick Fowler
Словенците изпревариха британците в постигането на главната цел – първо изкачване по северната стена на Хагшу.
След връщането у дома Мик Фаулър писа:
И така, 25 години след първото стъпване на Хагшу върхът бе изкачен два пъти в рамките само на няколко дни, при това по различни маршрути. Малко върхове имат такава интересна история.
Мик Фаулър и Пол Ремсдън напуснаха базовия лагер и започнаха изкачването на 1 октомври, за да се върнат в него на 6 октомври след траверс на върха. Останалите двама – Стийв Бърнс и Йън Картрайт, не участваха в изкачването и бяха помощна свръзка на колегите си.
Мик Фаулър на четвъртия ден от изкачването
Снимка: Пол Ремсдън
Photo: Paul Ramsden
На гребена – поглед към главния връх
Снимка: Мик фаулър
Photo: Mick Fowler
За сега липсва детайлно описание на линията на британското изкачване. Но Лука Линдич, позовавайки се на разговора си с Фаулър, казва: “Той (Фаулър) и Ремсдън са започнали изкачването си по кулоара в лявата част на северната стена (която е леко извърната на изток, следователно може да бъде наречена североизточна – бел. пр.), а на третия ден са стигнали до мястото на нашия бивак 6320 м и по-нататък за продължили по нашия маршрут.
Хагшу от север – с червената линия е отбелязан маршрутът на словенците,
а с жълтата – на британците
Снимка: Лука Линдич
Photo: Luka Lindič
Скица: Януш Курчаб
Тopo: Janusz Kurczab
По:
www.gore-ljudje.net, www.planetmountain.com
--------------------------------------
*На изгряващата звезда на словенския алпинизъм Лука Линдич е посветен филмът “Непоколебимост” (Австрия, 2014, Якоб Слот, 10’/ “Determination”, Austria, 2014, Jacob Slot, 10’) от програмата на предстоящия Банскофилмфест’ 2014 (25-30 ноември 2014 г.).
**Повече по въпроса – на:
https://www.climbingguidebg.com/article?jbid=5023
***Мик Фаулър (р. на 15 май 1956 г.) и Пол Ремсдън са единствената свръзка, която е два пъти носител на наградата “Златен пикел” - през 2002 г. за изкачването си на Сигунианг (Mount Siguniang, 6250 м) в китайската провинция Съчуан и през 2012 г. за успеха си на “Носа на Шива” (Prow of Shiva, 6142 м) в Гархвалските Хималаи (Индия). Марко Презель (р. на 16 октомври 1965 г.) също два пъти е удостояван с “Оскар за алпинизъм” – през 1992 г. с Андрей Щремфель (Andrej Štremfelj) за новия маршрут по южното ребро на Южна Кангчендзьонга (8476 м), и през 2007 г. с Борис Лоренчич (Boris Lorenčič) за премиерата по северозападното ребро на Чомолхари (Chomolhari, 7326 м) в Хималаите. Марко отказа демонстративно да приеме наградата през 2007 г. поради несъгласие с политиката на организаторите на “Златния пикел”. По този повод вижте:
https://www.climbingguidebg.com/article?jbid=1757
****За Киштварските Хималаи Хагшу (Hagshu, 6515 м) е това, което е Матерхорн за Цермат и и Вализките Алпи. Той е най-високата кота в източната част на тази планинска група. Върхът е цел на няколко опита през 80-те години на ХХ век. През 1986 г. група британски инструктори по алпинизъм изчезва безследно в района. През 1988 г. се провежда осемчленна полска експедиция начело с Тадеуш Слупски (Tadeusz Słupski). Участниците стигат до Хагшу от север, откъм Занскар. По югоизточния гребен те организират два лагера и изнасят багаж до 5700 м. По-нататъшната дейност е прекратена след продължително влошаване на времето, при което експедицията загубва голяма част от екипировката и инвентара си.
Първото изкачване на Хагшу е направено на 4 септември 1989 г. от двама участници в екипа от предната година – Павел Юзефович (Paweł Józefowicz) и добре познатия в България Дариуш Залуски (Dariusz Załuski). Ръководител е Марек Глогочовски (Marek Głogoczowski). Маршрутът следва югоизточния гребен, до който този път е стигнато от юг, откъм Киштвар. Но експедицията действа без разрешение и успехът й не е разгласен. Същата година, на 16 септември, на върха стъпват – този път легално – британците Фил Буут (Phil Booth), Макс Холидей (Max Halliday) и Кен Хопър (Ken Hopper).
Югоизточният гребен на Хагшу – с жълтата линия е отбелязан маршрутът на първото
изкачване през 1989 г., а с червената – опитът на австралийци през 2013 г.
Снимка/ photo: publications.americanalpineclub.org
Микстовата северна стена на Хагшу е висока 1100 м. В началото на 90-те години на ХХ век тя е няколкократно атакувана от експедиции начело с Джон Бари (John Barry). Тогава е премината около половината от нея. От 1993 до 2010 г. индийските власти не издаваха разрешения за експедиции в района по политически причини.
Превод и бележки: Петър Атанасов
Безпорядъкът в Индийската алпийска фондация (Indian Mountaineering Foundation) – организацията, която издава разрешения за алпийска дейност в планините на Индия, стана причина под северната стена на Хагшу да се срещнат (или да се сблъскат?) две експедиции. И двете – словенската и британската – с валидни разрешения за атакуване на девствената северна стена.
Хагшу от север…
… и от северозапад
Снимки/ photos: Mike Fowler Archives
***
Словенската експедиция
Първи в индийската столица се появиха словенците, които първоначално смятаха да направят постъпки за получаване на разрешение за Римо-3 (Rimo III, 7233 м), разположен в индийската част на Източен Каракорум. Но индийските власти отказаха да им го дадат. Същият отговор получиха и на молбата си за достъп до Мукут Парбат (Mukut Parbat, 7242 м) в Гархвалските Хималаи, съседен на известния Камет (Kamet, 7756 м). Вместо това им бе предложен Хагшу, за който по-рано бе обещано разрешение на британската експедиция.
Първоначално като краен срок за дейността на словенците в планината бе посочен 14 октомври 2014 г. Но когато чиновниците от Индийската алпийска фондация (ИАФ) си дадоха сметка за допусната грешка, направиха опит да се измъкнат от неприятната ситуация, нареждайки на словенския екип да напусне базовия си лагер не по-късно от 26 септември, т. е. преди деня на пристигане на британците. Това означаваше, че за алпийска дейност им оставаха едва 10 дни. Словенците така коментираха случилото се:
- В ИАФ решенията се взимат от хора, за които единствените познати планини са планините от бумаги в канцелариите и по бюрата им. Освен това се оказа, че не можем (нямаме право) да използваме сателитен телефон. Чиновниците ни съобщиха, че ако ни се наложи да повикаме помощ, трябва да запалим огън, да викаме и да размахваме дрехи със сигнални цветове. Изглежда, че за тези хора времето отдавна е спряло…
И така, словенската експедиция в състав Алеш Чесен (Aleš Česen), Лука Линдич (Luka Lindič)* и Марко Презель (Marko Prezelj) реши да пренебрегне решението за съкращаване на времето за престой в планината, отпътува до град Каргил (Kargil), непосредствено до границата (формално – до линията за прекратяване на огъня**) с Пакистан, а след това за селцето Акшоу (Akshow) и започна подход от север, откъм страната на Занскар (Zanskar).
Марко Презель, Алеш Чесен и Лука Линдич
Снимка: Марко Презель
Photo: Marko Prezelj
Базовият си лагер те организираха на 4400 м, на морената от западната страна на ледника Хагшу. След встъпителна аклиматизация се появи предният базов лагер (4660 м). Чесен и Презель се изкачиха на безименен връх с височина 5750 м, който нарекоха Лажан (Lažan). От него се откри добър изглед както към северната, така и към интересуващата ги не по-малко западна стена на върха.
Марко Презель и Алеш Чесен на връхната точка на Лажан (5750 м)
Снимка: Алеш Чесен
Photo: Aleš Česen
Докато в базовия лагер се намираше само Линдич, пристигна британската експедиция в състав Стийв Бърнс (Steve Burns), Йън Картрайт (Ian Cartwright), Мик Фаулър (Mick Fowler) и Пол Ремсдън (Paul Ramsden)***. Техният план също предвиждаше изкачване по северната стена на Хагшу. Ремсдън и Фаулър започнаха да уговарят младия Линдич да се насочи с колегите си към западната стена и обясняваха, че са чакали за северната цели 20 години. Но Линдич им отговори, че сам не може да взема решения и трябва да изчакат връщането на Презель и Чесен. Двамата вече бяха проучили достъпа до северната стена и когато се върнаха, не се съгласиха да отстъпят мястото си на британците.
И дума не можеше да става за “надбягване”. Аклиматизираните словенци се намираха в много по-добра стартова позиция, а британците не възнамеряваха да вървят по техните стъпки.
В следващите дни словенската тройка изкачи по стръмен кулоар западната стена на съседния връх Хана’ с Мен (Hana’s Men, 6191 м), от който имаше добър изглед към източния склон на Хагшу, по който трябваше да се извърши слизането. След три дни почивка словенците бяха готови да атакуват северната стена на Хагшу. Имайки добра аклиматизация, те решиха да направят бързо изкачване в алпийски стил, планирайки два бивака в малка палатка.
Стартираха от базовия лагер в 03.00 часа сутринта. В долната Част на стената се сблъскаха с дълбок, навян сняг, който забави изкачването. Първоначално вървяха, без да са обвързани. Но в средната част на стената твърдият лед ги накара да обърнат по-голямо внимание на осигуряването. Липсата на удобно място за бивак принуди свръзката да продължи изкачването на челници. В крайна сметка след 23-часова акция, около 02.00 часа през нощта, тримата намериха подходящо място на тесния гребен за опъване на палатката. Висотомерът им показваше 6320 м.
“Ледено” въже по северната стена на Хагшу
Снимка: Марко Презель
Photo: Marko Prezelj
В горната част на стената
Снимка: Марко Презель
Photo: Marko Prezelj
Нс следващия ден почиваха дълго, преди да започнат приятно катерене по огрените от слънцето скали. По гребена стигнаха най-напред до северния връх, за да стъпят на главния след преодоляването на няколко гърбици. Вече бе късно и затова решиха да бивакуват няколко метра под върха. Рано сутринта на другия ден започнаха рапели по линията на първото изкачване. “Наклонът ни накара да направим извода, че през 1989 г. поляците са свършили отлична работа****” – писа Презель. Късно, на лунна светлина, той, Чесен и Линдич преодоляха нацепения ледник и стигнаха до своя преден базов лагер.
Началото на слизането по Полския маршрут
Снимка: Лука Линдич
Photo: Luka Lindič
Изкачванията на словенците:
– 17 септември 2014 г. – Лажан (Lažan, 5750 м) по източния гребен (TD-, max. M5, 700 м, 2000 м дължина), за 8 часа, първо изкачване,
– 24 септември 2014 г. – Северният връх на Хана’с Мен (Hana’s Men North, 6191 м), по западната стена (TD, max. IV, 1100 м) шест часа за изкачване + четири за слизане, първо изкачване,
– 30 септември 2014 г. – Хагшу (Hagshu, 6515 м), по северната стена (ED, 70-90°, III, 1350 м), първо изкачване.
***
Британската експедиция
Експедицията на Хагшу – Стийв Бърнс, Йън Картрайт, Пол Ремсдън и Мик Фаулър
Снимка: Мик Фаулър
Photo: Mick Fowler
Словенците изпревариха британците в постигането на главната цел – първо изкачване по северната стена на Хагшу.
След връщането у дома Мик Фаулър писа:
- В действителност имахме резервация за северната стена, но объркване в Индийската алпийска фондация даде предимство на словенската свръзка, която беше аклиматизирана и готова за действие по “нашия” маршрут. Не желаейки да вървим по техните следи, решихме да се насочим към не по-малко привлекателната североизточна стена. Това бе изключително приятно – и заедно с траверса на върха – незабравимо приключение.
И така, 25 години след първото стъпване на Хагшу върхът бе изкачен два пъти в рамките само на няколко дни, при това по различни маршрути. Малко върхове имат такава интересна история.
Мик Фаулър и Пол Ремсдън напуснаха базовия лагер и започнаха изкачването на 1 октомври, за да се върнат в него на 6 октомври след траверс на върха. Останалите двама – Стийв Бърнс и Йън Картрайт, не участваха в изкачването и бяха помощна свръзка на колегите си.
Мик Фаулър на четвъртия ден от изкачването
Снимка: Пол Ремсдън
Photo: Paul Ramsden
На гребена – поглед към главния връх
Снимка: Мик фаулър
Photo: Mick Fowler
За сега липсва детайлно описание на линията на британското изкачване. Но Лука Линдич, позовавайки се на разговора си с Фаулър, казва: “Той (Фаулър) и Ремсдън са започнали изкачването си по кулоара в лявата част на северната стена (която е леко извърната на изток, следователно може да бъде наречена североизточна – бел. пр.), а на третия ден са стигнали до мястото на нашия бивак 6320 м и по-нататък за продължили по нашия маршрут.
Хагшу от север – с червената линия е отбелязан маршрутът на словенците,
а с жълтата – на британците
Снимка: Лука Линдич
Photo: Luka Lindič
Скица: Януш Курчаб
Тopo: Janusz Kurczab
По:
www.gore-ljudje.net, www.planetmountain.com
--------------------------------------
*На изгряващата звезда на словенския алпинизъм Лука Линдич е посветен филмът “Непоколебимост” (Австрия, 2014, Якоб Слот, 10’/ “Determination”, Austria, 2014, Jacob Slot, 10’) от програмата на предстоящия Банскофилмфест’ 2014 (25-30 ноември 2014 г.).
**Повече по въпроса – на:
https://www.climbingguidebg.com/article?jbid=5023
***Мик Фаулър (р. на 15 май 1956 г.) и Пол Ремсдън са единствената свръзка, която е два пъти носител на наградата “Златен пикел” - през 2002 г. за изкачването си на Сигунианг (Mount Siguniang, 6250 м) в китайската провинция Съчуан и през 2012 г. за успеха си на “Носа на Шива” (Prow of Shiva, 6142 м) в Гархвалските Хималаи (Индия). Марко Презель (р. на 16 октомври 1965 г.) също два пъти е удостояван с “Оскар за алпинизъм” – през 1992 г. с Андрей Щремфель (Andrej Štremfelj) за новия маршрут по южното ребро на Южна Кангчендзьонга (8476 м), и през 2007 г. с Борис Лоренчич (Boris Lorenčič) за премиерата по северозападното ребро на Чомолхари (Chomolhari, 7326 м) в Хималаите. Марко отказа демонстративно да приеме наградата през 2007 г. поради несъгласие с политиката на организаторите на “Златния пикел”. По този повод вижте:
https://www.climbingguidebg.com/article?jbid=1757
****За Киштварските Хималаи Хагшу (Hagshu, 6515 м) е това, което е Матерхорн за Цермат и и Вализките Алпи. Той е най-високата кота в източната част на тази планинска група. Върхът е цел на няколко опита през 80-те години на ХХ век. През 1986 г. група британски инструктори по алпинизъм изчезва безследно в района. През 1988 г. се провежда осемчленна полска експедиция начело с Тадеуш Слупски (Tadeusz Słupski). Участниците стигат до Хагшу от север, откъм Занскар. По югоизточния гребен те организират два лагера и изнасят багаж до 5700 м. По-нататъшната дейност е прекратена след продължително влошаване на времето, при което експедицията загубва голяма част от екипировката и инвентара си.
Първото изкачване на Хагшу е направено на 4 септември 1989 г. от двама участници в екипа от предната година – Павел Юзефович (Paweł Józefowicz) и добре познатия в България Дариуш Залуски (Dariusz Załuski). Ръководител е Марек Глогочовски (Marek Głogoczowski). Маршрутът следва югоизточния гребен, до който този път е стигнато от юг, откъм Киштвар. Но експедицията действа без разрешение и успехът й не е разгласен. Същата година, на 16 септември, на върха стъпват – този път легално – британците Фил Буут (Phil Booth), Макс Холидей (Max Halliday) и Кен Хопър (Ken Hopper).
Югоизточният гребен на Хагшу – с жълтата линия е отбелязан маршрутът на първото
изкачване през 1989 г., а с червената – опитът на австралийци през 2013 г.
Снимка/ photo: publications.americanalpineclub.org
Микстовата северна стена на Хагшу е висока 1100 м. В началото на 90-те години на ХХ век тя е няколкократно атакувана от експедиции начело с Джон Бари (John Barry). Тогава е премината около половината от нея. От 1993 до 2010 г. индийските власти не издаваха разрешения за експедиции в района по политически причини.
Превод и бележки: Петър Атанасов
Добави коментар