Учителката по руски език и литература от ингушетското село Али-Юрт Лейла Албогачиева стана първата представителка на Русия, която успява да стигне до най-високата точка на Земята от север и юг. През последния предмусонен сезон тя изкачи върха по Класическия маршрут откъм Непал.

През миналата година Албогачиева бе на Еверест от север с алпинисти от Ингушетия.
 
Тази година Лейла развя на 8848 м флаговете на Русия, Република Ингушетия, на зимните олимпийски игри в Сочи през 2014 г. и на т. нар. Дива дивизия по случай 100-годишнината от нейното създаване*.

 
Лейла Албогачиева

Предлагаме ви част от интервюто на Лейла Албогачиева за вестник “Комсомольская правда”.

За мечтата
  • Как започна всичко ли? Родом съм от малкото селце Али-Юрт. Когато бях дете, гледах върховете и си мислех: нима никога няма да се окажа там, нима винаги само ще гледам? Бях на четири години и даже не знаех какво  е алпинизъм, а както изглежда, вече у мене се е пораждало желание да се занимавам с него. После всичко стана случайно. Запознах се със забележителни хора – алпинисти, майстори на спорта. Един от тях ми стана треньор и ме посъветва да развивам алпинизма в Ингушетия и аз се заех с това.
  • Колко време прекарахте на 8848 м?
  • 35 минути.
 
За шерпите
  • Шерпите днес се държат много нагло. Пред очите ми един французин се сби с тях. Въобще не се съобразяват с тези, които водят. Когато тръгнах към върха, те не бяха изнесли достатъчно храна и ми предложиха да ям полуготови спагети, които не мога да понасям. Това не е височинна храна и трябваше да издържа пет дни почти без ядене.
 
За загиналите
  • На една пресконференция казах, че трябва да се свалят отпадъците и прочее. Тогава не уточних какво означава това “прочее”, но на вас ще кажа – телата на загиналите. Разказваха ми как една японка е умирала три дни. Не бих могла да мина покрай нея – бих й дала моя кислород. Но там никой не се спира. Загиват и шерпи – един падна в ледникова пукнатина. Пред очите ми почина китаец. Той просто бе завит в палатка и оставен. Гидовете прибират вещите на загиналите.
 
За кислородния глад
  • Човек не усеща кога започва да му липсва кислород. Появява се сънливост, сядаш да подремнеш и… не се събуждаш повече. Имах следния случай. Когато до лагера ми оставаше съвсем малко, бях ударена в главата от падащ камък. Отначало нищо разбрах. Само извиках: “Боже, какво стана?” Гледам – цялата шапка и маската ми в кръв. Дотътрих се до лагера, който беше на 8300 м и на тази височина съм заспала. Без кислород.
  • Прекарала сте нощта без кислород и сте жива?
  • Понякога ми се струва, че без кислород се чувствам по-добре. Имах шест бутилки, две от тях върнах. А мнозина не успяват и с кислород. Вървях и виждах как млади и силни момчета седяха и плачеха от безсилие, заради това, че не могат повече.
 
За сънищата
  • В планините често се случват сбъдващи се сънища. На Еверест сънувах следния сън. Аз съм в концлагер и скоро ще ни изпратят в газова камера. Изведнъж идва Хитлер и ми казва: “Още не ти е време. Трябва да ни сътрудничиш”. Същия ден умря първият шерп. Намериха го на 7000 м. След два дни загина шерп от друга група. Не знам защо ми се присънваха Брежнев и Гагарин. Брежнев ме развежда из Кремъл и всичко ми разказва.
  • Вярвате ли в предзнаменования?
  • Никога не казвам, че ще покоря върха. Смятам, че планините ме приемат, а аз ги обичам. Не е възможно да бъдат покорени – те са там и ще останат там. Аз разговарям с тях. Когато идвам, казвам: “Здравей, приятелю Еверест, много поздрави от Елбрус!”

 
Ингушетия приветства своята героиня
 
CV
Лейла Султановна Албогачиева, родена в Република Ингушетия, Али-Юрт. Първото си изкачване – през 1998-а – прави на Елбрус, когато е на 30 г. Два пъти е била на Еверест (2012, 2013 г.), а така също на Килиманджаро и Аконкагуа. Има 12 изкачвания на Елбрус. Випускничка на Чечено-Ингушския държавен университет “Лев Николаевич Толстой” (днес – Чеченски държавен университет “Л. Н. Толстой”) в град Грозни. Учителка по руски език и литература в гимназията на село Али-Юрт.
 
-----------------------------------
* Кавказката туземна конна наемна дивизия (Кавказская Туземная конная наемная дивизия), наречена на простонароден език “Дива” (“Дикая”), е сформирана през 1914 г., след началото на Първата световна война в състав от шест полка – Дагестански, Кабардински, Чеченски, Ингушски, Черкески и Татарски. На югозападния фронт, сражавайки се с австро-унгарски и немски части, демонстрира храброст и военно майсторство. Най-голяма известност дивизията придобива през 1917 г., когато в авангарда на Трети конен корпус се насочва към Петроград по време на т. нар. Корниловски метеж. Отчаяният опит за спасяване на Русия от надигащия се болшевизъм не успява. Но споменаваните във всички вестници “кръвожадни” или – в зависимост от позициите на вестника – “доблестни” конници стават известни в цяла Русия. Историята им най-пълно е описана от военния публицист и писател Николай Николаевич Брешко-Брешковский (1874-1943, от 1920 г. политически емигрант) в романа “Дикая дивизия” (Рига,  Книгоиздательство “Мир” 1920 г., преиздадена през 1991 г.: “Дикая дивизия. Роман в 2 частях” – “Московская правда”, Москва) на основата на фронтови кореспонденции.