От Катманду тръгнахме сутринта в 7:30 ч. на 3-ти април. Някаква суматоха имаше и ни накараха да бързаме - иначе нямало да тръгнем близките 10 дни. Веднага започнахме да действаме като при аварийна ситуация, нашите шерпи и персонал също бяха непрекъснато на щтрек.

По улиците имаше барикади. Развяваха се червени знамена и започнахме да схващаме , че сме уцелили поредната революция по света. По късно разбрахме , че започва обща стачка в Непал, но бяхме прекалено близко до барикадите , за да разберем защо се прави това. По барикадите имаше запалени автомобилни гуми, тук там се виждаха камиони с войска. Мина ми през ум да им кажа на нашите непалски приятели , че и ние тоя филм сме го гледали, но по делови неща искаха нашата реакция. Бяха блокирани всички входно-изходни точки на Катманду. След един час безрезултатно маневриране нагоре-надолу по картата на града, се разбра , че трябва да минем през барикадите. На автобуса и отпред беше сложен огромен надпис на син фон "Само туристи". И така :напред! Тактиката беше : спираме на 100 м преди барикадата, един от шерпите ни / обикновено Тенди/ , отива да преговаря. и идва с усмивка на лице, при което шофьора пали, Тедни се мята в движение...и така няколко пъти.
 
Когато излязохме от Катмаду и околните селца , разбрахме , че общата стачка си има своите предимства - пътя беше почти празен. Асвалтов път ни доведе почти до границата , след това - макадан. На двата гранични пункта освен обичайните тромави формалности, нямахме никакви проблеми. Единствено, че тук транспорта ни се сменяше с китайски и че трябваше с целия си багаж от автобуса да изминем 1 км по една странна, кална улица...ама карай.

Един час чакахме джиповете и вече доста намусени се измъкнахме от под един камион, където се пазехме  от доста силния дъжд навън и тогава дойде приятната новина: джиповете са "Тойота"-модел от самия край на миналия век! Тоест нормални седалки и то по 4 човека в джип! Помолих МУ се така да е до края на експедицията.
До Знгму - нашата цел за деня , оставаха 30 мин с тези нови возила по един стръмен, кален път.

Зангму е малко градче, тибетско, но покитайчено. Хотела беше приличен , вечерята китайски стил и изненадващо приемлива.



4-ти април
 ------------

 След като влезнахме в Китай , изведнъж местното време стана с 5 часа разлика от България , тоест Пекинско. А бяхме доста далеч от там, реално разликата трябваше да е 3-4 часа.
 Китайците не си поплюват, бяха ни събрали паспортите предния ден и беше много смешно да наблюдаваш огромна тълпа /стотици/ белокожи пътешественици да чакат да им ги раздадат. А незнайно защо работното време е от 10 ч.

 Пътуването с джиповете до Ниалам беше "културно ", около 2 часа по стръмни пътища без настилка, но добре проходими. Ниалам е малко селище, построено около една главна улица и е на височина около 7300 м. Тук имаше изненади: GSM покритие с роуминг с Mobiltel, интернет заличка в хотелчето където ни настаниха. Иначе стаите - тесни и усойни. Навън преваля, духаше и т.н.



5-ти април 
 -------------

Първи ден за аклиматизация. Между 10 и 12 часа се занимавахме с багажа не експедицията заедно с шерпите. Разтоварихме, сортирахме и пренаредихме камиона, който от тук нататък триабваше да следва джиповете до базов лагер. След това всеки по самочувствие трябваше да направи аклиматизационно "раздвижване". Повечето избрахме един скалист ръб оттатък  реката. Пробвах GPS-а "Garmin Summit" и въведох като първа точка в него връхчето до което достигнахме, с височина 4380 м.


Всички са здрави. Утре продължаваме за Шегар

Поздрави,
Николай

Към албума със снимки

Към предишния материал за експедицията в Climbing Guide

Към следващия материал за експедицията в Climbing Guide