0502.2004
Днес, 5 февруари 2004 г., на пресконференция в прес клуб "България", Боян Петров (Съни) разказа и отговори на въпроси на журналисти свързани в изкачването му през януари на най-високия връх на Южна Америка.
Към връхната точка на Аконкагуа* има прокарани над 25 маршрута, от които най-популярни са около 5 маршрута. Поради големия интерес, в последните 2 години таксите за изкачване на върха бяха двойно повишени (от 150 USD на 300 USD), а също и цените на всички съпътстващите услуги (транспорт на багажа до базовия лагер с мулета, комуникации по сателитен телефон, баня, ползване на тоалетни и други услуги в националния парк). За изкачването и слизането от върха обикновено са необходими около 15 дни. В зависимост от условията и подготовката този срок може да бъде намален наполовина.
Боян Петров заминава от България на 08.01.2004 г. На 9.01. е в Мендоса, където заплаща разрешителното за изкачване на върха, купува храна, газ и урежда други формалности.
На 11.01. започва подходът към базовия лагер - Плаца Аржентина по долината на Рио Вакас. На 13.01 се установява в базовия лагер. До 17.01 въпреки лошото време и ежедневните снеговалежи прави две аклиматизационни излизания по Полския маршрут и изнася храна и екипировка до Лагер 2 на 5750м. Голямото количество прясно навалял сняг е причината, Боян да се откаже от изкачването на Директния Полски маршрут, който при подобни условия е много опасен.
На 19.01.2004 г, времето рязко се подобрява и Боян тръгва към върха от Лагер 2. Траверсира под Полския ледник и се включва в трасето на нормалния маршрут на около 6300 м. В 13:30 ч, шест часа след тръгването си от щурмовия лагер, Боян стъпва на връх Аконкагуа - 6962 м.
Слизането е бързо и за 1:30 ч алпинистът се връща в Лагер 2, събира палатката и продължава към Лагер 1, където преспива. На следващия ден достига до базовия лагер. Изкачването на върха е осъществено в алпийски стил, без странична помощ. Връщането става по долината на ледника Хорконес, където разучава подхода и прави снимки на високата 2800 м южна стена на Аконкагуа.
Връщайки се в Мендоса Боян научава, че не е включен в крайния състав за Еверест 2004. По този повод той спомена, че съжалява, но подкрепя национална експедиция и уважава решението на ръководството и, да не поеме риска за включването му, предвид заболяването му от диабет. Освен това беше изтъкнат факта, че е в начална фаза създаването на международна оргазнизация на катерачите-диабетици и той е в контакт с инициаторите. Вече има известен случай на изкачване на осемхилядник от диабетик - Марио Перуджо на Чо Ойю.
Основен спонсор на соло експедицията е българския клон на фирмата производител на инсулини "ЕЛИ ЛИЛИ" (ELI LILLY).
Боян заболява от диабет през април 2000 г. и оттогава е на интензифицирано лечение с инсулините хумалог и хумулин Н. През август същата година се изкачва на връх Арарат в Турция (5137м) и участва в спелео-експедиция в Румъния. През лятото на 2001г. участва в националната експедиция към връх Броуд пик (8047м) в Каракорум (Пакистан), но поради лошото време неговата група достига до 7300 м, въпреки няколкото опити за атака. На връщане от Пакистан се изкачва на връх Демавенд (5671м) в Иран. Като член на националния отбор по алпинизъм, през юли-август 2003 г. се изкачва на връх Ленин (7134 м) в Памир (Киргизия). До 2000 г., по-значими изкачвания Боян има във Френските Алпи (вр. Пти Дрю, 3733 м), Италианските Алпи (вр. Мармолада, 3342 м) и Пиренеите (вр. Маладета, 3404 м). През последните 15 години с научна и спортна цел е проникнал в над 280 пещери у нас и в чужбина.
Боян работи като специалист-биолог в Националния природонаучен музей към БАН. Основните му научни занимания са свързани с изследването на пещерната фауна на България, фауната на високите планини у нас и по света, както и с изследвания върху разпространението и биологията на прилепите, земноводните и влечугите у нас и на Балканския полуостров.
По време на цялото пътуване в Аржентина алпинистът-зоолог събира богат научен материал, който предстои да бъде обработен и публикуван.
Към предишния материал за изкачването в Climbing Guide
Към следващия материал за изкачването в Climbing Guide
___________
*Аконкагуа (6962м) е най-високия връх в Северна и Южна Америка, както и в южното и западното полукълбо на земята. Намира се на територия на Аржентина, близо до границата с Чили. Аконкагуа е един от малкото високи върхове достъпни за изкачване през зимния сезон (в северното полукълбо).
Към връхната точка на Аконкагуа* има прокарани над 25 маршрута, от които най-популярни са около 5 маршрута. Поради големия интерес, в последните 2 години таксите за изкачване на върха бяха двойно повишени (от 150 USD на 300 USD), а също и цените на всички съпътстващите услуги (транспорт на багажа до базовия лагер с мулета, комуникации по сателитен телефон, баня, ползване на тоалетни и други услуги в националния парк). За изкачването и слизането от върха обикновено са необходими около 15 дни. В зависимост от условията и подготовката този срок може да бъде намален наполовина.
Боян Петров заминава от България на 08.01.2004 г. На 9.01. е в Мендоса, където заплаща разрешителното за изкачване на върха, купува храна, газ и урежда други формалности.
На 11.01. започва подходът към базовия лагер - Плаца Аржентина по долината на Рио Вакас. На 13.01 се установява в базовия лагер. До 17.01 въпреки лошото време и ежедневните снеговалежи прави две аклиматизационни излизания по Полския маршрут и изнася храна и екипировка до Лагер 2 на 5750м. Голямото количество прясно навалял сняг е причината, Боян да се откаже от изкачването на Директния Полски маршрут, който при подобни условия е много опасен.
На 19.01.2004 г, времето рязко се подобрява и Боян тръгва към върха от Лагер 2. Траверсира под Полския ледник и се включва в трасето на нормалния маршрут на около 6300 м. В 13:30 ч, шест часа след тръгването си от щурмовия лагер, Боян стъпва на връх Аконкагуа - 6962 м.
 | Боян на най-високата точка на Южна Америка |
Слизането е бързо и за 1:30 ч алпинистът се връща в Лагер 2, събира палатката и продължава към Лагер 1, където преспива. На следващия ден достига до базовия лагер. Изкачването на върха е осъществено в алпийски стил, без странична помощ. Връщането става по долината на ледника Хорконес, където разучава подхода и прави снимки на високата 2800 м южна стена на Аконкагуа.
Връщайки се в Мендоса Боян научава, че не е включен в крайния състав за Еверест 2004. По този повод той спомена, че съжалява, но подкрепя национална експедиция и уважава решението на ръководството и, да не поеме риска за включването му, предвид заболяването му от диабет. Освен това беше изтъкнат факта, че е в начална фаза създаването на международна оргазнизация на катерачите-диабетици и той е в контакт с инициаторите. Вече има известен случай на изкачване на осемхилядник от диабетик - Марио Перуджо на Чо Ойю.
Основен спонсор на соло експедицията е българския клон на фирмата производител на инсулини "ЕЛИ ЛИЛИ" (ELI LILLY).
Боян заболява от диабет през април 2000 г. и оттогава е на интензифицирано лечение с инсулините хумалог и хумулин Н. През август същата година се изкачва на връх Арарат в Турция (5137м) и участва в спелео-експедиция в Румъния. През лятото на 2001г. участва в националната експедиция към връх Броуд пик (8047м) в Каракорум (Пакистан), но поради лошото време неговата група достига до 7300 м, въпреки няколкото опити за атака. На връщане от Пакистан се изкачва на връх Демавенд (5671м) в Иран. Като член на националния отбор по алпинизъм, през юли-август 2003 г. се изкачва на връх Ленин (7134 м) в Памир (Киргизия). До 2000 г., по-значими изкачвания Боян има във Френските Алпи (вр. Пти Дрю, 3733 м), Италианските Алпи (вр. Мармолада, 3342 м) и Пиренеите (вр. Маладета, 3404 м). През последните 15 години с научна и спортна цел е проникнал в над 280 пещери у нас и в чужбина.
Боян работи като специалист-биолог в Националния природонаучен музей към БАН. Основните му научни занимания са свързани с изследването на пещерната фауна на България, фауната на високите планини у нас и по света, както и с изследвания върху разпространението и биологията на прилепите, земноводните и влечугите у нас и на Балканския полуостров.
По време на цялото пътуване в Аржентина алпинистът-зоолог събира богат научен материал, който предстои да бъде обработен и публикуван.
Към предишния материал за изкачването в Climbing Guide
Към следващия материал за изкачването в Climbing Guide
___________
*Аконкагуа (6962м) е най-високия връх в Северна и Южна Америка, както и в южното и западното полукълбо на земята. Намира се на територия на Аржентина, близо до границата с Чили. Аконкагуа е един от малкото високи върхове достъпни за изкачване през зимния сезон (в северното полукълбо).
Добави коментар