“Есенцията на чистия стил”

Предлагаме ви кратко интервю с младия австрийски катерач Алекс Лугер (Alex Luger). Той е роден на 17 ноември 1987 г. в Хоенемс (Форалберг), но в момента живее и следва в Инсбрук. Неотдавна направи второ въобще изкатерване по тура на Беат Камерландер “Prinzip Hoffnung”.

Ти си млад катерач, който – а това не се среща често – е избрал за свой любим стил катеренето със собствено осигуряване. Какво те мотивира да се занимаваш с trad-катерене?
Алекс Лугер (Alex Luger): Защо съм така фанатично настроен и мотивиран да се занимавам с trad-катерене? Катеренето със собствена осигуровка е изключително чист стил. При него ударението се поставя върху уважението към природата и към скалата, защото човек се катери само там, където натуралният релеф позволява да се поставят осигуровки. Не рушиш и не унищожаваш скалите. Не оставяш никакви следи след себе си. Организираш рапели с помощта на ленти, които вятърът после ще издуха от пукнатините. И никой никога няма да разбере, че си бил там. Това е изключително хубав стил.
Лично аз се чувствам щастлив, когато съм сред природата. За мене е много съществено да съм на открито и много внимателно да реагирам и да действам в естествената среда. Следователно, от психологическа гледна точка заниманията с традиционно катерене са процес, при който човек се учи на страшно много неща. Много важни са вярата в себе си, вярата в собствените възможности, а така също физическите и психическите сили. Всичко това допринася за формирането на характера. Затова съм така концентриран върху катеренето със собствена осигуровка.

Ти стана популярен извън Австрия след второто въобще изкатерване по trad-маршрута на Беат Камерландер (Beat Kammerlander) “Prinzip Hoffnung”. Коя бе причината да избереш тази линия за твоя цел?
Това наистина е необикновена линия. Нещо, което Крис Шарма определя като “king line”. За мене “Prinzip Hoffnung” наистина е абсолютна “king line”. Намира се близо до моя роден град и е изключително логична. 25-метров тур с трудност 10/ 10+, вървящ по гладка стена с незабележими хватчици. По нея се намират две цепнатини. Най-напред той върви по първата, която постепенно се губи и по нея вече не могат да се организират никакви междинни пунктове за осигуровка. Изключителното е, че може да се стигне до друга цепнатина на 5-6 метра вдясно, В нея могат да се поставят поредна клема, пореден Camalot и катеренето да продължи. Това е фантастична линия, трудна, изпомпваща. За мене това е есенцията на чистия стил – поставяш междинни осигуровки, а когато приключиш маршрута, след тебе не остава нищо освен следите от магнезий. За първи път се сблъсках с този маршрут, когато осигурявах Беат Камерландер при неговото първо изкачване. Не знаехме дали междинните осигуровки ще издържат, защото той беше първият, който прави опит. Две години по-късно опитах да тръгна по него. Известно време тренирах, опитвайки се да установя най-добрите места за осигуровки. Използвах своя комплект съоръжения. Не исках Беат да ми дава неговия инвентар или пък да ми подсказва къде са най-добрите места за междинните осигуровки. Много важно за мене беше да работя върху линията самостоятелно. Това беше за психологическа подготовка. Знаех, например, че на дадено място мога да използвам roks nr 2 и че той е добре поставен и ще издържи. Това е вид “стратегия за управление на сигурността”.

Спомена за психологическата подготовка като съществен аспект на традиционното катерене. Тя наистина гарантира половината от успеха. Но как изглеждат твоите катерачни тренировки? Имаш ли предпочитани форми на тренировка?
Харесвам различни разновидности на катеренето. През лятото, след изтощителния алпийски сезон се посвещавам на боулдъринга, на правенето на трудни движения и трупането на физическа сила, бързина и координация. Обичам този тип катерене в Тично, във Фонтенбло. Добър начин за поддържане на формата, когато съм в Инсбрук, е посещаването на залата с изкуствена стена. Там съществува атмосфера, която ме мотивира. Там бързо възвръщам формата си, ако съм я позагубил.

Ти си рекламно лице на “Adidas”. Чувстваш ли се професионален спортист поради тази причина?
Не бих казал, че съм професионален катерач в пълния смисъл на думата. Следвам и се катеря. Имам много силна подкрепа от фирмата “Adidas”. Нашето сътрудничество се развива отлично. Аз и останалите ми колеги тестваме различни нови материали и изделия и осигуряваме “обратна” информация на проектантите и технолозите, които се стараят да я превръщат в нови решения и изобретения при производството на нови продукти. Ако имам някакъв проект или трябва да летя донякъде, “Adidas” винаги ме подкрепя. И това е много добро взаимоотношение.

Освен тебе рекламни лица на “Adidas” са братята Алекс и Томас Хубер. Познаваш ли ги? Катерил ли си заедно с тях?
Не. Нямаме еднакви проекти – те организират експедиции, аз съм по-скоро привързан към Инсбрук. Имам собствени цели. Но кой знае? Може в бъдеще да се роди идеята за съвместни проекти. Но към днешна дата предпочитам да осъществявам моите собствени. За мене е много важно да правя това, за което имам вътрешно убеждение.

Марката “Adidas” дълго време не беше свързана със спортовете и дейностите от групата outdoor activities. Според тебе променя ли се това положение? Какво казват за “Adidas” твоите познати катерачи?
Струва ми се, че “Adidas” и активността на открито имат общ път. Представителите на фирмата са силно ангажирани в тази област. В планината често срещам хора, които се интересуват от моето облекло. Казват, че цветовете не са типични за “средна” outdoor-фирма. Мнозина от свързаните с планините в моя град носят дрехи от колекцията на “Adidas” – “Terrex”. За мене те са изключително функционални, но се стараем непрекъснато да ги подобряваме и оптимизираме.