2010.2003
“По нов маршрут на Тхалай Сагар” – това е в превод заглавието на информацията с дата 19 октомври 2003 г., която се появи по повод българското изкачване на този връх в сайта www.nyka.home.pl на един от най-големите познавачи на алпийската проблематика – Юзеф Ника. Ето и пълният му текст.
Българските алпинисти са известни с отличните си изкачвания на осемхилядници, особено с първото и досега единствено повторение на Словенския маршрут по Западния гребен на Еверест, на който през април 1984 г. завинаги остана най-добрият български алпинист Христо Проданов. Днес в най-високите планини навлиза ново поколение, също толкова добре подготвено, както и предишното, но с нови, изключително трудни катерачни цели.
В момента разполагаме с известни подробности за българското изкачване по северозападната стена на Тхалай Сагар (6904 м), за което няколко пъти споменавахме на нашата страница. Експедицията включваше седем души – Валерия Цолова, Румяна Гълъбова, Никола Леваков, Стамен Касабов, Борислав Пигов, Христо Христов и Жеко Вътев. След организирането на базовия лагер беше изграден и преден базов лагер в самото подножие на стената. Темпото на аклиматизация и обработка на маршрута – въпреки неблагоприятните условия – свидетелства за високото спортно равнище на екипа. Христов и Вътев имаха аклиматизация от Памир и Аляска. Стената беше обработена с парапети до 6400 м, където беше разположена бивачна платформа. От нея нагоре тръгнаха Леваков, Христов и Вътев. Последният спря на 6600 м поради измръзвания. Останалите преодоляха оставащата част от стената и бивакуваха още веднъж в снежна пещера. На следващия ден – 12 октомври – стигнаха до върха и слязоха до своята porta-ledge. Там Никола Леваков установи, че има измръзвания. През по-голямата част от пребиваването на екипа в планината температурата в базовия лагер нощем не надхвърляше минус 20 градуса по Целзий.
Засега нямаме пълни подробности за маршрута. Участниците споменават за нов маршрут (или по-скоро вариант) на французи и за опит на южнокорейци по централния кулоар на стената (коя?).
Маршрутът на Тхалай Сагар е първа българска big wall премиера в Хималаите. Той е безспорен шлагер на тазгодишния есенен сезон в най-високите планини на Земята. Ако става въпрос за осемхилядници, българите имат в актива си Лхотце (Проданов соло) през 1981 г., Еверест – 1984 и 1997 г., Анапурна – 1989 г., Броуд пик – 1990 г., Гашербрум-2 – 1992 г., Нанга Парбат – 1993 г., Дхаулагири – 1995 и 1997 г., Макалу – 1998 г.
По материали в сайта www.nyka.home.pl
Към предишния материал за експедиция "Талай Сагар 2003" в Climbing Guide
Към следващия материал за експедиция "Талай Сагар 2003" в Climbing Guide
Българските алпинисти са известни с отличните си изкачвания на осемхилядници, особено с първото и досега единствено повторение на Словенския маршрут по Западния гребен на Еверест, на който през април 1984 г. завинаги остана най-добрият български алпинист Христо Проданов. Днес в най-високите планини навлиза ново поколение, също толкова добре подготвено, както и предишното, но с нови, изключително трудни катерачни цели.
В момента разполагаме с известни подробности за българското изкачване по северозападната стена на Тхалай Сагар (6904 м), за което няколко пъти споменавахме на нашата страница. Експедицията включваше седем души – Валерия Цолова, Румяна Гълъбова, Никола Леваков, Стамен Касабов, Борислав Пигов, Христо Христов и Жеко Вътев. След организирането на базовия лагер беше изграден и преден базов лагер в самото подножие на стената. Темпото на аклиматизация и обработка на маршрута – въпреки неблагоприятните условия – свидетелства за високото спортно равнище на екипа. Христов и Вътев имаха аклиматизация от Памир и Аляска. Стената беше обработена с парапети до 6400 м, където беше разположена бивачна платформа. От нея нагоре тръгнаха Леваков, Христов и Вътев. Последният спря на 6600 м поради измръзвания. Останалите преодоляха оставащата част от стената и бивакуваха още веднъж в снежна пещера. На следващия ден – 12 октомври – стигнаха до върха и слязоха до своята porta-ledge. Там Никола Леваков установи, че има измръзвания. През по-голямата част от пребиваването на екипа в планината температурата в базовия лагер нощем не надхвърляше минус 20 градуса по Целзий.
Засега нямаме пълни подробности за маршрута. Участниците споменават за нов маршрут (или по-скоро вариант) на французи и за опит на южнокорейци по централния кулоар на стената (коя?).
Маршрутът на Тхалай Сагар е първа българска big wall премиера в Хималаите. Той е безспорен шлагер на тазгодишния есенен сезон в най-високите планини на Земята. Ако става въпрос за осемхилядници, българите имат в актива си Лхотце (Проданов соло) през 1981 г., Еверест – 1984 и 1997 г., Анапурна – 1989 г., Броуд пик – 1990 г., Гашербрум-2 – 1992 г., Нанга Парбат – 1993 г., Дхаулагири – 1995 и 1997 г., Макалу – 1998 г.
По материали в сайта www.nyka.home.pl
Към предишния материал за експедиция "Талай Сагар 2003" в Climbing Guide
Към следващия материал за експедиция "Талай Сагар 2003" в Climbing Guide
Добави коментар