Антилопи и диви якове бяха господари на безбрежната пустош в Тибет. Разбира се – и хималаистите. Но от 1 юли 2006 г. до тези места започнаха да стигат влакове – направо от Пекин! Китай се опитва да бие световните рекорди.

Този път – построявайки най-виско разположения железен път в света. Това наложи преодоляване на стигащи до небето планини, строеж на огромни виадукти с дължиина 12 километра, прокопаване на безкрайни тунели и работа при минус 45 градуса по Целзий. И всичко това – в условия, при които човешкият организъм изпитва кислороден глад.

Завършената миналата есен линия от Голмуд в китайската провинция Чинхай до столицата на Тибет Лхаса е дълга 1232 км. От тях 1000 преминват над 4000 метра надморска височина. Най-високият пункт в света, през който са прокарани железопътни релси, е на 5072 м – доста по-високо от Монблан. Разходите също са рекордни. Те надхвърлиха 4 милиарда и 700 милиона щатски долара. Технологията, според уверенията на Пекин, е връх на постиженията в световното строителство на ж. п. линии.

Сбъдната мечта на Предеседателя Мао
За пускане в действие на железница до Тибет е ставало въпрос още през 1958 г. Идеята е на Мао Дзе-дун. Но след два неуспешни опита и след смъртта на над 3000 строители и 6000 камили проектът е изоставен. Хората се оказват неподготвени да се противопоставят на студа, на пронизващите ветрове и на голямата надморска височина. Най-известните швейцарски експерти в тази област по онова време заявяват, че “проектът е технически неизпълним и невъзможен”. Но за Китай, който иска да бъде смятан за “Страна на чудесата”, няма невъзможни неща. През 2001 г. китайски инженери получиха от властите задачата “да се справят с едно от най-големите технологични предизвикателства в света и да довършат започнатото дело.” Проектирането и изграждането на железницата продължи по-малко от четири години.

Една от най-големите пречки беше кислородната недостатъчност. На височината, на която върви линията, кислородът е само половината от този на морското равнище (по-точно на тази височина парциалното налягане на кислорода в атмосферния въздух е само наполовината от това на морското равнище и организмът усвоява два пъти по-малко от необходимия му кислород – бел. прев.). Много сериозен проблем беше и интензивното ултравиолетово лъчение. То е причина 13% от всички тибетци да страдат от частична или пълна слепота. Работата често бе спирана от скреж и лед, които покриваха релсите, вътрешните стени на тунелите и виадуктите през нощта, а през деня се разтопяваха. Китайските инженери и строители решиха проблема с помощта на “тайно оръжие”. Те пръскаха терена с охлаждащи субстанции, които поддържаха повърхността на строителните обекти в неизменно състояние.

Официално строителството не е взело нито една човешка жертва, макар че под сурдинка се говори за 35 000 загинали през споменатите около четири години. Факт е, че по време на строителството са регистрирани 410 000 постъпвания в болница, а 800 работници са имали много сериозни белодробни проблеми. От подобни неприятности трябва да се страхуват и пътниците на влака. За 48-часовото пътуване от Пекин до Лхаса с дължина 4064 км те трябва да плащат минимум 50 и максимум 320 щатски долара. По линията ще се използват 361 специални вагона, построени от канадската фирма “Bombardier”. Те са снабдени със системи за обогатяване на въздуха с кислород и за защита от ултравиолетовото лъчение.

За предпаване на пътниците от проявленията на височинната болест вагоните са херметизирани – както реактивните самолети. Във всяка от осемте композиции, движещи се дневно по линията, има дежурни лекарски екипи. Шестдесет и един туристически вагона са снабдени с широки прозорци и удобни кресла.

Култура и арсен
Китайските власти разчитат, че тибетската железница ще привлича към Тибет поне 1 милион нови туристи годишно. Обемът на товарните превози до и от Тибет ще възлиза съответно на 5 милиона и на 2,8 милиона тона. С една дума, новата ж. п. линия трябва да се превърне в огромна придобивка за региона, анексиран от Китайската народна република през 1951 г. “Железницата ще донесе на Тибет прогрес и развитие. Ще докара капитали, инвестиции и хора” – подчертават в Пекин. Но местните жители не вярват на тези аргументи. Те се опасяват какво ще се случи с околната среда и с екологичното равновесие. Но главният им страх е от по-нататъшна маргинализация.

В момента тибетците са около 90% от 2,9-милионната популация на региона. Но китайците преобладват сред 250 000-те жители на столицата Лхаса. Все повече китайци търсят щастие в Тибет и в сърцето на Хималаите. Те отварят малки магазинчета в тибетските градове или работят масово като строители. Светилищата на тибетската култура и будистката религия започват да се запълват от никнещите като гъби след дъжд “салони за красота”, както тук наричат не дотам богоугодните бърдаци със стотици “специалистки” от различни райони на Китай. “Свидетели сме на своеобразен културен геноцид” – предупреждава духовният водач на тибетците, живеещият в изгнание Далай Лама.

Много факти навеждат на мисълта, че подчертаният интерес към Тибет на властите в Пекин се диктува не толкова от желанието за културна и демографска доминация, колкото от икономически съображения. Засилващият се глад за суровини кара Китай да поглежда с лакоми очи към минералните богатства на Тибет. Освен съществуващите мини, в които се добиват злато и арсен, са намерени сериозни залежи от мед и кобалт. Сигурно не е случайно, че откритите в последните години находища до едно са покрай новопостроената ж. п. линия...

(По “East News”, Reuters, “Newsweek”, 2006, July)