3103.2003
Първенството се състоя в околностите на Стари Смоковец, в сърцето на Словашките Татри.
Организаторите на състезанието закъсняха с публикуването на резултатите, което е изненадващо в сравнение с другите състезания от подобно ниво. Това стана причина за объркване на информацията, публикувана в Climbing Guide, за което се извиняваме (беше съобщено за второ място на Камен, но в източника на информация е направена неприятна грешка, като е объркан румънец с българин).
По предварителни данни Камен Тотев е постигнал отлично класиране, като е заел девето място в своята възрастова група (младежи родени през 1983 и 1984 г.) . В тази възрастова група победител е Давиде Спини (Италия), втори е румънец, трети е Матия Колети (Италия), четвърти – Марти Марсел (Швейцария).
Преди да съобщим другите крайни резултати, нека припомним възрастовите групи и категориите, в които протече надпреварата:
A1 и А2 – мъже и жени отборно (отбори от двама състезатели, родени през 1979 г. или преди това),
B1 и В2 – младежи отборно (отбори от двама души, мъже и жени, родени през 1980, 1981 и 1982 г.),
С1 и С2 – индивидуално юноши и девойки старша възраст (родени през 1983 и 1984 г.),
D1 и D2 – индивидуално юноши и девойки младша възраст (според терминологията на организаторите – “кадети”, родени през 1985 г. и след това),
Е1 и Е2 - мъже и жени индивидуално (родени през 1979 г. или преди това).
В първия ден (петък, 28 март) бяха отборните състезания. На старт в 8.30 часа, на 1250 м, застанаха 48 мъжки и 16 женски отбора и поеха по Велка Студена долина. Маршрутът бе много по-сериозен от този на миналогодишното първо световно първенство в Сер-Шевалие (Франция) – по-дълъг, по-стръмен, с по-голяма денивелация, със скален участък (по предвърховия гребен на Швистови Щит, Svistovy Stit, 2383 м) и с трудни спускания.
Първото място при мъжете зае швейцарският дует Фарке и Елмер (Farquet-Elmer). Следват италианците Денис Брунод – Манфред Райхегер (Dennis Brunod, Manfred Reichegger) и Камило Весково – Мирко Медзаноте (Camillo Vescovo, Mirco Mezzanotte). Всъщност до това класиране се стигна след грандиозен скандал и истинско разследване. Всичко започна с няколко контестации, че някои отбори не са използвали котки на участъка, на който слагането им на краката беше задължително. За щастие на организаторите и на жури д’ апел на мястото (участъка от Швистовске седло към едноименния връх) се бе изкачил един професионален фотограф. Неговите снимки безспорно показаха, че главните нарушители на правилника са финиширалите първи – французите Гиню и Брос. Те получиха предвидените от правилника три наказателни минути. Преди това всички завършили 41 мъжки и 13 женски отбора бяха наказани с по три минути за различни нарушения. Така (с шестте наказателни минути за французите) крайното класиране при мъжките отбори придоби следния вид:
1. Фарке – Елмер (Farquet - Elmer, Швейцария) - 2:23:37,
2. Райхегер – Брунод (Reichegger - Brunod, Италия) - 2:23:43,
3. Весково – Медзаноте (Vescovo - Mezzanotte, Италия) - 2:24:01,
4. Брос – Гиню (Brosse - Gignoux, Франция) - 2:24:31.
Последни до финала стигнаха датчаните Хелвег – Кристенсен (Helweg – Christensen) - 4:11:51.
Борбата беше невероятно оспорвана – първите десет отбора се вместиха в рамките на десет минути след победителите! Заелите 20-то място са с 2:45:55,00, а 30-то – с 3:06:33,00. И още няколко подробности. Много дълго на втора позиция беше трети отбор от Апенинския полуостров: на едни от фаворитите Грациано Боскачи – Иван Мурада (миналогодишен световен шампион). Но те отпаднаха заради проблеми с коланите. На старта не се появиха други кандидати за шампионската титла – французите Патрик Блан и Тони Сбалби (Patrick Blanc, Tony Sbalby). Оказа се, че първият от тях е имал проблеми с паспорта си на границата между Австрия и Словакия. Така двамата се оказаха извън борда на надпреварата. А надеждите на домакините – Мирослав Лайтнер и Петер Святоянски, бяха повалени от грип в навечерието й.
При жените шампионки станаха швейцарките Мабийар и Фавр (Catherine Mabillard, Cristina Favre) с 2:50:52,30. Те позволиха да бъдат изпреварени само от 22 мъжки отбора! След тях са французойките Дюконьон – Ожери (Ducognon, Oggeri) с 3:02:55 и Фавр – Латура (Favre-Lathuraz) 3:10:55 и италианките Луиза Рива - Чиара Расо (Luisa Riva, Chiara Raso).
При юношите младша възраст (“кадетите”) над всички бе Ален Ришар (Alain Richard, Швейцария) пред Кристиано Беноне (Cristiano Benone, Италия) и още едно момче от страната на часовниците и финия млечен шоколад. При девойките от същата възраст начело застанаха италианките Силвия Куминети (Silvia Cuminetti) и Сара Де Лоренци (Sara De Lorenzi). С бронзов медал е представителка на домакините, четвърта е французойката Виржини Фасио (Virginie Faccio).
С италиански триумф завърши и състезанието при младежите – първи е Гуидо Джакомели (Guido Giacomelli). На второ място с еднакво време са сънародниците му Матео Педерняна (Matteo Pedergnana) и Мартин Риц (Martin Riz), четвърти е също представител на “Ботуша” – Денис Тренто (Dennis Trento).
Организаторите бяха оставили за неделя – 30 март, главните надпревари: индивидуално за мъже и жени. След като техният представител Лучано Фонтана (Luciano Fontana) стана носител на Европейската купа за 2002/ 2003 г., италианците имаха всички основания да се надяват на злато при мъжете. Така и стана. Извоюва го Манфред Райхегер (Manfred Reichegger) след наистина титанична битка с французина Стефан Брос (Stephane Brosse) и швейцареца Хайнц Блатер (Heinz Blatter). Вижте времената им:
1. Манфред Райхегер (Manfred Reichegger, Италия) - 2:01:20,
2. Стефан Брос (Stephane Brosse, Франция) - 2:01:39,
3. Хайнц Блатер (Heinz Blatter, Швейцария) - 2:02:08.
Зрелището на финала беше грандиозно – близо десет хиляди зрители, духова музика, национални флагове и транспаранти. Първата при жените завърши само на около 20 минути след шампиона при мъжете! Всъщност с разлика седем минути на финала като първа и втора пристигнаха участничките в отбора, който стана шампион за жени в петък. Трета бе французойката Дюконьон от “сребърната” свръзка в тази надпревара. Класирането:
1. Кристина Фавр (Cristina Favre, Швейцария) - 2:25:33,
2. Катрин Мабийар (Catherine Mabillard, Швейцария) - 2:32:21,
3. Валери Дюконьон (Valerie Ducognon, Франция - 2:39:08.
На това първенство за първи път много сериозно стоеше въпросът с антидопинговия контрол, който е един от ключовите в международното олимпийско движение и в световния спорт. Преди състезанието бяха проведени многобройни разговори и разяснения със състезатели, треньори и деятели. Обявено беше, че по жребий ще бъдат избирани по два отбора или по двама участника от всяка дисциплина, но след старта. И така, след първия ден антидопинговият комисар изтегли за проверка отборите, които ще финишират на 1 и 14 място при мъжете и на 1 и 8 място при жените. Състезателите бяха по трасето и никой не можеше да знае имената на “щастливците”.
Но действителността беше почти комична. Един от главните спонсори на състезанието беше фирмата “Red Bull”, производител на знаменитата енергетична напитка. Рекламен камион с огромна кутия на каросерията си беше поставен на финала. А момичета с рекламни фланелки раздаваха кутийки ред бул на всеки от финиширащите. И се оказа, че първата антидопингова проба на всички е положителна! Спешният анализ посочи, че активните вещества в напитката дават позитивен резултат няколко часа след употребата й! Вторият тест – вечерта - вече беше отрицателен. Преди следващия старт на спортистите беше препоръчано да не пият “Red Bull”. Едва ли някога е имало по-драстичен случай на антиреклама.
Като че ли най-щастливи от Стари Смоковец си тръгват италианците. Те имат в актива си 11 медала – с два повече от миналогодишното първо световно първенство в Сер-Шевалие (без да става дума за добрите класирания, макар и по-назад, на всичките им състезатели). И тук възниква резонният въпрос – как се постига всичко това? Ами с пари и с политика на заинтересованите органи и организации. Кой в Италия се занимава със ски-алпинизъм? Вижте – Италианската федерация по зимни спортове (Federazione Italiana di Sporti Invernali), лично президентът й Гаетано Копи и отговарящите за ски-алпинизма в нея Кармело Джирарди и Камило Онести, Италианският Aлпийски Kлуб (Club Alpino Italiano), неговата Комисия по ски-алпинизъм, Младежката секция на националния ски-клуб, Детската секция на ски-клуб “Сондало” при Комитета “Източни Алпи”, Националната комисия по ски-алпинизъм (тя няма нищо общо с едноименния орган на Италианския алпийски клуб) и нейният вицепрезидент, който е технически директор на националния отбор. А това е Адриано Греко. Който поне малко се е интересувал от ски-алпинизъм, е чувал това име и знае, че няма награда и първенство, което да не е печелил (най-често с Фабио Мералди) през невероятната си кариера. И едва ли има по-подходящ човек за този пост от него. Само това изброяване е достатъчно, за да стане ясно за какви пари става въпрос. Е, ние ги нямаме. Но това не е оправдание за липсата на организационни усилия, стратегия и политика в тази област. Европейско първенство през 2004 г. е в Испания. През следващата година ще бъде организирана и първата официална Световна купа по ски-алпинизъм. Значи няма какво да чакаме.
Ще ви информираме допълнително за представянето на българите.
Петър Атанасов
Към предишния материал за състезанието
Към следващия материал за състезанието
Организаторите на състезанието закъсняха с публикуването на резултатите, което е изненадващо в сравнение с другите състезания от подобно ниво. Това стана причина за объркване на информацията, публикувана в Climbing Guide, за което се извиняваме (беше съобщено за второ място на Камен, но в източника на информация е направена неприятна грешка, като е объркан румънец с българин).
По предварителни данни Камен Тотев е постигнал отлично класиране, като е заел девето място в своята възрастова група (младежи родени през 1983 и 1984 г.) . В тази възрастова група победител е Давиде Спини (Италия), втори е румънец, трети е Матия Колети (Италия), четвърти – Марти Марсел (Швейцария).
Преди да съобщим другите крайни резултати, нека припомним възрастовите групи и категориите, в които протече надпреварата:
A1 и А2 – мъже и жени отборно (отбори от двама състезатели, родени през 1979 г. или преди това),
B1 и В2 – младежи отборно (отбори от двама души, мъже и жени, родени през 1980, 1981 и 1982 г.),
С1 и С2 – индивидуално юноши и девойки старша възраст (родени през 1983 и 1984 г.),
D1 и D2 – индивидуално юноши и девойки младша възраст (според терминологията на организаторите – “кадети”, родени през 1985 г. и след това),
Е1 и Е2 - мъже и жени индивидуално (родени през 1979 г. или преди това).
В първия ден (петък, 28 март) бяха отборните състезания. На старт в 8.30 часа, на 1250 м, застанаха 48 мъжки и 16 женски отбора и поеха по Велка Студена долина. Маршрутът бе много по-сериозен от този на миналогодишното първо световно първенство в Сер-Шевалие (Франция) – по-дълъг, по-стръмен, с по-голяма денивелация, със скален участък (по предвърховия гребен на Швистови Щит, Svistovy Stit, 2383 м) и с трудни спускания.
Първото място при мъжете зае швейцарският дует Фарке и Елмер (Farquet-Elmer). Следват италианците Денис Брунод – Манфред Райхегер (Dennis Brunod, Manfred Reichegger) и Камило Весково – Мирко Медзаноте (Camillo Vescovo, Mirco Mezzanotte). Всъщност до това класиране се стигна след грандиозен скандал и истинско разследване. Всичко започна с няколко контестации, че някои отбори не са използвали котки на участъка, на който слагането им на краката беше задължително. За щастие на организаторите и на жури д’ апел на мястото (участъка от Швистовске седло към едноименния връх) се бе изкачил един професионален фотограф. Неговите снимки безспорно показаха, че главните нарушители на правилника са финиширалите първи – французите Гиню и Брос. Те получиха предвидените от правилника три наказателни минути. Преди това всички завършили 41 мъжки и 13 женски отбора бяха наказани с по три минути за различни нарушения. Така (с шестте наказателни минути за французите) крайното класиране при мъжките отбори придоби следния вид:
1. Фарке – Елмер (Farquet - Elmer, Швейцария) - 2:23:37,
2. Райхегер – Брунод (Reichegger - Brunod, Италия) - 2:23:43,
3. Весково – Медзаноте (Vescovo - Mezzanotte, Италия) - 2:24:01,
4. Брос – Гиню (Brosse - Gignoux, Франция) - 2:24:31.
Последни до финала стигнаха датчаните Хелвег – Кристенсен (Helweg – Christensen) - 4:11:51.
Борбата беше невероятно оспорвана – първите десет отбора се вместиха в рамките на десет минути след победителите! Заелите 20-то място са с 2:45:55,00, а 30-то – с 3:06:33,00. И още няколко подробности. Много дълго на втора позиция беше трети отбор от Апенинския полуостров: на едни от фаворитите Грациано Боскачи – Иван Мурада (миналогодишен световен шампион). Но те отпаднаха заради проблеми с коланите. На старта не се появиха други кандидати за шампионската титла – французите Патрик Блан и Тони Сбалби (Patrick Blanc, Tony Sbalby). Оказа се, че първият от тях е имал проблеми с паспорта си на границата между Австрия и Словакия. Така двамата се оказаха извън борда на надпреварата. А надеждите на домакините – Мирослав Лайтнер и Петер Святоянски, бяха повалени от грип в навечерието й.
При жените шампионки станаха швейцарките Мабийар и Фавр (Catherine Mabillard, Cristina Favre) с 2:50:52,30. Те позволиха да бъдат изпреварени само от 22 мъжки отбора! След тях са французойките Дюконьон – Ожери (Ducognon, Oggeri) с 3:02:55 и Фавр – Латура (Favre-Lathuraz) 3:10:55 и италианките Луиза Рива - Чиара Расо (Luisa Riva, Chiara Raso).
При юношите младша възраст (“кадетите”) над всички бе Ален Ришар (Alain Richard, Швейцария) пред Кристиано Беноне (Cristiano Benone, Италия) и още едно момче от страната на часовниците и финия млечен шоколад. При девойките от същата възраст начело застанаха италианките Силвия Куминети (Silvia Cuminetti) и Сара Де Лоренци (Sara De Lorenzi). С бронзов медал е представителка на домакините, четвърта е французойката Виржини Фасио (Virginie Faccio).
С италиански триумф завърши и състезанието при младежите – първи е Гуидо Джакомели (Guido Giacomelli). На второ място с еднакво време са сънародниците му Матео Педерняна (Matteo Pedergnana) и Мартин Риц (Martin Riz), четвърти е също представител на “Ботуша” – Денис Тренто (Dennis Trento).
Организаторите бяха оставили за неделя – 30 март, главните надпревари: индивидуално за мъже и жени. След като техният представител Лучано Фонтана (Luciano Fontana) стана носител на Европейската купа за 2002/ 2003 г., италианците имаха всички основания да се надяват на злато при мъжете. Така и стана. Извоюва го Манфред Райхегер (Manfred Reichegger) след наистина титанична битка с французина Стефан Брос (Stephane Brosse) и швейцареца Хайнц Блатер (Heinz Blatter). Вижте времената им:
1. Манфред Райхегер (Manfred Reichegger, Италия) - 2:01:20,
2. Стефан Брос (Stephane Brosse, Франция) - 2:01:39,
3. Хайнц Блатер (Heinz Blatter, Швейцария) - 2:02:08.
Зрелището на финала беше грандиозно – близо десет хиляди зрители, духова музика, национални флагове и транспаранти. Първата при жените завърши само на около 20 минути след шампиона при мъжете! Всъщност с разлика седем минути на финала като първа и втора пристигнаха участничките в отбора, който стана шампион за жени в петък. Трета бе французойката Дюконьон от “сребърната” свръзка в тази надпревара. Класирането:
1. Кристина Фавр (Cristina Favre, Швейцария) - 2:25:33,
2. Катрин Мабийар (Catherine Mabillard, Швейцария) - 2:32:21,
3. Валери Дюконьон (Valerie Ducognon, Франция - 2:39:08.
На това първенство за първи път много сериозно стоеше въпросът с антидопинговия контрол, който е един от ключовите в международното олимпийско движение и в световния спорт. Преди състезанието бяха проведени многобройни разговори и разяснения със състезатели, треньори и деятели. Обявено беше, че по жребий ще бъдат избирани по два отбора или по двама участника от всяка дисциплина, но след старта. И така, след първия ден антидопинговият комисар изтегли за проверка отборите, които ще финишират на 1 и 14 място при мъжете и на 1 и 8 място при жените. Състезателите бяха по трасето и никой не можеше да знае имената на “щастливците”.
Но действителността беше почти комична. Един от главните спонсори на състезанието беше фирмата “Red Bull”, производител на знаменитата енергетична напитка. Рекламен камион с огромна кутия на каросерията си беше поставен на финала. А момичета с рекламни фланелки раздаваха кутийки ред бул на всеки от финиширащите. И се оказа, че първата антидопингова проба на всички е положителна! Спешният анализ посочи, че активните вещества в напитката дават позитивен резултат няколко часа след употребата й! Вторият тест – вечерта - вече беше отрицателен. Преди следващия старт на спортистите беше препоръчано да не пият “Red Bull”. Едва ли някога е имало по-драстичен случай на антиреклама.
Като че ли най-щастливи от Стари Смоковец си тръгват италианците. Те имат в актива си 11 медала – с два повече от миналогодишното първо световно първенство в Сер-Шевалие (без да става дума за добрите класирания, макар и по-назад, на всичките им състезатели). И тук възниква резонният въпрос – как се постига всичко това? Ами с пари и с политика на заинтересованите органи и организации. Кой в Италия се занимава със ски-алпинизъм? Вижте – Италианската федерация по зимни спортове (Federazione Italiana di Sporti Invernali), лично президентът й Гаетано Копи и отговарящите за ски-алпинизма в нея Кармело Джирарди и Камило Онести, Италианският Aлпийски Kлуб (Club Alpino Italiano), неговата Комисия по ски-алпинизъм, Младежката секция на националния ски-клуб, Детската секция на ски-клуб “Сондало” при Комитета “Източни Алпи”, Националната комисия по ски-алпинизъм (тя няма нищо общо с едноименния орган на Италианския алпийски клуб) и нейният вицепрезидент, който е технически директор на националния отбор. А това е Адриано Греко. Който поне малко се е интересувал от ски-алпинизъм, е чувал това име и знае, че няма награда и първенство, което да не е печелил (най-често с Фабио Мералди) през невероятната си кариера. И едва ли има по-подходящ човек за този пост от него. Само това изброяване е достатъчно, за да стане ясно за какви пари става въпрос. Е, ние ги нямаме. Но това не е оправдание за липсата на организационни усилия, стратегия и политика в тази област. Европейско първенство през 2004 г. е в Испания. През следващата година ще бъде организирана и първата официална Световна купа по ски-алпинизъм. Значи няма какво да чакаме.
Ще ви информираме допълнително за представянето на българите.
Петър Атанасов
Към предишния материал за състезанието
Към следващия материал за състезанието
Добави коментар