0502.2006
Изненада в гръб
Преди седмица във форума на “Клайминг гайд” се появи постинг от немски катерач, който се интересува от някакъв стар гидовник за Белоградчик, който навремето бил излязъл на немски език. След отговор в стила на обичайното ми заяждане стигнах до кореспонденция по електронната поща с Йорг Бручер от Лайпциг. Излязоха доста интересни неща.
В далечното минало, когато сегашните “стари” са били млади
Както е известно източните германци имат традиционен интерес към пясъчникови, конгломератни и други ронливи скали, произтичащ вероятно от факта, че основният им катерачен обект – Саксонска Швейцария, на границата между Германия, Чехия и Полша – е изграден точно от такава скала. През седемдесетте и осемдесетте години берлински катерачи са разработили като катерачен обект скалите на Метеора в Гърция, където сега има над 1000 маршрута, около половината от които могат да се нарекат спортни.
През същия период такъв интерес на източногермански катерачи е имало и към нашите Белоградчишки скали, които са изградени от абсолютно същия пясъчников конгломерат като метеорските. Оказва се, че през седемдесетте около Белоградчик са прокарани около 200 маршрута. Бил е издаден и гидовник на немски в много ограничен тираж, който сега може да се намери само в някои библиотеки на Немския алпийски клуб.
Миналата (2005) година немски катерачи отново са посетили Белоградчик и са прокарали около 30 маршрута. Явно имат намерение да започнат по-активно разработване на обекта.
Информацията за новите маршрути, както и някои извадки от стария гидовник, ми бяха любезно предоставени от въпросния Йорг Бручер и ще бъдат качени в сайта “Клайминг гайд”. За съжаление засега обясненията са на немски, но смятам в скоро време да ги преведа.
Снимка Jorg Brutscher, 2005
Скалите от катерачна гледна точка
Белоградчишките скали са изградени от конгломерат в пясъчник по подобие на метеорските. Представляват отделно стърчащи кули със сравнително малко цепнатини. Катеренето е изключително плочесто по споени кръгли камъни (“цици”) с диаметър от около 1 до 50 сантиметра. Скалата лесно ерозира и задържа влага. В резултат се образуват характерни улеи на местата, където най-често се стича вода. На върховете на кулите обикновено се задържа почва и се образува растителност.
Катеренето на пясъчников конгломерат е възможно само по места, откъдето при дъжд свободно тече вода: споменатите улеи, издълбани от пороите, камини и полегнали до отвесни плочи, най-добре с южно изложение. Поради това, че лесно се изветря, в отвесните и надвесени участъци конгломератът става много ронлив. Поради лесното задържане на влага от север скалата е по-ронлива и обраства с мъхове и лишеи.
Катеренето в камини и улеи по конгломерат е доста неприятно. На пръв поглед това са най-логичните и лесни линии за изкачване. Плочестото катерене по конгломерат напомня катерене на изкуствена стена с това, че всички стъпки и хватки се виждат ясно, няма скрити цепнатини, дупки и други форми. От тази гледна точка намирането на пътя е лесно. Освен това пясъчникът и много от споените камъчета в него имат добро сцепление. Натоварването е главно на краката, а при по-високи категории – и на пръстите на ръцете, катеренето е балансово, често се налага подпиране на ръце на противонатиск и високо вдигане на краката. Липсват джобове, удобни цепки за заклещване на пръсти.
Пясъчниковият конгломерат е трудна за осигуряване скала. В случаите, когато има цепки, френдовете и клемите се поставят стабилно, но това се случва рядко. За осигуряване могат да се използват ленти през скални уши и големи стърчащи камъни. Друг начин на осигуряване при премиери е било издълбаване на дупка с шило за роолплъзи, в която се забива V-образен клин. Понастоящем маршрутите на метеора са осигурени с рапелни халки с голям диаметър, каквито се използват при екипиране на спортни маршрути в Германия (явно са проверени при подобен род обекти). На площадките се слага само по една такава халка, което на пръв поглед е малко стряскащо за български катерач. Използват се също така стандартни лепени клинове и анкерни болтове (чиято надеждност е доста съмнителна, имайки предвид крехкостта на скалата).
Тактика за прокарване на премиери
Германската тактика за катерене по пясъчникови кули е традиционно затвърдена. Най-напред върхът на набелязаната кула се достига по най-лесния път (камина, улей, най-ниската страна) често соло или с използване на много ненадеждни осигуровки. На върха се екипира рапелен път. Много характерна практика е поставянето на метална кутия с тетрадка на върха на всяка кула.
При прокарване на по-трудни маршрути (до V категория) катеренето става без осигуровка на дълги участъци 5-10 метра. Халките и болтовете се забиват на удобни места, обикновено ако може да се стъпи стабилно на голям издаден камък. При категории над VI осигуровките обикновено се слагат начесто – 1-2 метра, дори с възможност за изкуствено преминаване.
Етика
Германската етика за катерене по конгломерат е изключително строга:
* Премиери се правят само от долу! Смисълът е в това, че конгломератът е скала, лишена от логични пътища за изкачване (цепнатини и т. н.), може да се каже дори “безлична”. В резултат при спускане отгоре маршрути могат да се направят на практика навсякъде – една конгломератна стена може да има маршрути през 50 сантиметра и всичките ще са с еднаква трудност поради еднообразието на скалата.
* При повтаряне маршрутите да се изкачват в най-чистия възможен стил, без поставяне на допълнителни точки за изкуствено преминаване.
* Спазване на стила на осигуряване. Забранява се всякакво поставяне на допълнителни постоянни осигуровки извън тези, които са използвани при премиерата! Смисъл: конгломератът е крехка скала и на практика болтове могат да се поставят без затруднение. В резултат се получават прекалено осигурени турове, които не представляват никакво предизвикателство за катерача. Нека всеки да преценява дали степента на осигуреност на маршрута отговаря на катераческите му умения. Трудните пасажи се осигуряват добре. Халките, използвани за осигуряване са изпитани от Германския алпийски клуб и се използват в цяла Германия. Те позволяват връщане от всяка осигуровка по маршрута. Може би екипирането на площадките е единственото, което не отговаря на стандартите, приети на други места.
* Минимално използване на магнезий. Конгломератът е кафеникаво-червен на цвят. При прекалено обилно използване на магнезий по маршрутите се получават грозни бели петна, които се забелязват отдалече.
* Непроменяне на естествения облик на скалите. Пясъчникът се дълбае лесно, затова всеки може да си направи изкуствени стъпки или хватки или да заличи съществуващи. Това е абсолютно недопустимо! Поради своята монолитност конгломератните стени са чисти от растителност. Флората на тези обекти е оскъдна и много често – рядка. Затова отстраняването на растителността не е желателно.
Снимка Jorg Brutscher, 2005
Особености и проблеми при катеренето в Белоградчик
Скалите на Белоградчик заемат обширен район с широчина около 5-7 и дължина 20 и повече километра между поречието на река Горни Лом и железопътната линия Мездра-Видин. Те представляват конгломератна ядка, оградена от варовикови слоеве. Най-високите кули са в местността Калето до самия Белоградчик. Голяма ивица скали продължава успоредно на река Лом и те са с южно изложение.
Според немските катерачи качеството на скалата е сравнимо с метеорската, но е малко по-ронлива поради това, че там не е катерено.
Белоградчишките скали са природна забележителност и катеренето там официално е забранено. Зададох този въпрос на Йорг, който се оправда, че не бил видял забранителни табели и всяка вечер пиели мастика с местните природозащитници (каквото и да означава това). Както винаги в България – царят дава, пъдарят не дава, или в случая обратното. Стори ми се странно за немци да не се поинтересуват от местните забрани (имайки предвид мерките, които се вземат в Германия в това отношение). Разбира се, че по скалите няма да има табелки “Катеренето забранено”, това го няма никъде по света, просто се знае, че е забранено.
Предполагам, че забраната важи с най-голяма сила за района около Калето (където за съжаление са и повечето турове). Надявам се, че за катерене по скалите над Боровица, Фалковец и съседните села (които също са доста интересни) няма да има проблеми дори и в бъдеще, когато някой все пак обърне внимание на разпоредбите.
Както и да е, съмнявам се, че на някой български катерач му “дреме” за защита на природни забележителности, както никой не си дава много труд да спазва катерачна етика или пък да зачита мнението и правата на местните жители в районите на скалите. След като катеренето в района на Белоградчик е факт, можем да се възползваме, пък да се надяваме, че няма да се стигне до похабяване на обекта или скандали с властите.
Според мен конгломератът на Блоградчик няма да привлече особено вниманието на спортните катерачи. Поради това, че скалата е подходяща за катерене главно в полегатите си части, където има много стъпки и хватки, по нея трудно могат да се прокарат турове, които да държат трудност VII и нагоре. Ако етиката на катерене и екипиране се спазва, вероятно Белоградчик ще стане популярен обект само за ограничен брой “психопати”, които предпочитат да си пият бирата в български кръчми, вместо да бият път до Метеора. Обектът ще бъде популярен и за германците, които изпитват някакво извратено удоволствие да катерят по такава скала и не знам защо я предпочитат пред първокачествения варовик на Враца или мальовишкия гранит. Между другото Белоградчик е известен като обект и на румънците, особено посещаващите района на Кощила (пак конгломерат, но във варовик).
За гидовника
В сайта ще бъде качен немският гидовник на Йорг Бручер. Засега текстът е на немски, но до 1-2 месеца ще бъде преведен и на български. Немците ще идват напролет, така че смятам да се видя с тях и да обменя опит.
Прилагам два гидовника: единият е с новите маршрути, а другият е съставен въз основа на стария. Приложена е и сканирана карта от стария гидовник с разположението на масивите (уголемете си я, ако сте настроили компютъра на Automatical Resize).
Категоризацията е в лабската пясъчникова скала (да не се стреснете от осмиците!). Ето груба сравнителна таблица*:
По-нататък няма смисъл да ги давам, защото едва ли при нас ще има по-високи категории.
В заключение, надявам се, че в България ще се появи нов голям и по-различен катерачен обект, който ще ни даде възможност да се докоснем до един друг вид катерене. Пък дори и да е направен от немци.
Марин Загорчев
Към файловия архив на сайта с качени двата гидовника за Белоградчик на немски
Към сайта на Бручер sandsteinklettern.de и към секцията в него за Белоградчик
------------------------
* Когато в сайта се правеше сравнителната таблица за категориите, Саксонската скала (или скала на бившата ГДР) не се включи защото мислех че за българите не е много актуална. Ето една малко по-прецизна таблица според мен:
Между другото когато за първи път посетихме Саксонска Швейцария край Елба, Бернт Арнолд вече беше направил първите десетки по тяхната скала (т.е. наши 9-ки, бос, той тренираше всяка сутрин няколко километра тичане по чакъл). А по-късно немците уважиха и врачанския варовик. Те, и по-специално Арнолд, както знаем ни завещаха няколко доста интересни тура.
За интензивната дейност на немците край Белоградчик в края на 60-те и началото на 70-те би трябвало да знае предишното поколение преди нас. Сигурно някои от тях са катерили заедно с тях, а после са забранили катеренето там. Аз обаче не съм чувал подробности. Знам че там се проведе едно състезание по боулдър около 89-та година (с много грубо приближение). Организира го Любо Илиев. (Бел. Н.Петков).
Преди седмица във форума на “Клайминг гайд” се появи постинг от немски катерач, който се интересува от някакъв стар гидовник за Белоградчик, който навремето бил излязъл на немски език. След отговор в стила на обичайното ми заяждане стигнах до кореспонденция по електронната поща с Йорг Бручер от Лайпциг. Излязоха доста интересни неща.
В далечното минало, когато сегашните “стари” са били млади
Както е известно източните германци имат традиционен интерес към пясъчникови, конгломератни и други ронливи скали, произтичащ вероятно от факта, че основният им катерачен обект – Саксонска Швейцария, на границата между Германия, Чехия и Полша – е изграден точно от такава скала. През седемдесетте и осемдесетте години берлински катерачи са разработили като катерачен обект скалите на Метеора в Гърция, където сега има над 1000 маршрута, около половината от които могат да се нарекат спортни.
През същия период такъв интерес на източногермански катерачи е имало и към нашите Белоградчишки скали, които са изградени от абсолютно същия пясъчников конгломерат като метеорските. Оказва се, че през седемдесетте около Белоградчик са прокарани около 200 маршрута. Бил е издаден и гидовник на немски в много ограничен тираж, който сега може да се намери само в някои библиотеки на Немския алпийски клуб.
Миналата (2005) година немски катерачи отново са посетили Белоградчик и са прокарали около 30 маршрута. Явно имат намерение да започнат по-активно разработване на обекта.
Информацията за новите маршрути, както и някои извадки от стария гидовник, ми бяха любезно предоставени от въпросния Йорг Бручер и ще бъдат качени в сайта “Клайминг гайд”. За съжаление засега обясненията са на немски, но смятам в скоро време да ги преведа.
Снимка Jorg Brutscher, 2005Скалите от катерачна гледна точка
Белоградчишките скали са изградени от конгломерат в пясъчник по подобие на метеорските. Представляват отделно стърчащи кули със сравнително малко цепнатини. Катеренето е изключително плочесто по споени кръгли камъни (“цици”) с диаметър от около 1 до 50 сантиметра. Скалата лесно ерозира и задържа влага. В резултат се образуват характерни улеи на местата, където най-често се стича вода. На върховете на кулите обикновено се задържа почва и се образува растителност.
Катеренето на пясъчников конгломерат е възможно само по места, откъдето при дъжд свободно тече вода: споменатите улеи, издълбани от пороите, камини и полегнали до отвесни плочи, най-добре с южно изложение. Поради това, че лесно се изветря, в отвесните и надвесени участъци конгломератът става много ронлив. Поради лесното задържане на влага от север скалата е по-ронлива и обраства с мъхове и лишеи.
Катеренето в камини и улеи по конгломерат е доста неприятно. На пръв поглед това са най-логичните и лесни линии за изкачване. Плочестото катерене по конгломерат напомня катерене на изкуствена стена с това, че всички стъпки и хватки се виждат ясно, няма скрити цепнатини, дупки и други форми. От тази гледна точка намирането на пътя е лесно. Освен това пясъчникът и много от споените камъчета в него имат добро сцепление. Натоварването е главно на краката, а при по-високи категории – и на пръстите на ръцете, катеренето е балансово, често се налага подпиране на ръце на противонатиск и високо вдигане на краката. Липсват джобове, удобни цепки за заклещване на пръсти.
Пясъчниковият конгломерат е трудна за осигуряване скала. В случаите, когато има цепки, френдовете и клемите се поставят стабилно, но това се случва рядко. За осигуряване могат да се използват ленти през скални уши и големи стърчащи камъни. Друг начин на осигуряване при премиери е било издълбаване на дупка с шило за роолплъзи, в която се забива V-образен клин. Понастоящем маршрутите на метеора са осигурени с рапелни халки с голям диаметър, каквито се използват при екипиране на спортни маршрути в Германия (явно са проверени при подобен род обекти). На площадките се слага само по една такава халка, което на пръв поглед е малко стряскащо за български катерач. Използват се също така стандартни лепени клинове и анкерни болтове (чиято надеждност е доста съмнителна, имайки предвид крехкостта на скалата).
Тактика за прокарване на премиери
Германската тактика за катерене по пясъчникови кули е традиционно затвърдена. Най-напред върхът на набелязаната кула се достига по най-лесния път (камина, улей, най-ниската страна) често соло или с използване на много ненадеждни осигуровки. На върха се екипира рапелен път. Много характерна практика е поставянето на метална кутия с тетрадка на върха на всяка кула.
При прокарване на по-трудни маршрути (до V категория) катеренето става без осигуровка на дълги участъци 5-10 метра. Халките и болтовете се забиват на удобни места, обикновено ако може да се стъпи стабилно на голям издаден камък. При категории над VI осигуровките обикновено се слагат начесто – 1-2 метра, дори с възможност за изкуствено преминаване.
Етика
Германската етика за катерене по конгломерат е изключително строга:
* Премиери се правят само от долу! Смисълът е в това, че конгломератът е скала, лишена от логични пътища за изкачване (цепнатини и т. н.), може да се каже дори “безлична”. В резултат при спускане отгоре маршрути могат да се направят на практика навсякъде – една конгломератна стена може да има маршрути през 50 сантиметра и всичките ще са с еднаква трудност поради еднообразието на скалата.
* При повтаряне маршрутите да се изкачват в най-чистия възможен стил, без поставяне на допълнителни точки за изкуствено преминаване.
* Спазване на стила на осигуряване. Забранява се всякакво поставяне на допълнителни постоянни осигуровки извън тези, които са използвани при премиерата! Смисъл: конгломератът е крехка скала и на практика болтове могат да се поставят без затруднение. В резултат се получават прекалено осигурени турове, които не представляват никакво предизвикателство за катерача. Нека всеки да преценява дали степента на осигуреност на маршрута отговаря на катераческите му умения. Трудните пасажи се осигуряват добре. Халките, използвани за осигуряване са изпитани от Германския алпийски клуб и се използват в цяла Германия. Те позволяват връщане от всяка осигуровка по маршрута. Може би екипирането на площадките е единственото, което не отговаря на стандартите, приети на други места.
* Минимално използване на магнезий. Конгломератът е кафеникаво-червен на цвят. При прекалено обилно използване на магнезий по маршрутите се получават грозни бели петна, които се забелязват отдалече.
* Непроменяне на естествения облик на скалите. Пясъчникът се дълбае лесно, затова всеки може да си направи изкуствени стъпки или хватки или да заличи съществуващи. Това е абсолютно недопустимо! Поради своята монолитност конгломератните стени са чисти от растителност. Флората на тези обекти е оскъдна и много често – рядка. Затова отстраняването на растителността не е желателно.
Снимка Jorg Brutscher, 2005Особености и проблеми при катеренето в Белоградчик
Скалите на Белоградчик заемат обширен район с широчина около 5-7 и дължина 20 и повече километра между поречието на река Горни Лом и железопътната линия Мездра-Видин. Те представляват конгломератна ядка, оградена от варовикови слоеве. Най-високите кули са в местността Калето до самия Белоградчик. Голяма ивица скали продължава успоредно на река Лом и те са с южно изложение.
Според немските катерачи качеството на скалата е сравнимо с метеорската, но е малко по-ронлива поради това, че там не е катерено.
Белоградчишките скали са природна забележителност и катеренето там официално е забранено. Зададох този въпрос на Йорг, който се оправда, че не бил видял забранителни табели и всяка вечер пиели мастика с местните природозащитници (каквото и да означава това). Както винаги в България – царят дава, пъдарят не дава, или в случая обратното. Стори ми се странно за немци да не се поинтересуват от местните забрани (имайки предвид мерките, които се вземат в Германия в това отношение). Разбира се, че по скалите няма да има табелки “Катеренето забранено”, това го няма никъде по света, просто се знае, че е забранено.
Предполагам, че забраната важи с най-голяма сила за района около Калето (където за съжаление са и повечето турове). Надявам се, че за катерене по скалите над Боровица, Фалковец и съседните села (които също са доста интересни) няма да има проблеми дори и в бъдеще, когато някой все пак обърне внимание на разпоредбите.
Както и да е, съмнявам се, че на някой български катерач му “дреме” за защита на природни забележителности, както никой не си дава много труд да спазва катерачна етика или пък да зачита мнението и правата на местните жители в районите на скалите. След като катеренето в района на Белоградчик е факт, можем да се възползваме, пък да се надяваме, че няма да се стигне до похабяване на обекта или скандали с властите.
Според мен конгломератът на Блоградчик няма да привлече особено вниманието на спортните катерачи. Поради това, че скалата е подходяща за катерене главно в полегатите си части, където има много стъпки и хватки, по нея трудно могат да се прокарат турове, които да държат трудност VII и нагоре. Ако етиката на катерене и екипиране се спазва, вероятно Белоградчик ще стане популярен обект само за ограничен брой “психопати”, които предпочитат да си пият бирата в български кръчми, вместо да бият път до Метеора. Обектът ще бъде популярен и за германците, които изпитват някакво извратено удоволствие да катерят по такава скала и не знам защо я предпочитат пред първокачествения варовик на Враца или мальовишкия гранит. Между другото Белоградчик е известен като обект и на румънците, особено посещаващите района на Кощила (пак конгломерат, но във варовик).
За гидовника
В сайта ще бъде качен немският гидовник на Йорг Бручер. Засега текстът е на немски, но до 1-2 месеца ще бъде преведен и на български. Немците ще идват напролет, така че смятам да се видя с тях и да обменя опит.
Прилагам два гидовника: единият е с новите маршрути, а другият е съставен въз основа на стария. Приложена е и сканирана карта от стария гидовник с разположението на масивите (уголемете си я, ако сте настроили компютъра на Automatical Resize).
Категоризацията е в лабската пясъчникова скала (да не се стреснете от осмиците!). Ето груба сравнителна таблица*:
| пясъчник | UIAA |
| V | 5- |
| VI | 5+ |
| VII | 6 |
| VIII | 7-/7 |
| IXa | 7+ |
| IXb | 8-/8 |
| IXc | 8 |
По-нататък няма смисъл да ги давам, защото едва ли при нас ще има по-високи категории.
В заключение, надявам се, че в България ще се появи нов голям и по-различен катерачен обект, който ще ни даде възможност да се докоснем до един друг вид катерене. Пък дори и да е направен от немци.
Марин Загорчев
Към файловия архив на сайта с качени двата гидовника за Белоградчик на немски
Към сайта на Бручер sandsteinklettern.de и към секцията в него за Белоградчик
------------------------
* Когато в сайта се правеше сравнителната таблица за категориите, Саксонската скала (или скала на бившата ГДР) не се включи защото мислех че за българите не е много актуална. Ето една малко по-прецизна таблица според мен:
| Саксонска | UIAA |
| V | 5- |
| VI | 5 |
| VIIa | 5+/6- |
| VIIb | 6- |
| VIIb/c | 6 |
| VIIc | 6+ |
| VIIIa | 7- |
| VIIIb | 7 |
| VIIIc | 7+ |
| IXa | 8- |
| IXb | 8 |
| IXc | 8+ |
| Xa | 9- |
| Xb | 9 |
| Xc | 9+ |
За интензивната дейност на немците край Белоградчик в края на 60-те и началото на 70-те би трябвало да знае предишното поколение преди нас. Сигурно някои от тях са катерили заедно с тях, а после са забранили катеренето там. Аз обаче не съм чувал подробности. Знам че там се проведе едно състезание по боулдър около 89-та година (с много грубо приближение). Организира го Любо Илиев. (Бел. Н.Петков).
Добави коментар