Хронология на експедиция “К2-2005”

к2-2005 Първи български опит

Приложение към материал в сайта www.climbingguidebg.com:

http://www.climbingguidebg.com/modules.php?op=modload&name=News&file=article&sid=1003

ДАТА	СЪБИТИЕ
05.06.2005	От София за Истанбул отпътуват с автобус Дойчин Боянов, Боян Петров и Иван Темелков.
06.06.2005	Пристигане в Истанбул. Полет с GULF AIR до Бахрейн и Абу Даби.
07.06.2005	Пристигане в Исламабад. Настаняване в българското посолство. Почивка.
08.06.2005	Настаняване в хотел Holiday Inn. Среща и запознанство с полския отбор.
09.06.2005	Преговори и плащания в офиса на обслужващата агенция Hunsa Guides Pakistan. Запознанство с офицера за свръзка, капитан Джавед. Брифинг в Министерството на туризма. Подготовка за заминаване.
10.06.2005	Пътуване с автобус и ван за багажа към Chilas (05-18ч). Настаняване в хотел Shangri La.
11.06.2005	Пътуване до Skardu (05-16ч) и настаняване в хотел Concordia.
12.06.2005	Пътуване с джипове до с. Асколе (3000 m).
13.06.2005	Начало на трeкинга към базовия лагер (БЛ). Преход от Асколе до лагер Джола (Jhula/Jola).
14.06.2005	Преход от Jhula до лагер Paiyu (3368 m).
15.06.2005	Почивка в лагер Paiyu.
16.06.2005	Преход от лагер Paiyu до лагер Urdukas (4060 m). Последно спане на земя.
17.06.2005	Преход от лагер Urdukas до лагер Goro II (4320 m).
18.06.2005	Преход от лагер Goro II до лагер Concordia (4600 m). Обстановката става зимна, морената и ледника са покрити с дълбок сняг.
19.06.2005	Преход от лагер Concordia до Базов лагер К2 (5100 m). Установяване на БЛ. В района вече действат експедиции от Норвегия (7 члена), Япония (2 члена), САЩ (6 члена), Чехия (9 члена).
20.06.2005	Почивка и благоустрояване на БЛ. Запознанство и преговори с другите експедиции.
21.06.2005	Преход и установяване на преден базов лагер АВС (5400 m). Маркиране на път през ледника. Връщане в БЛ.
22.06.2005	Изкачване до Лагер 1 (С1) на 6100 m (АВС – С1 3:30 ч). Опъваме 2 триместни палатки на обичайното място за С1.
23.06.2005	Слизане от C1 до БЛ за 1:55 ч. Почивка.
24.06.2005	Почивка в БЛ. Времето е слънчево и студено.
25.06.2005	Почивка в БЛ.
26.06.2005	Изкачване до С1 (АВС – С1 3:10 ч).
27.06.2005	Изкачване до С2 (6750 m). Чувстваме се добре.
28.06.2005	Дойчин, Боян, Лешек и Дарек се изкачваме по Черната пирамида (технически най-трудния участък от маршрута Абруци) до 7000 m и фиксираме 400 m парапети. След обяд слизаме до С2, почиваме и вечерта сме в БЛ.
29.06.2005	Почивка в БЛ. Петровден. Времето се разваля.
30.06.2005	50 см сняг в БЛ. Почивка. Д-р Любомир Младенов тръгва от София за да се присъедини към експедицията.
01.07.2005	Почивка в БЛ. Дарек и Ана се качват до АВС, но Дарек пада в голяма цепка с вода и се намокря до кръста. Пристига руска разузнавателна експедиция, която има за цел да разузнае подходите и да набележи възможна линия за изкачване по западната стена на К2 през 2006 г.
02.07.2005	30 cm нов сняг в БЛ. Целия ден вали сняг. Запознаваме се с руснаците Козлов, Шабалин, Елатин и Кузнецов, които са дошли да разузнаят и снимат западната стена на К2, където през 2006 имат намерение да прокарат нов маршрут.
03.07.2005	25 cm нов сняг в БЛ. Почти целия ден вали сняг.
04.07.2005	20 cm нов сняг в БЛ. Почти целия ден вали сняг.
05.07.2005	20 cm нов сняг в БЛ. Променливо време и ураганни jet-stream ветрове във височина. В лагера продължава да си е студено –15º С.
06.07.2005	25 cm нов сняг в БЛ. Почти целия ден вали сняг.
07.07.2005	Облачно време, но поне не вали сняг. Разходка до БЛ на Броуд пик (4900 m).
08.07.2005	Ана и Дарек тръгват към АВС. Барометричното налягане се качва, но през целия ден вали сняг на пресекулки. Получаваме прогноза, че се очакват 4 дни “прозорец”.
09.07.2005	Всички (вкл. Дойчин, Боян, Иван) се изкачваме до С1 в променливо време.
10.07.2005	Изкачване до С2. Честит рожден ден на Ана Червинска! В БЛ пристига унгаро-словашко-румънска експедиция.
11.07.2005	Изкачване до С3 и фиксиране на 600 m парапети в движение. Времето се разваля и не достигаме точното място за лагер и в мъгла се окопаваме на стръмен снежен склон.
12.07.2005	Мъглата се вдигна за кратко сутринта и Боян заедно с поляците преместват палатките на 100 m по-нагоре, където е оригиналното място за С3. Всички слизаме до БЛ. “Прозорецът” свърши.
13.07.2005	10 cm нов сняг в БЛ. Почти целия ден вали дъжд. Рано сутринта С1 е напълно затрупан от тежка лавина, двама от американците оцеляват по чудо тръгвайки надолу 20 мин. преди падането на лавината. Полската палатка е отнесена, останалите са под 1.5 m тежък сняг.
14.07.2005	Мъгла и дъжд в БЛ. Почивка.
15.07.2005	Времето в БЛ е малко по-добро. Пристига д-р Любомир Младенов.
16.07.2005	Почивка в БЛ. При разходка по ледника над лагера намираме поредните човешки останки, които се показват из под топящия се сняг. Любо ни измерва телесни обиколки и кожни гънки. Дойчин е 5.5% мазнини, Боян 7.5%, Иван 9.2%. Получаваме прогноза за “прозорец” от 4-5 дни.
17.07.2005	Сутринта вали сняг, но след обяд времето се “оправя”. Подготвяме се за тръгване нагоре.
18.07.2005	Както винаги ставаме в 02:30 ч и тръгваме към АВС. В 10:30 ч сме в С1 и откопаваме затрупаната палатка, която е напълно неизползваема, но спасяваме чувалите и другата екипировка. Иван се отказва от изкачването и слиза към БЛ. Останалите продължаваме нагоре към С2 и в 16:30 ч стигаме в лагера. С2 е затрупан със сняг.
19.07.2005	Изкачваме се до С3. Времето е добро. Ирландците не могат да намерят палатката си и Banjo спи при нас с Дойчин, а John в палатка на носачите. Двамата японци спят на мястото на предишния наш С3. Любо се качва до С1 и сваля надолу това, което е оцеляло от екипировката.
20.07.2005	Рано сутринта ирландците слизат надолу, а ние продължаваме нагоре. На 150 m над лагера склонът е стръмен, силно фирнован и неосигурен, отварят се дълбоки цепнатини при пресичането на висящия ледник. Носачите се отказват да продължат и демонстративно слизат надолу. Те не носят български багаж, само полски, но с Дойчин сме длъжни да изчакаме разрешаването на проблема и прекарваме ок. 2 ч в чакане и преговори по радиостанцията с помощта на БЛ. “Стачката” на носачите е временно преустановена и продължаваме нагоре. Фиксираме и събираме парапет от 100 m с 6 mm въже в движение. Забавянето е голямо и решаваме да направим междинен лагер на 7700 m, точно под един огромен серак. Времето е слънчево, но е студено.
21.07.2005	По прогноза днес е най-добрия ден от “прозореца”. В 07:30 ч тръгнахме нагоре. Височината е вече голяма и напредването е бавно. Боян и Дойчин направихме тежка пъртина до излизането на Рамото, откъдето се открива гледка към последните 600 m. Японците изнесоха багаж до излизането на Рамото и се смъкнаха надолу. Преминаваме магическата граница от 8000 m и виждаме отблизо Bottleneck’a. След около час изкачване се стига до лека заравненост, горе долу в края на средата на Рамото, където направихме щурмовия лагер. Носачите, които изнесоха само полски багаж се върнаха надолу. В 15:30 ч лагерът е готов и се заехме с приготвяне на течности и почивка. Лешек, Дарек и Ана се набутват в една палатка и се оказва, че имат само един чувал за тримата- “тактически ход” нямо що!
22.07.2005	Точно в полунощ с Дойчин се събудиме, приготвихме закуска и се оправихме за излизане. Поляците извикаха, че е твърде студено (ок. -28º С) и решиха да тръгнат към 4 ч. В 02:15 ч двамата тръгнахме нагоре по склона, който уникално блестеше от огрялата го луна. Дарек се премести в нашата палатка на топло и широко. Духаше леден вятър, но не беше силен, а ние напредвахме нагоре. След около час катерене, Дойчин, видимо изостана и започна да мръзне. Събрахме се и тъй като прецених, че сам нямах шанс да мина през Bottleneck’a, решихме че ще се върнем, за да изчакаме поляците. Междувременно вятърът започна да се усилва и се появиха големи облаци. В 03:30 ч бяхме при палатките и се мушнахме в чувалите. В просъница чувахме нарастващите пориви на вятъра. Час по час питахме поляците дали имат намерение да тръгват, но към 05 ч когато палатките вече се гънеха под силата на вятъра те се отказаха окончателно. В 06 вече и ние решихме, че “прозорецът” се затваря и решихме да евакуираме всичко. В последствие се оказа, че решението е възможно най-правилното. В гъста мъгла или облак, към 07 ч първи заслизахме надолу следвайки редките флагчета, които бяхме поставили вчера. Със зор и голямо налучкване в мъглата намерихме мястото, от което се напуска Рамото и се траверсира наляво. Пъртината от предния ден почти не си личеше, ориентирахме се само по наклона, добре че помнихме горе-долу пътя между сераците. В С3 събрахме всичко наше и го натоварихме в раниците. Вятърът се усилваше с всеки изминат час. Във въздуха се носеха ледени късове, а поривите ни бутаха в посока Китай. Почти всички парапети бяха обледенени и създаваха проблеми на първия. Слизането с тежка раница в толкова ветровита обстановка е голямо изпитание въпреки, че се движиш надолу. В С2 оставихме само палатката, която беше съборена и без рейка и продължихме надолу. В С1 направихме кратка почивка и заслизахме към АВС. Раниците ни бяха станали огромни и всяка крачка надолу беше мъчение под тежестта на товара. В късния следобяд бяхме на ледника, където бяха дошли да ни посрещнат Любо и Иван. Разпределихме багажа и заслизахме към БЛ. В 18:30 ч всички българи се събрахме в кухнята. Равносметката за днес беше опит за атака на върха, стигане до около 8150-8200 m и после слизане до БЛ, като пътьом само двамата с Дойчин евакуирахме височинни ни лагери. Поляците освен, че не направиха опит за атака бяха успели да слязат само в С3, където пренощуваха.
23.07.2005	Почивка в БЛ. Облачно и ветровито време. Лешек, Дарек и Ана слизаха бавно надолу през целия ден. Любо ни измери телесните гънки. За 5-те дни атака бях намалил обема на мазнините в тялото си с 1.5%. В 19:15 ч поляците се прибраха и разказаха за мъчителното им слизане в кошмарните условия с мъгла, ураганен вятър и студ. Лешек се беше подхлъзнал в камината на Хаус и си беше разбил носа в стената. След вечеря готвачът Есан изненадващо ни поднесе импровизирана торта и пред базовата палатка запалиха огън от боклуци, опаковки и дървени щайги. Под звуците на кавал и думкане в тенекия потанцувахме малко, раздвижихме кръвта и за известно време разчупихме ледената обстановка.
24.07.2005	Почивка в БЛ. Лошо време със снеговалеж. Говорихме си с членове на другите експедиции и обсъдихме прогнозата за времето, която вещаеше 2-3 дневен прозорец след 3 дни и после неизвестно дълъг период на трайно влошаване.
25.07.2005	Лешек се беше обадил в Полша и ни съобщи, че му се налага да тръгва надолу веднага. Ашка отдавна чакаше този миг, както и Иван, чието оставане в БЛ беше станало така или иначе безпредметно. Започнаха преговори с HUNSA GUIDES за предсрочно евакуиране на трима от експедицията.
26.07.2005	Малко след 10 ч дойдоха няколко носачи и заедно с Лешек, Ашка и Иван тръгнаха надолу. Експедицията за тях почти приключи. Ние оставахме! Въпреки привидно хубавото време в БЛ, налягането оставаше ниско, а във височина се виждаха огромни бързо движещи се облаци. Според метеорологичните данни от прогнозата на норвежците, скоростта на вятъра около 8000 m е била над 120 km/h!
27.07.2005	Заедно с Ана и Дарек отидохме на мемориала на загиналите по околните върхове и снимахме цветя и други живи гадинки. В БЛ пристигна голяма група украинци. Двете дъщери на Сергей Соколов, 62 от Новосибирск бяха дошли, за да узнаят нещо повече за смъртта на баща си през лятото на 2004’та когато той изчезва заедно с друг украинец и иранец в района между С3 и С4. От БЛ наблюдавахме опита на Fabrizio Zangrilli и Billy, които се връщаха от неуспешен опит да изкачат вариант в началото на маршрута Magic Line. Имахме и неочаквано посещение от Ники Рашев, Александър Ганев (Гъна) и жена му Сара, които бяха дошли до К2 БЛ за аклиматизация преди неуспешния опит да се изкачат по словенския маршрут на Trango Nameless. Вечерта злоупотребихме с ядене и алкохол в палатката на украинците, които ни поканиха на нещо като панахида за С. Соколов.
28.07.2005	Променливо време в БЛ. Разхождахме се по ледника около лагера и намерихме поредните части от отдавана загинали алпинисти, които бяха разпръснати от рисовете по целия ледник. В подножието на Angel Peak открих “големи” зелени оазиси от прецъфтяващи цветя, голяма част от които хербаризирах за хербариума на Музея. Лятото някак си започна да се усеща и вечер беше само –5ºС, което сравнено с –15ºС почти през цялото време в БЛ си беше направо топло.
29.07.2005	40-тия ден в БЛ. В къс прозорец с малко облаци след закуска направихме фото-сесия за спонсорите. През деня се разходихме в района на БЛ, снимахме ледникови форми, събирахме “трофеи” по ледника. Топъл ден.
30.07.2005	След закуска се разходихме в района на “голямата лавина”, която падаше на ледника почти от Рамото над 7800 m и донасяше най-много остатъци от загиналите по склоновете на К2. Намерихме цяла палатка с труп на алпинист, който по косвени белези установихме, че е испанец загинал в началото на 90-те години на миналия век. Всички направихме 10 минутния степ-тест на Любо. Получихме прогноза за 2-3 дни по-добро време, които в никакъв случай не бяха достатъчни за атака.
31.07.2005	Отново се разходихме до палатката и трупа на испанеца, които след щателен оглед и снимки погребахме в дълбока цепка на ледника. Любо измери кожните ни гънки и установи, че процента на мазнините в нас беше стигнал рекордни стойности, т.е. бяхме “супер-възстановили” телесните загубите. На следобедната разходка намерихме поредния гръбначен стълб и други оглозгани кости в подножието на ледника Fillipi. Времето си остава много лабилно. В БЛ пристигнаха Гия Тортладзе и 4-ма казахи.
01.08.2005	Прогнозите за нов прозорец сочеха подобряване на времето най-рано след ок. 10 дни, което ни накара да мислим вече за прибиране. Пермита за върха ни изтичаше на 10.08, а на агенцията беше заплатено да ни обслужва до 02.08.2005. Привечер се катерихме на боулдъри близо до БЛ.
02.08.2005	С Дарек и Ана се качихме да съберем всичко българско от АВС лагера. Започнахме да се приготвяме за заминаване. Дойчин и Любо пакетираха общия багаж.
03.08.2005	Пакетирахме целия багаж в денковете, но се разбра, че на Конкордия има стачка на носачите, което означаваше да не мръднем оттук докато някой и някак си не се споразумее с носачите. След вечеря до нас достигна вестта, че стачката е прекратена и дори в лагера ни дойде носач.
04.08.2005	Сутринта пристигнаха още няколко носача и към 11 ч с Дойчин и Любо тръгнахме надолу. Сбогувахме се с Ана и Дарек, които бяха решили да останат до следващия прозорец и да опитат за последно. Към 14:30 ч бяхме на Конкордия, където хапнахме и към 16:15 ч тръгнахме с един носач към Ali Camp, което е изходния лагер за преодоляване на прохода Gondochoro La.
05.08.2005	Изкачването към прохода Gondochoro La започна към 01 ч сутринта. Изпреварихме всички групи, които бяха тръгнали с около час по-рано от нас и първи пресякохме прохода малко преди зазоряване (04 ч). Последва дълго слизане към лагера Hispang (4830 m), където починахме малко и продължихме надолу. Много дълъг ден с огромно ходене и денивелация (+600/ -2400 m). Късно следобяд стигнахме в лагера Saitcho (3465 m).
06.08.2005	Слизане пеша до с. Hushe (3250 m). Оттам с джипове късно вечерта стигаме до Скарду. Настаняване в хотел Concordia.
07.08.2005	Почивка в Скарду. Среща с рано върналия се от опит за изкачване на К2 грузинец Гия Тортладзе.
08.08.2005	Почивка в Скарду. Разходка до Satpara Lake и курорта Shangri La.
09.08.2005	Пътуване с микробус до Chilas. Кратка спирка на пресечната точка на най-високите планини в света Хималаи, Каракорум и Хиндукуш. Настаняване в хотел Shangri La.
10.08.2005	Пътуване от Chilas до Исламабад. Настаняване в българското посолство. Прием от посланик Грънчаров.
11.08.2005	Почивка в Исламабад. Подготовка и изпращане на карго багажа. Финално разплащане с HUNSA GUIDES.
12.08.2005	Почивка в Исламабад.
13.08.2005	Почивка в Исламабад и разходка до градския зоопарк. Пазар.
14.08.2005	Почивка в Исламабад. Национален празник на Пакистан – 53 години независимост.
15.08.2005	Почивка в Исламабад. Изваждаме си турски транзитни визи. Среща с прибралите се от Транго Ники Рашев, Александър Ганев (Гъна) и жена му Сара.
16.08.2005	Полет до Абу Даби-Бахрейн-Истанбул. Късно вечерта се качваме на рейса за София.
17.08.2005	Пристигане на Централна автогара София към 9 ч. Много посрещачи, приятели и роднини. Бяхме уважени и от заместник председателя на народното събрание, д-р Петър Берон.
18.08.2005	Пресконференция в прес-клуб България. Край на експедиция К2-2005.

Подготвил: Боян П. Петров

Редакция: Дойчин Боянов, Любомир Младенов

София, декември 2005 г.